Рециклиране на строителни отпадъци

Строителните отпадъци и тези от дейности по разрушаване представляват един от най-тежките и обемисти отпадъчни потоци, генерирани в Европейския съюз (ЕС). Групата отговаря за приблизително 25-30-процентен дял от общото количество образувани отпадъци на територията на ЕС и обхваща многобройни материали, включително бетон, тухли, гипс, дърво, стъкло, метали, пластмаси, разтворители, азбест и изкопна земна маса, като много от тези компоненти могат да бъдат рециклирани.

Строителните отпадъци се генерират от дейности като изграждане и пълно или частично разрушаване на сгради и градска инфраструктура, както и от планиране и поддръжка на пътища. В рамките на ЕС се прилагат различни дефиниции за тази група отпадъци, което затруднява извършването на сравнителни анализи между държавите. В някои страни дори материалите от заравняване на земната повърхност се класифицират като строителни отпадъци.

Строителните отпадъци са сред приоритетните потоци за ЕС. Потенциалът за рециклирането и повторната им употреба е голям, тъй като компонентите имат висока себестойност. В частност има пазар за повторна употреба на такива материали в изграждането на пътища, дренажни системи и други строителни обекти. Технологията за сепариране и възстановяване на строителни отпадъци е добре утвърдена, достъпна и не е свързана с високи разходи.

Въпреки този потенциал, степента на рециклиране и възстановяване на материали от строителни отпадъци в ЕС варира в широки граници (между 10 и 90%). В случай че не се прилага разделяне при източника, потокът строителни отпадъци може да съдържа опасни компоненти, комбинацията от които може да създаде рискове за околната среда и да възпрепятства рециклирането.

Разделяне при източника

В основата на процеса по управление на строителните отпадъци са подобреното идентифициране, сепариране и разделяне при източника на генериране. По-доброто идентифициране на отпадъците изисква ясни и еднозначни дефиниции и изготвянето и изпълнението на качествени планове за управление на отпадъци и одити преди предприемането на дейности по разрушаване. Ключов момент от разделянето при източника е отстраняването на опасните отпадъци, както и отделянето на материали, които възпрепятстват рециклирането. Подобреното събиране на компоненти за повторна употреба и рециклиране изисква и прилагането на селективно разрушаване и подходящи практики на площадката.

Колкото по-добро е разделянето на строителните отпадъци, толкова по-ефективно ще бъде рециклирането и по-високо ще е качеството на получените материали. Степента на сепарация обаче силно зависи от наличните условия на площадката (например пространство и труд) и от цената на отделените компоненти. Поради това такъв тип разделяне може да е трудно постижимо – сградите стават все по-комплексни, а това се отразява и върху дейностите по разрушаването им. В допълнение, през последните няколко десетилетия се разширява употребата на слепени и композитни материали.

При стартирането на рециклиране на строителни отпадъци обикновено се започва с тези, за които вече съществуват вторични пазари. В много случаи това е инертната фракция, но в някои държави членки това са металите или дървесината. Разделянето при източника включва следните дейности: отделяне на опасните отпадъци, деконструиране, сепариране на крепежните материали, структурно или механично разрушаване.

Отстраняване на опасните отпадъци

Необходимостта от премахване на опасните компоненти се обуславя от няколко фактора в допълнение към повторната употреба или рециклирането – опазване на околната среда, защита на здравето на работниците и живущите в близост до площадката и от съображения за безопасност. Типични опасни отпадъци от строителството, реновирането или разрушаването са азбест, катран, радиоактивни компоненти, полихлорирани бифенили, олово, електрически елементи, съдържащи живак, изолиращи материали, съдържащи опасни вещества и др.

Отстраняването на опасните отпадъци е нужно, за да не се замърсят рециклируемите материали. Дори наличието на малко количество опасни материали в общия поток строителни отпадъци може драстично да понижи доверието на пазара в рециклираните компоненти и в качеството на получените продукти.

Селективно разрушаване

Основните отпадъчни потоци, включително инертните отпадъци от сгради и други инфраструктурни обекти, трябва да се третират поотделно (например бетон, тухли, зидария, плочки и керамика). За да могат да бъдат използвани рециклираните материали в приложения с високи изисквания, може да се наложи извършването на селективно разрушаване (например разделно събиране/разрушаване на бетона и зидарията).

За да се осигури възможност за повторна употреба, се налага ръчното отстраняване на все по-широка гама от материали, например чрез техники като демонтаж (преди разрушаване) или разделяне (след разрушаване). Примери са стъкло, мраморни камини, ценна дървесина като орех и дъб, традиционна санитария, стоманени структури, котли за централно отопление, водонагреватели, радиатори, дограма, лампи и облицовки. Други материали, които могат да бъдат използвани повторно или рециклирани, са гипс, изолираща пяна, бетон, минерална и стъклена вата. Подобни дейности по разделяне не само ще позволят последваща повторна употреба и рециклиране на самите материали, но целят и пречистване на основния отпадъчен поток.

Рециклиране

Доброто планиране на строителния процес и свързаните с него дейности по управление на отпадъци е предпоставка за постигане на висока степен на рециклиране и добро качество на получените в резултат от това продукти. Много от строителните отпадъци се рециклират поради икономически причини, но рециклирането на материали като бетон, дървесина, стъкло и гипсокартон е свързано не само с финансови ползи – то осигурява създаването на работни места, намалена употреба на първични суровини и ограничаване на депонирането. Последното допринася и за опазването на околната среда, по-разумната употреба на природни ресурси, реализиране на енергийни спестявания и редуциране на емисиите на парникови газове.

Материалите могат да бъдат рециклирани или на място като нови строителни суровини, или извън площадката в рециклиращо предприятие. Най-често от строителните площадки се рециклират метал, дървесина, асфалт, тротоарни плочки, бетон и други каменни материали, керамика (тухли, керемиди), покривни елементи, гофриран и гипсокартон.

Рециклирането на строителни отпадъци трябва да се насърчава в гъстонаселени райони, в които търсенето и предлагането са географски близо. Това ще допринесе за транспортирането на по-къси разстояния, отколкото при доставката на първични суровини.

Насипването е един от методите за повторна употреба на неопасни строителни отпадъци. То може да е подходящо решение, когато не е възможно рециклиране до по-високо качество. Преди да се приложи, отпадъците трябва да бъдат третирани, за да се избегнат нежелани въздействия върху околната среда, например просмукване на вещества в подземните води.

В случай че от логистична гледна точка е възможно събирането им, следните потоци строителни отпадъци представляват интерес за получаване на гориво от отпадъци (RDF): замърсена дървесина и такава, негодна за повторна употреба или рециклиране; пластмаса; органични материали за изолация (топлинна, звукова); битумни водонепропускливи мембрани и др.