Рециклиране на стъкло

Стъклото е широко използвано за производството на множество продукти с различно предназначение. За производството му се използва пясък за добиване на силиций, сода на прах за снижаване на точката на топене и варовик за увеличаване на твърдостта. Смес от тези съставки се подава към пещи за топене обикновено при температура от порядъка на 1500 оС.

Полученото разтопено стъкло след това се подова към леярски машини за оформяне на крайния продукт. От множеството продукти, произвеждани от стъкло, като подходящи за рециклиране се считат предимно стъклените бутилки и буркани, използвани за съхраняване на хранителни продукти като сокове, сладка, консерви, бебешки храни и т. н. Добре е да се има предвид, че електрическите крушки, стъклата за прозорци, съдовете от стъкло не са подходящи за рециклиране и не трябва да се смесват с годното за рециклиране стъкло.

Стъклото е лесен за рециклиране материал
Рециклирането се счита за най-добрия начин за справяне със стъклените отпадъци. Те не могат да се използват за производство на енергия, а за естественото им разлагане в природата са необходими хиляди години. В същото време стъклените отпадъци лесно могат да бъдат преработени чрез рециклиране.

Подходящите за рециклиране стъклени продукти могат да бъдат рециклирани многократно без да губят свойствата си. Влагането на рециклирано стъкло за производството на нови продукти не влошават качеството, чистотата и прозрачността им. От рециклираното стъкло могат да се произвеждат нови стъклени буркани и бутилки, както и други стъклени продукти.

Рециклирането на стъклото води и до икономия на енергия, тъй като за производството на нови стъклени продукти от рециклирано стъкло се използва с около 40% по-малко енергия в сравнение с производството им от изходни материали. Това се дължи на факта, че топенето на натрошеното стъкло е при по-ниска температура. Също така рециклирането води и до по-малко замърсяване на въздуха с вредни емисии и прах, и намалява наполовина използваното количество вода.

Необходимо е предварително сортиране
Често бутилките и бурканите, използвани за съхраняване на хранителни продукти, са оцветени, тъй като цветното стъкло ги предпазва от въздействието на светилната. Добре е да се има предвид обаче, че веднъж оцветено стъклото не може отново да стане прозрачно. Това налага предварително сортиране на стъклените отпадъци по цвят. За сортиране на стъклените отпадъци могат да се използват различни сепаратори, сред които са лентовите магнитни сепаратори, които работят с мощни магнити.

Разполагат се най-често над или покрай конвейерната лента, или по протежение на конвейера в неговия край. В зависимост от размера на предметите, които трябва да бъдат отделени, се използват различни видове магнитни сепаратори със съответната мощност на магнита. За подходящи се считат и машините за сортиране, работещи с рентгенови лъчи.

При тях сортирането е на база специфичното атомно тегло. Използват се рентгенови лъчи, на базата на които се получава изображение с висока резолюция, което позволява отделяне на даден материал от общия поток. Приложение намират и оптичните сепаратори.
След като отпадъците се сортират, те се натрошават до получаване на т. нар. стъклени трошки.

Трошките основна суровина
Към момента стъклените трошки се явяват основна суровина при производството на продукти от стъкло. Тяхното състояние до голяма степен се отразява на качеството на произведеното стъкло, поради което правилната подготовка на трошките е ключов момент от производството. Това е свързано с избора на подходящо оборудване на натрошаване на стъклените отпадъци.

Възможностите не са малко. Предлагат се разнообразни по конструкция, технически характеристики, производителност машини за натрошаване. Сред често използваните и считани за много ефективни в подобни приложения са чуковите и роторните мелници, челюстните трошачки и валцовите мелници.

При чуковите мелници раздробяването на стъклото се дължи основно на ударното действие на въртящи се с голяма скорост чукове, както и на ударите в отражателните плочи на отхвърления от чуковете материал. При някои конструкции в долната част на кожуха се поставя решетка, върху която се извършва допълнително раздробяване чрез стриване.
При роторните трошачки чуковете са закрепени неподвижно към ротора на машината. Тъй като при тях участва цялата маса на ротора, при удара се получава по-добър ефект при натрошаването.

При челюстните трошачки стъклото попада между две челюсти, поставени под известен наклон. Едната от челюстите е подвижна и периодично се приближава спрямо другата, която е неподвижна. Ъгълът на захващане се определя конструктивно и не се влияе от големината на натрошавания материал. Обикновено е от порядъка на 15-20 градуса.

При валцовите мелници се осъществява непрекъснато раздробяване на подавания материал чрез смачкване и стриване между два цилиндрични вала, които се въртят противоположно един на друг. Скоростта на въртене може да бъде еднаква или различна. Използват се гладки, назъбени или надлъжно оребрени валове. Крайният размер на раздробения материал се определя от разстоянието между двата вала.

След като стъклото се натроши, преди да се разтопи, към него се добавят допълнителни съставки като варовик, сода и силициев диоксид. Възможно е добавяне и на други продукти. Получената смес се разтопява в пещи при температура от около 1500 оС, след което се излива в калъпи и се формова.

Сред използваните за разтопяване на стъклото пещи са такива с възможност за оползотворяване на топлината на отпадните газове чрез регенерация или рекуперация, електрически пещи, пещи с кислородно горене и други.