Рециклиране на излезли от употреба автомобили

Eкологосъобразното третиране на излезлите от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) си поставя за цел постигане на ниво на повторна употреба и рециклиране не по-ниско от 85% от теглото на автомобилите.

Тези изисквания са заложени още на етапа на проектиране и изработка на автомобилите и производителите им, съгласувано с производителите на материали и компоненти за тях, предприемат мерки за намаляване образуването на отпадъци от моторните превозни средства. Доколкото е технически възможно, те ограничават използването на опасни за околната среда вещества и улесняват разкомплектоването, повторната употреба, оползотворяването и по-специално рециклирането на техните компоненти и материали.

Излезлите от употреба моторни превозни средства се предават на площадки за събиране и съхраняване или в центрове за разкомплектоване. Те трябва да отговарят на изискванията на ЗУО и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Така например площадките за събиране и съхраняване преди третиране трябва да разполагат с непропусклива повърхност и със съоръжения за събиране на разливи, утаители и съоръжения за обезмасляване. Необходими са и съоръжения за третиране на води, включително на дъждовни води.

Към центровете за разкомплектоване на ИУМПС се прилагат и допълнителни технически изисквания. Те трябва да разполагат с подходящи места за съхраняване на части и компоненти, получени при разкомплектоването на автомобилите, включително складове с непропусклив под за съхраняване на части, замърсени с масла.

Също така трябва да са снабдени с подходящи съдове за съхраняване на оловни акумулаторни батерии, филтри и кондензатори, съдържащи полихлорирани бифенили или полихлорирани терфенили; подходящи съоръжения за източване на всички течности, съдържащи се в ИУМПС.

Изискват се и подходящи резервоари или други съдове за разделно съхраняване на течности от автомобилите като горива, смазочни масла, масла от предавателни кутии, трансмисионни масла, хидравлични масла, охлаждащи течности, антифриз, спирачни течности, течности от климатични инсталации и всички други течности, съдържащи се в ИУМПС.

С оглед предотвратяване на опасността от възникване на пожари при натрупването на по-големи количества гуми, след разкомплектоването им те трябва да се съхраняват в подходящи складове.

Третирането на излезлите от употреба моторни превозни средства, материалите и компонентите от тях преминава през няколко етапа - разкомплектоване, раздробяване, рециклиране и/или депониране. Операциите по отделяне и съхраняване на отделените компоненти се извършват по начин, осигуряващ пригодността им за последваща повторна употреба и оползотворяване, и особено за рециклиране.

Дейността по разкомплектоване на автомобили включва отделянето на авточастите, които могат да бъдат използвани повторно, и отделянето на класифицираните като опасни компоненти - акумулатори, отработени катализатори (съдържащи платина и родий), автомобилни горива, моторни масла, масла от механични и автоматични скоростни кутии, спирачни течности, хидравлични течности за съединители и др.

Различните течности се сортират в определени за целта съдове и се съхраняват или рециклират в съответни заводи. В процеса се отстраняват и двигателят, трансмисията, гумите, акумулаторната батерия, каталитичният преобразувател и другите части, които обичайно се рециклират или използват повторно. Процесът по разкомплектоването на ИУМПС трябва да бъде извършен много внимателно, за да се намали количеството опасни вещества в отпадъците при последващо третиране.

Металните останки от автомобила се пресоват в преносими или стационарни хидравлични преси, за да заемат по-малко място при евентуално транспортиране. Преносимите преси понякога са предпочитан вариант, тъй като могат да бъдат теглени до различни места за балиране на отпадъци, което спомага за намаляването на разходите за транспортиране на скрапа. Някои модели преси разполагат с големи електромагнити за повдигане и преместване на металните купета.

Следващ етап е раздробяването на металния скрап. За целта се използват различен тип инсталации, в които автомобилът преминава през няколко етапа на преработка. В процеса металният скрап се смила до парчета с големина няколко сантиметра.

Полученият материал преминава през серия от механични и физични сепарации, като по този начин се разделят черните от цветните метали. Нерециклируемата фракция, след процеса на раздробяване и сепариране, представлява около 20% от теглото на ИУМПС. Тя се изгаря или депонира, като се търсят и други алтернативни екологосъобразни решения за целта.

Излезлите от употреба автомобилни гуми и ингредиентите им нямат опасни свойства и могат да се рециклират на 100%. Химическите и физическите им свойства ги превръщат в ценни суровини. Те се състоят основно от каучук (43-48%), сажди (21-22%), метал (15-27%), текстил (5%). В края на жизнения си цикъл гумите могат да бъдат трансформирани чрез физични или химични процеси в нов продукт или суровини, които да се използват като изходен материал за приложения, различни от първоначалното им предназначение.

Възможни сфери на приложение на получените гумени гранули или прах са синтетични покрития, детски площадки и покрития за спортни площадки, модифициране на асфалтови и битумни смеси, транспортни ленти, автомобилни постелки, обувки, килими, керемиди, подови настилки, активен въглен, термопластични еластомери и др.

Автомобилните оловно-киселинни акумулатори също се рециклират. В цеховете за рециклиране акумулаторите биват натрошавани, а филтър отделя вредната оловно-киселинна паста. Парчетата олово и пластмаса падат в голяма вана с вода. Така оловото и другите метали потъват, а по-леките пластмасови части изплуват.

Система сортира и разделя елементите на акумулатора. Пластмасовите части се почистват и машина ги издухва в камион. Те отиват в завод за рециклиране на пластмаси, където ги гранулират и накрая от тях се правят нови акумулатори. Киселината от оловно-киселинната паста се неутрализира и превръща във вода.

С преса се изстисква водата и така всичко останало е оловна паста, която ще бъде използвана в по-нататъшния процес за създаване на нови акумулатори. Често водата от процеса на неутрализация съдържа метални останки. Към купа олово и други метали се добавят фини въглища, които подпомагат обработката им.

Твърдите части от акумулаторите поемат по лента към сушилен барабан, в който металите се въртят около 20 минути, за да се отстрани влагата. Всичко след това постъпва в пещ за 10 часа. Така оловото се втечнява, а другите метали изплават и могат да бъдат изгребани. Разтопеното олово отива в стоманен казан, където се смесва със сода каустик.

Това кара останалите замърсители да изплават, за да бъдат отстранени. Така течното олово се прочиства и вече може да бъде излято в калъпи, докато отдолу ги охлажда постоянна струя ледена вода. Оловото се стяга в слитъци само за 4 минути. В един такъв слитък има олово средно за три автомобилни акумулатора.

Рециклирането им има както икономически, така и екологичен ефект поради намаления разход на енергия в сравнение с енергията, необходима за добив на метали от метални руди и ограничаването на вредните емисии в атмосферата.