Преработка на строителни отпадъци

Строителните отпадъци включват много широк кръг от различни по вид отпадъци, сред които бетон, тухли, керемиди, плочки, порцеланови и керамични изделия, строителни смеси, дървесен материал, стъкло и пластмаса, асфалтови смеси.

Към групата на строителните отпадъци се включват още каменовъглен катран и съдържащи катран продукти, метали като мед, бронз, месинг, алуминий, олово, цинк, желязо и стомана, калай и техни сплави, кабели, почва, камъни и други. Източник на строителни отпадъци може да бъде както индустрията, така и битовият сектор.

Като битови обикновено се определят строителните отпадъци, генерирани при строителството или, съответно, разрушаването на жилищни и нежилищни сгради, както и отпадъците от извършването на ремонтни дейности в тези сгради. Към индустриалните се включат строителните отпадъци от индустриални предприятия, отпадъците, генерирани при извършването на строителство, ремонт или реконструкция на инфраструктурни обекти и други.

Управление на строителните отпадъци
В голямата си част строителните отпадъци, генерирани от домакинствата при строителство, ремонт или поддръжка на сградите, се депонират на депата за битови отпадъци или на обособени площадки, предназначени специално за целта. Такива площадки съществуват в голяма част от общините.

Самото събиране на отпадъците и транспортирането им до съответните депа се извършава от фирми, предлагащи подобна услуга или от така наречените местни битово-комунални стопанства (БКС) или от фирмите, които извършват услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци.

При извършването на строителни дейности, разрушаване или реконструкция на сгради и съоръжения се отделят инертни, опасни или неопасни отпадъци. Голяма част от тях се депонира или се използва за обратни насипи. Това са отпадъци, включващи изолационни материали, гипс, бетон, натрошени тухли и керемиди, дървесни отпадъци, пластмасови остатъци от ВиК мрежи, мазилки и други.

Част от образуващите се отпадъци при разрушаването на сгради като метали, тухли и други са много подходящи за повторно използване и преработка чрез рециклиране. Огромно количество подходящи за рециклиране строителни отпадъци се получават при изграждане и ремонт на инфраструктурни обекти като пътища например.

В същото време изграждането или ремонтът на пътища е дейност, позволяваща използването на рециклирани строителни материали. Също така за влагането на рециклирани материали при изграждането и ремонта на пътната инфраструктура съществуват български стандарти и технически спецификации на Агенция Пътна инфраструктура (АПИ).

Съществуващата практика на управление на строителните отпадъци от пътния сектор е извозването им до временни площадки с оглед на повторната им употреба и частичното им рециклиране.

Добри практики по отношение на рециклирането на строителни отпадъци и повторната им употреба са създадени при строителството и ремонта на железния път. Там се наблюдава повторна употреба и рециклиране на около 80% от образувалите се отпадъци. Съществува и ведомствена нормативна база, която регламентира използването на рециклирани материали в ремонта.

Излезлите от употреба дървени траверси обикновено се предават за изгаряне, но тъй като се класифицират като опасен отпадък изгарянето им се извършва в инсталации, които притежават съответното разрешение за дейности с опасни отпадъци. Пластмасовите отпадъци се използват повторно или се предават за рециклиране. Гумените подложки обикновено се съхраняват и депонират.

Стоманобетонните траверси се използват повторно, но част от тях също се предават за депониране. Причината е, че поради високата им якост тяхното натрошаване е затруднено. Негодните за употреба метални релси след изчерпване на потенциала им се предават за скрап.

Съществуваща система за третиране на строителни отпадъци
Към момента най-разпространеният метод за обезвреждане на строителните отпадъци е тяхното депониране на общи или специализирани сметища. Данните към септември 2010 г. по отношение на броя на депата показват, че в страната съществуват 12 общински депа за строителни отпадъци, 131 общински депа за битови отпадъци и 27 регионални депа за отпадъци.

От тези депа единствено регионалните депа са изградени и се експлоатират в съответствие с нормативните изисквания, определени в Наредба №8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци.

В регионалните депа за отпадъци се допуска приемането на битови, производствени и строителни отпадъци включително тухли, керемиди, плочки, фаянсови и керамични изделия, строителни смеси, почви, камъни и други. Оползотворяването на тези отпадъци се свежда до използването на подходящите фракции за подравняване и запръстяване на отделните пластове натрупани отпадъци.

В случай че са подходящи, се допуска част от тези отпадъци да се използват за дренаж на газови кладенци, изграждане на временни пътища за достъп и рампи, както и при рекултивацията на регионалното депо.

По отношение на строителните отпадъци, замърсени с опасни вещества, се прилагат различни варианти на третирането им, като едно от използваните решения е депонирането им в новоизградени депа за опасни отпадъци. Поради липсата на депа за опасни отпадъци обаче се предполага, че подобни са били депонирани на съществуващите общински депа за битови отпадъци.

Азбестосъдържащи материали
В страните членки на Европейския съюз материалите, съдържащи азбест, са забранени за употреба. Това ограничава и възможностите за тяхното рециклиране и оползотворяване. Единственият приложим начин за обезвреждане на подобни отпадъци на територията на страната е депонирането им в депа за отпадъци.

Преди депонирането е необходимо отпадъците да са подложени на предварително третиране с цел да се намали рискът от разпиляване на азбестови влакна, които биха могли да застрашат здравето на хората. Сред често прилаганите методи в страната за предварително третиране на отпадъците е овлажняване и пакетиране в полиетиленови чували.

Допуска се приемане на азбестови отпадъци от Регионалните депа за отпадъци в страната при спазване на редица специфични изисквания, сред които отпадъците да не съдържат други опасни вещества, да се депонират на предварително определени работни участъци, участъкът за депониране да се покрива с подходящ материал ежедневно и преди всяка операция по уплътняване, а когато отпадъците не са пакетирани, да се оросяват редовно с вода и други.

За съжаление, към момента не е намерено устойчиво решение за отделяне и третиране на редица други опасни вещества, съдържащи се в строителните отпадъци.

Методи за рециклиране и оползотворяване
За различните видове строителни отпадъци се използват и различни методи за рециклиране и оползотворяване. В по-голямата си част генерираните строителни отпадъци са неорганични и нетоксични и могат да бъдат използвани повторно или да бъдат рециклирани. Самият процес на рециклиране може да се извършва на специално предназначени за тази цел места или директно на площадките за строителство и разрушаване.

Използва се различен вид оборудване, което може да е стационарно, полустационарно и мобилно. Постоянните площадки със стационарно оборудване предлагат възможност за протичане на целия технологичен процес по преработката, а получените материали се характеризират с високо качество.

Те обаче изискват сравнително голяма първоначална инвестиция и съпътстващи експлоатационни разходи, поради което, за да бъде рентабилна подобна площадка, е необходимо осигуряването на постоянен поток от отпадъци. Мобилните инсталации и, съответно, временните площадки позволяват преработка на отпадъците на мястото на тяхното генериране и използване на рециклираните материали.

Третиране на отпадъците от строителство и разрушаване
Повторното оползотворяване и рециклиране на строителните отпадъци от разрушаване на сгради до голяма степен се определя от използваните методи на разрушаване.
Използването на селективно разрушаване и разделно събиране и съхраняване на отпадъците позволява получаването на висококачествени фракции с висок потенциал за оползотворяване.

След разрушаването строителните отпадъци се сортират, при което се отделят фракциите, подходящи за рециклиране, и тези за депониране. Подходящите за рециклиране отпадъци впоследствие се подлагат на предварително раздробяване с помощта на хидравлична ножица или хидравличен чук, след което се натрошават. За натрошаване на отпадъците обикновено се използват компресиращи челюстни и конусни трошачки, както и роторни трошачки с ударно действие. Изборът зависи от вида на рециклирания материал.

Стоманобетонните отпадъци се прекарват през магнитни сепаратори - лентови, барабанни, с постоянни магнити за отстраняване на армировъчната стомана. За отстраняване на цветни метали често се използват вихровотокови сепаратори.

На отделните етапи на преработка на отпадъците може да се използва и пресяване през сита. Широко приложение намират виброситата от метални мрежи или от перфорирани плочи. Те могат да бъдат монтирани към трошачките, или инсталирани отделно.

Преработката на строителни отпадъци се регламентира от наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали, която е в сила от 13.11.2012 година. Съгласно Наредбата рециклираните строителни материали, получени в резултат на оползотворяване на строителни отпадъци, следва да отговарят на изискванията и допуските на хармонизираните стандарти, разработени за продуктите в съответствие с чл. 17 от Регламент (ЕС) 305/2011 г.