Нова версия на системата за управление на околната среда ISO 14001

Стандартите от серията ISO 14000 са сред подходите към опазването и съхраняването на околната среда. Те осигуряват на фирмите ефективна система за управление на ресурсите и средства за контрол на влиянието и рисковете от тяхната дейност върху околната среда. Прилагането им има за цел да минимизира риска от екологични инциденти и да даде сигурност на организацията, че знае и спазва законовите изисквания, свързани с околната среда.

Серията се разработва в подкомитетите на Международната организация по стандартизация, в сътрудничество с Европейския комитет по стандартизация. Някои от международните стандарти от серията 14000 са идентично въведени и като европейски стандарти. Те са независими един от друг, което позволява на фирмите да изберат кои от тях да въведат и в какъв ред. Приложими са за организации с всякакъв вид производствени дейности и извършване на услуги.

ISO 14001 е най-широко прилаганият международен стандарт от серията. В него се определят изискванията към системата за управление по околна среда, позволяващи на организациите да разработят и внедрят политика и общи цели, вземайки предвид законовите и други изисквания, които са приели да изпълняват, както и информацията за значимите аспекти на околната среда.

Стандартът ISO 14001 има повече от 300 000 сертификации в световен мащаб. Популярността му е резултат от непрекъснатите усилия на Международната организация по стандартизация за преработка и актуализиране на стандарта в съответствие с действащите екологични, политически и социални събития. Последната версия се очаква да бъде публикувана през месец септември т. г.

Новата версия на стандарта
Новият ISO 14001:2015 ще отговаря на най-новите тенденции в сертификационния сектор и ще гарантира, че е съвместим с други стандарти за системи за управление като ISO 9001. Новата версия ще включва и едно от новите изисквания за всички ISO стандарти - определяне на контекста на организацията и заинтересованите страни с цел по-добро управление на риска, с по-голям акцент към ръководителите на организациите за насърчаване на управлението на околната среда. В допълнение, в ISO 14001:2015 ще има промяна в посока подобряване на резултатността спрямо околната среда, а не толкова към подобряване на системата за управление.

Първата решаваща промяна касае структурата на ISO стандарта. Стандартът е написан по подобие на т. нар. високо структурно ниво на системите (High Level Structure), което постепенно ще се въведе като основна структура за всички ISO стандарти. Целта е при интеграцията на множество стандарти тази единна структура да улесни значително процеса на изпълнение.

Структурата съдържа следните елементи: Обхват; Нормативни референции; Термини и определения; Контекст на организацията; Ръководство; Планиране; Подкрепа; Операция; Оценка на характеристиките; Подобрение. Общата насока на промените става видима и в актуализирания списък на термини и определения. Добавени са три нови понятия: “верига на стойността”, “верига на доставките” и “жизнен цикъл на продукта”. Взети заедно, тези три термина са показателни за разширените перспективи пред отговорностите на дружествата, които вече се простират отвъд физическите и юридическите граници на една компания.

По този начин се включват всички аспекти на околната среда в сферата на влияние на едно дружество, като се започне от добива на ресурси и се стигне до жизнения цикъл на продукта. ISO 14001:2015 очаква от организациите да използват перспективата за жизнен цикъл, за да “идентифицират аспектите на околната среда и свързаните с тях въздействия върху околната среда на своите дейности, продукти и услуги, които те могат да контролират и тези, на които могат да повлияят” (раздел 6.1.2).

В новия стандарт терминът “продукти” е заменен със “стоки и услуги”, за да се премахнат съществуващите пристрастия към организации, занимаващи се с физически продукти. В резултат на това новият стандарт ще се прилага за организации от всякакъв вид. Въвеждат се две нови клаузи, свързани с контекста на организацията, които изискват организацията да определи проблемите и изискванията, които могат да окажат влияние върху планирането на системата за управление на качеството и могат да бъдат използвани като принос в развитието на системата за управление на качеството. Тези клаузи могат да бъдат намерени в раздели 4.1 и 4.2.

Друга нова област поставя фокус върху планирането на риска. За разлика от стария стандарт, новият ISO 14001 очаква организациите да определят “рискове и възможности”. Те трябва да създадат процес на планиране на риска, който след това да се използва за идентифициране на рискове и възможности, свързани с уникалния контекст на организацията, нейните заинтересовани страни, спазването на задълженията й, както и нейните екологични аспекти. След това тя трябва да може да определи действия за справяне с всички тези рискове и възможности, и да приложи контрол, оценка и преглед на ефективността на тези действия и процеси.

Също така новата версия не съдържа клауза със специфични изисквания за превантивни действия. Международната организация по стандартизация мотивира това решение с аргумента, че превенцията е задача на системата за управление на качеството в своята цялост, а не специфичен подраздел от нея. Що се отнася до политиката за околната среда, организациите трябва не само да се ангажират с намаляване на негативното влияние върху околната среда, но също така да се стремят да имат положително въздействие.

Както и при предишната версия на ISO 14001, стандартът е базиран на т. нар. PDCA  цикъл (Plan - Do - Check - Act). По време на фазата на планиране (Plan) организациите развиват систематично разбиране за тяхното въздействие върху околната среда, както и очакванията на различните заинтересовани страни в това отношение. В този етап се установят целите и процесите, необходими за постигане на резултати в съответствие с политиката на организацията върху околната среда.

Do-фазата е тази, в която организациите изпълняват тези процеси. По време на Check-фазата организациите наблюдават, измерват и докладват резултатите, и проверяват дали планираните цели са постигнати. От тази оценка могат да бъдат извлечени допълнителни мерки за подобряване на резултатите, които могат да се приложат в т. нар. Act-фаза.
Старата версия на ISO 14001 изискваше от организациите да установят широка гама от процедури.

Те включваха процедура за аспектите на околната среда, правна процедура за управление на изисквания, процедура за повишаване на осведомеността, процедура на комуникациите и документите, оперативна процедура, процедура за аварийна готовност, за мониторинг и измерване, за оценка на съответствието, управление на несъответствията, за водене на отчетност, както и процедура за одит. Сега от тях е останала само една - процедурата за аварийна готовност и реакция в раздел 8.2. Вместо описването на тези процедури, новият стандарт очаква от организациите да поддържат и контролират широк спектър от документи („документирана информация”).

След публикацията на новия стандарт на всички сертифицирани организации се предоставя тригодишен преходен период да адаптират тяхната система за управление на околната среда към новото издание.