Наредба за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации

Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации, транспонира изискванията на Директива 2010/75/ЕО по отношение на горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, равна или по-голяма от 50 MW, в частност – на нормите за допустими емисии на вредни вещества.

Етапите на привеждане на големите горивни инсталации у нас в съответствие с изискванията на нормативния документ са описани в поместения в глава трета Преходен национален план. Той дава възможност на включените в него топлоелектрически и топлофикационни централи да разсрочат инвестиционния си процес за привеждане в съответствие без да нарушават изискванията за постигане на по-строги норми за допустими емисии от 1 януари 2016 г.

Ограничително условие е, че по време на изпълнението на плана инсталациите следва да спазват най-малко нормите за допустими емисии по старата Директива от 2001 г. за големите горивни инсталации. Във връзка с влизането на плана в сила, министърът на околната среда и водите трябва да изпрати списък на ЕК с горивните инсталации, за които се прилагат гореописаните условия, като посочва за всяка от тях общата номинална входяща топлинна мощност, използваните видове гориво и приложимите норми за допустими емисии за серен диоксид, азотни оксиди и прах.

От Комисията изискват и ежегоден доклад за броя експлоатационни часове, използвани от 1 януари 2016 г., за инсталациите, за които се прилагат тези правила. За тази цел операторите на горивни инсталации са задължени да представят до 31 март пред министъра на околната среда и водите информация за предходната година за: съдържанието на сяра в използваното гориво и постигнатата степен на десулфуризация, определени като средномесечни стойности по комини или по котли - за инсталации, за които се прилага ал. 1; броя на експлоатационните часове - за инсталации, които не работят повече от 1500 експлоатационни часа, определени като плаваща средна стойност за период 5 години.

Наредбата задължава операторите на големи горивни инсталации да прилагат необходимата степен на пречистване на димните газове, височина на комина и др., така че при тяхната експлоатация съдържанието на нормираните вредни вещества в атмосферния въздух да не превишава нормите за концентрации на вредни вещества съгласно Наредба № 12 от 2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух.

Наредбата определя и изискванията към случаите на неефективна работа или спиране на пречиствателни съоръжения. При авария или спиране на пречиствателните съоръжения, вследствие на което е налице превишаване на нормите за допустими емисии, операторът е длъжен (в случай че в рамките на 24 часа спазването им не бъде постигнато отново) да ограничи или да спре работата на инсталацията, или да премине към използване на нискоемисионни горива.

Общата продължителност на експлоатацията на една горивна инсталация без функциониращи пречиствателни съоръжения не може да превишава 120 часа в рамките на всеки произволно избран период от 12 месеца. Изключение от тези ограничения се допуска, ако по преценка на министъра на икономиката и енергетиката е налице непреодолима необходимост от поддържане на енергийните доставки или инсталацията с аварирали или спрели пречиствателни съоръжения е възможно да бъде заменена за ограничен период от време единствено с друга инсталация, експлоатацията на която би довела до общо увеличаване на емисиите.

Всички останали изисквания на наредбата може да намерите в приложените към нея технически разпоредби относно горивните инсталации.