Нарастващият обем излезли от употреба PV панели може да се превърне в индустрия за 1 трилион долара

Бързото разрастване на соларната енергетика създава нов проблем, който индустрията все по-трудно може да пренебрегва – какво се случва с фотоволтаичните панели след края на експлоатационния им живот. Според ново международно проучване, в което участват и изследователи от Университета в Аделаида, до 2060 г. в световен мащаб могат да се натрупат между 297 и 402 млн. тона излезли от употреба фотоволтаични панели.

Изследването е публикувано в списание Nature и е проведено от учени от Китай, Австралия и Швеция. Според авторите огромният поток от PV отпадъци не трябва да се разглежда единствено като екологичен проблем. При изграждане на подходяща система за рециклиране той може да се превърне в източник на значителни икономически ползи, потенциално достигащи 1 трилион долара.

Рециклирането като част от жизнения цикъл на панелите

Според проф. Джиан Зуо от Катедрата по сроително инженерство към Университета в Аделаида резултатите показват необходимостта още сега да се планира целият жизнен цикъл на фотоволтаичните системи, а не само тяхното производство, инсталиране и експлоатация.

"Соларната енергия е важна част от прехода към нисковъглеродна енергийна система, но нейното развитие трябва да включва и управлението на панелите след края на експлоатационния им живот. Навременното изграждане на капацитет за рециклиране би могло да превърне нарастващия поток от отпадъци в ресурс за добив на вторични суровини", коментира проф. Зуо.

Фотоволтаичните панели съдържат редица ценни материали, сред които силиций, сребро, мед и телур. Наред с тях обаче в състава им присъстват и метали като олово и кадмий, които могат да създадат екологични рискове при неправилно обезвреждане.

1708 сценария за развитието на рециклирането

За да оценят различните възможности, изследователите разработват интегриран модел, който разглежда 1708 различни сценария в 32 региона по света. В анализа са включени фактори като използваните технологии за рециклиране, цените на материалите, международната търговия и политиките за субсидиране.

Резултатите показват, че най-големи общи ползи могат да бъдат постигнати чрез съчетаване на технологии за рециклиране, адаптирани към конкретните региони, с възможности за възлагане на рециклирането в други страни. Подобен модел може да намали разходите и емисиите и да генерира стотици милиарди долари кумулативни нетни икономически ползи до 2060 г., като едновременно с това предотврати емисии от порядъка на милиарди тонове CO₂ еквивалент.

Риск от липса на равномерни ползи

Използването на по-евтини и по-добре развити мощности за рециклиране в отделни държави може да направи системата по-ефективна от икономическа и екологична гледна точка. Този подход обаче поставя въпроса за разпределението на ползите между различните региони.

Според проучването нискодоходните региони могат да получат само малък дял от общите икономически ползи от рециклирането до 2060 г., включително при сценарий, при който технологиите за рециклиране се разпространяват по-широко.

Това означава, че изграждането на глобална система за управление на PV отпадъците не е само въпрос на технологична и икономическа ефективност. Необходими са инвестиции в инфраструктура и технологии и в региони, които иначе биха останали извън новата индустрия за вторични суровини.

Постепенно намаляване на субсидиите

Изследването разглежда и ролята на финансовата подкрепа за развитието на рециклирането. Според авторите моделът с постепенно намаляващи субсидии може да допринесе за по-равномерно разпределение на ползите между регионите.

За разлика от постоянните субсидии, които могат да изискват значителни публични средства, този подход предвижда финансовата подкрепа постепенно да намалява с повишаването на търговската жизнеспособност на рециклирането. Според оценките на изследователите това може да подобри равнопоставеността между регионите, като същевременно изисква само част от разходите, необходими при непрекъснато субсидиране.

Цените на материалите ще определят стойността на отпадъка

Икономическата привлекателност на рециклирането е пряко свързана и с цените на възстановените материали. По-високите цени на среброто, алуминия и силиция могат да увеличат стойността на извлечените от фотоволтаичните панели суровини и съответно да подобрят икономическата ефективност на процеса.

Паралелно с това развитието на технологиите се очаква да доведе до съществено намаляване на разходите за рециклиране. Комбинацията от по-ценни вторични суровини и по-ефективни технологии може постепенно да превърне рециклирането от необходим разход за управление на отпадъците в самостоятелно жизнеспособна индустриална дейност.

Време за изграждане на капацитет

Според изследователите международното сътрудничество ще бъде от съществено значение за развитието на този сектор. То включва инвестиции в мощности за рециклиране, споделяне на технологии и създаване на политики, които позволяват на различните региони да участват както в икономическите, така и в екологичните ползи от развитието на соларната енергетика.

Основното послание на проучването е, че фотоволтаичните панели трябва да бъдат разглеждани като част от кръговата икономика, а не като продукт за еднократна употреба. С увеличаването на инсталираните мощности обемът на отпадъците неизбежно ще расте, което поставя необходимостта от инвестиции в рециклираща инфраструктура още преди достигането на пиковите нива на отпадъчния поток.

Така бъдещото развитие на соларната индустрия ще зависи не само от способността й да произвежда повече чиста електроенергия, но и от това доколко ефективно може да възстановява и връща в икономическия цикъл материалите от вече излезлите от експлоатация панели.