Kонцепцията за кръгова икономика в Европа

Tенденцията за устойчиво развитие налага концепцията за кръгова икономика, която се превръща в един от основните приоритети на ЕС. Основите на устойчивото развитие се полагат през 60-те години на миналия век, като акцентът се поставя върху връзката между околната среда и оползотворяването на ресурсите, както и върху икономиката и общественото благосъстояние.

Мисленето за устойчиво развитие достига общото съзнание през 90-те години и оттогава се окачествява по различни начини. Към края на първото десетилетие на новия век се въвежда нов икономически модел, познат като “Зелена икономика”. В него се наблюдават различни процеси, свързани с устойчиво потребление и производство, “зелен растеж”, нисковъглеродна икономика и ефективност при потреблението на ресурси.

Концепцията за кръгова икономика, която е основополагащ елемент на Зелената икономика, започва да се развива през 70-те години като алтернативен икономически модел, поставяйки под съмнение традиционната линейна икономика. Дотогава е прилаган линеен процес, насочен към висока производителност и ниски разходи за производство, разчитайки на изобилието от суровини на сравнително ниска цена.

Типичният модел на процесите включва няколко етапа – добив на суровини, производство, потребление и обезвреждане на продуктите в края на техния жизнен цикъл.

От друга страна, кръговият процес се стреми към ниско въздействие върху околната среда чрез ограничаване на количеството отпадъци и прекомерната употреба на ресурси, като превръща стоките след тяхната употреба в ресурси за други чрез повторна употреба, вторично производство, рециклиране, намаляване на отпадъчните материали и други практики. С други думи, кръговата икономика се стреми към възобновяване.

През второто десетилетие на ХХ век, интересът към кръговата икономика сред природозащитниците и изработващите политиките за опазване на околната среда постепенно се увеличава по различни причини.

Като по-важни екологични фактори за това се открояват недостигът на ресурси (особено на стратегически ресурси като редкоземните елементи, например) и отрицателното влияние върху околната среда от неустойчиво производство и потребление. Основните икономически причини са непостоянството на цените на стоките и потенциалът за икономически изгоди на стойност милиарди евро от внедряването на концепцията за кръгова икономика на нови пазари.

През декември 2015 г. Европейската комисия публикува План за действие за налагане на кръгова икономика, поставяйки я на централно място за въвеждането на политика за устойчиво развитие. Планът на Комисията предлага преосмисляне на политиката на ЕС чрез въвеждане на промени в етапите на жизнения цикъл на продуктите: дизайн; производство; потребление; управление на отпадъците и повторно третиране на вторичните материали.

Планът също така дефинира приоритетни области, които се изправят пред специфични предизвикателства. Според документа, към тези предизвикателства трябва да се подходи чрез изменение на съответните закони и внедряване на законодателни инициативи между 2015 и 2019 г. Този процес е вече започнал с въведените директиви за депонирането на отпадъци и увеличаване използването на органични и базирани на отпадъчни материали торове.

Преход
Преходът към кръгова икономика ще бъде един от основните приоритети на политиките на ЕС, целящ да помогне на Европа да постигне задълженията си по постигане на “Целите за устойчиво развитие” на ООН.

Преходът към кръгова икономика се основава на три стълба: ползи за околната среда, особено по отношение на ограничаване на въздействието върху нея и намаляване използването на ресурси; спестяване на разходи от понижените нужди от природни ресурси; и създаване на нови пазари, предоставящи допълнителни икономически ползи от кръгови практики, например по отношение на създаването на работни места или подобряване на благосъстоянието.

На теория кръговата икономика обещава значителни екологични и икономически ползи и поради тази причина би следвало бързо да измести линейната икономика, но на практика старият модел все още доминира. Сложността на концепцията за кръгова икономика и падащите цени на стоките са част от възможните обяснения за това явление.

Кръговата икономика е изключително сложен процес с потенциално влияние върху цялата икономика. Въпреки че съществуват разнообразни определения, тя оказва различно въздействие върху отделните икономически сектори и двигатели.

Кръговата икономика има специфично влияние върху строителната и автомобилната индустрия или пък дава различно отражение върху градовете, многосекторните фирми или стартиращите предприятия. Ръководните кадри в частния сектор и изготвящите политики на местно и национално ниво се нуждаят от повече яснота относно това как точно влияе кръговата икономика на различните сектори.

Ползи
Политиките на ЕС за отпадъците вече допринасят за развитието на кръговата икономика, най-вече чрез мерки, които благоприятстват рециклирането. Открояват се четири области, в които се наблюдават най-съществени ползи от прехода към кръгова икономика – използването на ресурси, околната среда, икономическите и социални аспекти като създаването на нови работни места например.

Кръговата икономика може да повиши ефективността при използването на първични суровини в Европа и света чрез запазване на материали, включени във високостойностни продукти или чрез връщане на отпадъци в икономиката като висококачествени вторични суровини. Това ще спомогне за намаляване на зависимостта на европейските страни към внос от други държави.

По този начин веригите за доставка в много сектори няма да се влияят от нестабилността на международните стокови пазари и несигурността на доставките, дължащи се на недостиг и/или геополитически фактори.

Между 6 и 12% от потреблението на всички материали, включително изкопаемите горива, към момента се избягват в резултат от рециклиране, намаляване на отпадъците и политиките за екодизайн. Максимумът, който може да се постигне със съществуващите технологии, е 10-17%, а чрез използване на иновативни технологии и подобряване ефективността на ресурсите входните суровини, които се използват в ЕС, могат да се намалят с 24% до 2030 г.

Абсолютното разделяне на производството и социалното благосъстояние от използването на ресурси и енергия и от свързаните с тях въздействия върху околната среда е основната цел на политиката на ЕС за ефективно използване на ресурсите.

В действителност, въпреки че настоящите политики за отпадъци вече допринасят за това, Европейската комисия смята, че различните комбинации от по-амбициозни цели за рециклиране на битови отпадъци и такива от опаковки, както и редуциране на депата за отпадъци, може да доведе до намаляване на емисиите на парникови газове с около 424-617 млн. тона еквивалент на въглероден диоксид през периода 2015-2035 г., в допълнение на пониженията, резултат на въведените съществуващи цели.

Внедряването на други мерки, освен тези за рециклирането на отпадъци, би могло допълнително да намали емисиите на парникови газове. Установено е например, че в секторите за храни и напитки, метални изделия, хотелиерството и ресторантьорство с въвеждането на мерки, свързани с ефективното използване на ресурси, могат да се избегнат годишно 100-200 млн. тона еквивалент на въглероден диоксид емисии на парникови газове.

Бизнес модели за използване на отпадъците като ресурси
Съществуват бизнес модели, които са насочени към използване на отпадъците като ресурси. Те насърчават междусекторните връзки чрез създаване на пазари за вторични суровини. По този начин може да се намали използването на енергия и материали по време на производството и последващата употреба, както и да се улеснят дейностите за предотвратяване превръщането на вторични продукти в отпадъци, т. нар. индустриална симбиоза.

Положителни икономически ефекти могат да възникнат в резултат от наличието на по-евтини материали, добити от отпадъци, като алтернатива на нови материали, включително избягване на разходите за обезвреждане на отпадъците и усвояване на остатъчната икономическа стойност на съществуващите материални потоци. Положителни екологични ефекти могат да бъдат измерени като нетно намаление на натиска върху околната среда от депонирането на отпадъци и производство на нови материали.

Екодизайн
Чрез екодизайн се проектират продукти, направени с по-малко ресурси, с използване на рециклирани и възобновяеми ресурси и избягване на опасни материали, както и продукти с компоненти, които са по-дълготрайни и по-лесни за поддържане, ремонт, модернизиране и рециклиране.

Могат да бъдат разграничени два подхода: повторен дизайн на продуктите на базата на постепенни подобрения на съществуващи продукти и нов дизайн на продукти, представляващ развитие на нови ресурсощадящи продукти, които могат да бъдат възстановени, модернизирани и рециклирани.

От икономическа гледна точка, чрез екодизайн могат да се намалят производствените разходи, с което ще се увеличи покупателната способност на потребителите, като по тази начин може да се подобри тяхното благосъстояние.

От екологична гледна точка екодизайнът може да допринесе за отделянето на икономическия растеж от потреблението на ресурси чрез намаляване употребата на материали и енергия, повишаване нивата на рециклиране и намаляване генерирането на отпадъци. Съществува вероятност да възникне “ефект на бумеранга” – продължително използване на относително неефективни продукти, но това е явление, което силно зависи от начина на употреба.

Удължаване живота на продуктите чрез повторна употреба и възстановяване
Удължаването на живота на продуктите, повторното използване на продукти и техните компоненти, както и преработката, са ключов елемент на кръговата икономика. При повторната употреба се съхраняват физическите характеристики на суровините, както и енергията, вложена в продуктите и техните съставни части.

Планът за действие за околната среда призовава за предприемане на мерки спрямо издръжливост на продуктите, възможност за възстановяване, повторна употреба, рециклиране, рециклирано съдържание и продължителност на живота на продукта.

Изключително много се набляга на ролята на повторната употреба и подготовката за повторна употреба в Рамковата директива за отпадъците от 2008 г., която задава йерархията за управлението им. Първият приоритет е да се предотврати образуването на отпадъци, последван от подготовката за повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и накрая – обезвреждане.

Възстановяването и повторната употреба са по-широко разпространени в страни с по-ниски доходи в Европа, което се дължи на икономически причини и ограничен достъп до ресурси в миналото. Въпреки това, тези модели са възпрепятствани от нарастващата сложност на продуктите, както и от по-кратките цикли на иновации и непрекъснато променящите се пазарни тенденции, което води до много бързо обезстойностяване с течение на времето. В последно време интересът към повторната употреба се е увеличил значително, което е видно от провежданите различни обществени инициативи, например интернет пазарите за употребявани вещи.

Програми за предотвратяване образуването на отпадъци
Приемането на мерки, насочени към намаляване на количеството на отпадъците, едновременно с това намалява и нуждата от използване на суровини и предотвратява генерирането на отпадъци и емисии по веригите на материалите и продуктите. Те също така предлагат голямо разнообразие от възможности за намаляване на разходите - от закупуването на суровини до третирането и обезвреждането на отпадъци.

Въпреки безспорния потенциал, предотвратяването на отпадъците изглежда е една от най-трудните за изпълнение стратегии: през 2012 г. повече от 2,5 млрд. тона отпадъци са били изхвърлени в ЕС, 101 млн. тона от които опасни.

Образуването на отпадъци може да бъде предотвратено още в производствения етап чрез подобряване на ресурсната ефективност, използване на процеси, при които се генерират по-малко отпадъци и разработването на иновации в продуктите и услугите.

През етапа на дистрибуция отпадъците могат да бъдат предотвратени например чрез добро планиране на доставки и запаси, маркетингови стратегии за намаляване на отпадъците, включително избягване на оферти от типа “Купуваш едно, получаваш две!”, чрез които се насърчава закупуването на ненужни храни.

Отпадъците могат да бъдат намалени и по време на фазата на потребление, например чрез употребата на продукти, от които не се натрупват големи количества отпадъци през техния жизнен цикъл, използване на продуктите за максимално дълъг период от време, възстановяване, споделяне, наемане на продукти и намаляване на нивата на потребление.

Наблюдение на прехода към кръгова икономика
Към момента не съществува определен начин, чрез който да се измери колко ефективно ЕС, страна-членка или отделна фирма успешно извършва прехода към кръгова икономика, нито има по-цялостни средства за подпомагане на такъв процес на мониторинг.

Рамка за мониторинг, както и индивидуални индикатори на няколко нива, биха улеснили разработването на политики, измерването на екологичните показатели и ефективността на политиките, представянето на продукти, сектори и държави, които служат за сравнение, и биха подобрили решенията за инвестиции.

Такава рамка би осигурила отговори на поставени въпроси относно преминаването към кръгова икономика в няколко области: използване на ресурсите и материалните потоци, въздействие върху околната среда, икономически параметри, социално благополучие, финансови потоци и ефективност на политиките.

Поради сложната динамика, регулираща прехода, рамката за мониторинг трябва да бъде гъвкава, позволявайки адаптирането на индикатори и приоритетни области, за да се запази ефективността й през целия преход.

Към момента разработването на индикатори за мониторинг на прехода се води до голяма степен от развитието в областта на ресурсната ефективност и управлението на отпадъците.

Такива мерки за екологична ефективност класифицират потоците от ресурси според основните категории – материални потоци и статистики на отпадъците.
Всичко това дава полезна информация, но едновременно с това статистиките не успяват да предоставят информация, чрез която да се оценят особено важни аспекти на кръговата икономика, например материалните загуби и качествените аспекти на рециклирането.

В допълнение, при цялостно преглеждане на елементите на кръговата икономика, съществуват големи предизвикателства и пропуски в познанията ни. Необходима е повече солидна информация за развитието на нови бизнес тенденции и устойчиво потребление в сфери като екодизайн, възстановяване и повторна употреба на продукти.

Светлина върху напредъка биха хвърлили и по-добри социални индикатори, както и такива за индустриална симбиоза и предотвратяване образуването на отпадъци.