Изграждане на депа за твърди битови отпадъци

Tвърдите битови отпадъци са разнообразни по произход, състав и количество. В най-общия си вид се изхвърлят и, съответно, депонират заедно с всички останали битови отпадъци. Тяхната специфичност се определя от последиците, които могат да настъпят при тяхното депониране или унищожаване чрез изгаряне, както и от възможностите за използване на някои компоненти от тях, подлежащи на рециклиране. Депонирането е най-старият и най-често практикуван метод за освобождаване от твърди отпадъци. В света над 70% от битовите отпадъци се дeпонират. Повечето алтернативни възможности за обезвреждане на отпадъците, като изгаряне, компостиране, рециклиране и т. н., не могат да функционират самостоятелно без използване на депа за крайния остатък и за отпадъците, които не могат да бъдат третирани при съответния процес. Правилно построените и експлоатирани депа предлагат относително безопасен начин за обезвреждане на отпадъците.

Основни етапи при изграждането на депата
Изграждането на депо за твърди отпадъци преминава през няколко етапа. Основополагащи са определянето на количеството твърди отпадъци, които трябва да се депонират и изборът на място. Определянето на общото количество твърди отпадъци за периода на експлоатация на депото се извършва въз основа на броя на населението в района, наличието на промишлени предприятия, очаквани количества на отпадъци от тях и др. При избора на място за депото се вземат под внимание редица технически, икономически и екологични фактори. Минимално изискване за използването на едно място за депо е почвеният слой да има ниска пропускливост и водните течения да не могат да бъдат повлияни.

За санитарните депа трябва да се определят неизползваеми площи или почви с нисък клас. Предимство имат неизползваемите земи, изоставени кариери, естествени образувани наклонени терени и др. Най-важните критерии при избор на терен за депа са: тип на площадката за депото (котловина; наклонен терен; кариери от глина, пясък, камъни); хидрогеоложките условия, определящи вида на почвата (ниво, посока и скорост на подземните води; количество на валежите, колебания на водите в реките) и др. Не се препоръчва разположението на депо по посока на теч на подземни води и там където тези води са по-плитки. Площта на депото трябва да е разположена на минимум 500 м от жилищни сгради, не по-малко на 10 км от аерогари и на не повече от 500 м от пътната мрежа. По възможност депото трябва да се намира на икономически изгодно разстояние за сметоизвозването. При избора на площ трябва да се има предвид реализирането на някои решения след рекултивация на терена например създаване на парк; оформяне на хълм за ски-спорт и др.

След избора на подходящо място за депото е необходимо получаване на разрешение от компетентните органи за изграждане на депото и изготвяне на инженерния проект. Този процес е съпътстван от изготвянето на задължителната оценка на въздействието върху околната среда. Последният етап е изграждане на депото и начало на неговата експлоатация. Препоръчително е експлоатационният период на депото да е минимум 15 години.

Класификация на депата
Според Директива, предложена от ЕС, има три вида депа: за неопасни отпадъци; за опасни отпадъци; за инертни отпадъци. Обект на настоящата статия са депата за неопасни твърди битови отпадъци. Депата могат да се класифицират и спрямо метода на управление на оттока: неконтролирано сметище (оттокът на отпадните води не се контролира); пълно задържане на оттока (осъществява се тогава, когато притокът и оттокът на течности се предотвратява); задържане с контрол на оттока (позволява се на част от валежите да проникнат в отпадъците, а излишният отток се събира и отвежда); контролирано изпускане (прилага се при инертни отпадъци - от строителни работи и разрушаване на сгради или остатъчна пепел от изгаряне на отпадъци); биореакторно депо (този метод разчита на циркулирането на влагата през депото с цел ускоряване разграждането на отпадъците). В депата за твърди битови отпадъци не се допуска депонирането на течни отпадъци; експлозивни, корозивни, оксидиращи, леснозапалими или запалими отпадъци; болнични и други кланични отпадъци от хуманното и ветеринарното здравеопазване и/или свързана с тях изследователска дейност, класифицирани като инфекциозни; излезли от употреба гуми, с изключение на велосипедни гуми и гуми с външен диаметър над 1400 мм, в т. ч. цели гуми (без тези, които се влагат като материал в строителството на депа) и нарязани гуми; отпадъци, които не удовлетворяват критериите за приемане на отпадъци на депа.

Строителство и оборудване на депата
В съответствие със стандартите на ЕС депата трябва да имат следната минимална инженерна инфраструктура:
• долен изолиращ екран, който да спре проникването на инфилтрати в почвата и подземните води;
• система за събиране и третиране на инфилтрата;
• пасивна или активна дегазификационна система за сметищен газ, която следва да включва поне изгаряне на събрания газ (превръщане на метана в по-малко вредния въглероден диоксид);
• повърхностен изолиращ екран на части на депото, които са напълно запълнени;
• система за събиране на оттока на води за защита на тялото на депото от проникване на повърхностни и подземни води.

Първата задача при изграждането на депата е подготовката на терена. Обработваемият слой почва се складира встрани, като след това се използва за покриващ материал. Дъното се подравнява. Изкопават се и се облицоват отводнителните канавки с цел отвеждане на повърхностните води. В случай че отпадъците се складират на склон, се построява подпорна дига. Дъното на депото трябва да бъде уплътнено добре, за да издържи на натоварвания. За предпочитане е това да стане от естествения материал на основата, а когато е невъзможно се използват асфалт, фолио от изкуствени материали и др. Изолационният слой от глина трябва да е пластичен и затова глината се смесва с точно определено количество вода. След като се нанесе, той трябва да се покрие с неактивен слой (напр. пясък), който предпазва от изсъхване, предизвикващо спичане на слоя и загуба на уплътняването. Върху подравнен слой от глина или пясък се постила фолио, а върху него се разполагат отводнителните дренажи. Всичко се покрива с предпазния слой от пясък или дребна сгурия. Върху така подготвената основа започва депонирането на отпадъците.

Експлоатация на депото
Експлоатацията на депото преминава в три основни стъпки - приемане на твърдите отпадъци, депониране (разстилане и уплътняване), изолация на депонираните отпадъци. По правило се приемат само отпадъци, които съответстват на дадения клас депо. Отделните класове депа поставят изисквания за вида на отпадъците, състава и свойствата им, както и биоразградимостта на органичните им съставки. Списък на отпадъците, които могат да се приемат на депото в съответствие с неговия клас, се издават от компетентните органи.

След преминаване на процедурата по приемане на отпадъците, удостоверяване на съответствието и тяхното измерване, отпадъците се разтоварват. След това се разстилат с булдозери на слоеве и се уплътняват, докато работната височина на дневния слой отпадъци достигне определения лимит (обикновено 2 м). Отпадъците могат да се разстилат на наклонени тънки слоеве или на хоризонтални. За повърхностната изолация на отпадъците са необходими големи количества земя. Засипването и уплътняването на изолиращия слой става веднага, като се оставя незасипана малка повърхност. В края на работния ден и останалото количество отпадъци се засипва. Отпадъците не трябва да стоят открити повече от 12 часа.
Емисиите на сметищния газ в атмосферата трябва да бъдат минимизирани посредством правилно управление – отвеждане на газа за изгаряне или за по-широко използване. Ако се остави без контрол, част от газа ще реагира с почвеното покритие, а останалата част ще премине в атмосферата. Управлението на газа намалява риска от експлозии и минимизира емисиите на метан в околната среда.

Закриване и рекултивация
Закриването на депото за твърди отпадъци става след достигане на проектната височина. Последният слой отпадъци се покрива с почвен слой с дебелина 1 - 2 м. Покривният слой се уплътнява равномерно. За защита от ерозия покритието на цялото депо се озеленява непосредствено след неговото уплътняване. При депа, където има отделяне на значителни количества газове от отпадъчното тяло, се предвижда изграждане на газов дренажен слой, който да ги събира. За различните технологии, използвани за рекултивиране на депата и възможностите за тяхното приложение, подробно ще ви разкажем в следващ брой на списанието.