Инсталация за интегрирано третиране и оползотворяване на производствени отпадъци в Свилоцел

Наскоро Свилоцел, българският производител на сулфатна избелена целулоза и основното дъщерно дружество на Свилоза, получи одобрение за финансиране по ОП Конкурентоспособност на българската икономика 2007-2013 г. за четири инвестиционни проекта. Един от тях е изграждане на „Инсталация за интегрирано третиране и оползотворяване на производствени отпадъци”.

„През последните години са извършени редица изследвания и тестови изпитания на отпадъците с неопасен характер, генерирани от Инсталацията за производство на целулоза, които потвърждават възможността за оползотворяването на дървесна пепел, калциев карбонат и зелена луга под формата на обединени продукти”, коментират от предприятието.

„Предизвикателство за ръководството на фирмата днес е възможността да обогати производствената гама, отговаряща на нуждите на клиентите, като използва отпадъчните продукти от собственото си производство. За целта ще е необходимо закупуването на оборудване, представляващо нова технология - ""Инсталация за интегрирано третиране и оползотворяване на производствени отпадъци"", чрез която ще се повиши производителността в предприятието и ще се създадат два нови продукта: 
• подобрител за почви;
• неутрализатор за кисели почви.

От производствената дейност на завода за целулоза се генерират следните отпадъци, които до момента се депонират:
• Пепел от изгаряне на дървесни кори – образува се в резултат от работата на Котела за биомаса. Пепелта от изгаряне на дървесина се отделя от пространството под решетката на горивната камера и от мултициклона за пречистване на димните газове.
• Утайки от зелена луга (от оползотворяване на отпадъчна луга) - при промивката на зеления шлам се отделят утайки от силикати, калциев карбонат, въглерод, минерални вещества, които не могат да участват в технологичния процес.

В резултат на изсушаването на белия шлам, генериран от инсталацията за производство на сулфатно избелена целулоза, се получава като краен продукт фин прах химически калциев карбонат (преципитат).
Посочените по-горе отпадъци (пепел и утайки) имат алкален характер и в комбинация с калциевия карбонат са подходящи за неутрализатори и подобрители на кисели почви, но поради изискванията на селскостопанската техника се налага тяхното гранулиране.

Пепелта е много ценна главно с калия, който се намира в нея под формата на калиев карбонат, за разлика от класическите сложни NPK торове, в които калият е като хлорид, сулфат и рядко нитрат. Дървесната пепел има ясно изразен алкален характер, което я определя като подходящ продукт за третиране на кисели почви. Благоприятна предпоставка за това е и че тя съдържа известни количества хранителни елементи в съотношение, което е било и в дървесната маса.

Калцият трябва да преобладава, но следва да се съпътства и от известни количества калий и магнезий (както е в пепелта). Бедните на калций почви имат слаба нитрификация, а тя е важен фактор за културното състояние на почвата.
Зелената луга като сухо вещество съдържа 5-6 % органична маса, 17-18 % активен калциев и магнезиев оксид (разтворими във вода), 15-16% други оксиди и над 61% калциев карбонат. Зелената луга също има определено алкална реакция, което я определя като подходящ реагент за третиране на кисели почви, тъй като съществена част от калция и магнезия са в подвижна (разтворима) форма.

Съдържанието на остатъчна органична маса и сулфатна сяра са предпоставка за подобряване на буферния капацитет на почвените разтвори и подобряване на другите структурни показатели на различните почви, включително и устойчивостта по отношение на съдържащите се в почвите тежки метали.

Калциевият карбонат е с отлично буферно действие и неутрализира главно азотната киселина в почвата, получена при небалансирано торене с амониева селитра.
Друго възможно направление за оползотворяване на калциевия карбонат може да бъде производството на неутрализатор и подобрител за кисели почвите, тъй като природен варовик(калциев карбонат) е традиционно използван реагент за варуване на кисели почви.

Варуването с калциев карбонат
е първото мероприятие за мобилизиране на съществуващите в почвата и допълнително внесени с торовете хранителни соли. То засилва ефекта им при физиологично кисели почви. Освен това засилва и действието на оборския тор и това е важно за биоземеделието. Същото важи и за зеленото торене, ако се заорава с калциев карбонат.

Въз основа на гореизложеното може да се твърди, че от смесването на калциевия карбонат, утайки от зелена луга и дървесна пепел ще могат да бъдат получени гранулати, които да бъдат препоръчани като подобрители на киселите почви. Гранулирането се налага като необходимост поради изискванията на използваната селскостопанска техника за внасянето им в почвите.

След реализацията на проекта ще се сведе до минимум генерирането на производствени отпадъци от завода за целулоза и същите ще се трансформират в суровинен ресурс за производството на подобрител за кисели почви.

Гранулиращата инсталация
ще работи с различно съотношение на влаганите продукти в зависимост от индивидуалните потребности на клиентите и ще бъде с капацитет 40 000 т/годишно.
От компанията споделят, че предимствата на една такава инсталация ще променят производствения профил на фирмата на много по-високо ниво чрез затваряне на производствените цикли и постигане на устойчиво развитие по опазване на околната среда.

Горепосочените отпадъци ще се трансформират в суровинен ресурс за производството на подобрител за кисели почви, който ще намери практическо приложение в селското стопанство (земеделието).
В страната прилагането на добрите практики за оползотворяване на пепелта е ограничено и то е съсредоточено преди всичко в пътното строителство.

Изследваните състави на дървесната пепел от различни дървесни видове показва, че тя съдържа същите полезни минерални вещества, които растението е използвало за своето развитие, но те вече са в друга форма – около 25% от тях са във водоразтворима форма; по време на термичното третиране азотните компоненти се разрушават и преминават в газовата фаза. Зеленият шлам (луга) също съдържа минерални и органични вещества, които са подходящи за подобряване на структурата на почвата и запасите й от хранителни вещества.

Оползотворяването на пепелта и утайките от зелена луга дава възможност за: намаляване на разхода на редица стандартни суровинни ресурси; да се минимизира количеството на депонираните отпадъци като същевременно се реализират икономически, екологични и технологични ползи.

„Проведените агрохимически изпитания показват, че може да се очаква добивът на зелена маса и селскостопанска продукция от обработени подкиселени площи да се повиши с около 30%. Както показва световната практика, третирането с подобрителя-неутрализатор ще възстанови продуктивността на киселите почви най-малко за пет години. При прилагане на неутрализатора и подобрителя за киселите почви направените разходи за тяхното третиране ще могат да бъдат компенсирани от селскостопанските производители от повишената продукция още през първата година след третирането. Реализирането на този проект ще бъде принос и за постигане на по-голяма устойчивост в използването на отпадъците като вторичен суровинен ресурс.

Поради естествени процеси и небалансирано минерално торене в страната значителна част от почвите (над 40%) в България са с различна степен на подкисляване. Над 15% от почвите в България са с висока степен на подкисляване, което налага внасянето на различни подобрители-неутрализатори за нормализиране на почвената киселинност и подобряване на тяхната продуктивност. Направените изчисления показват, че за тези почви е необходимо внасянето на до 130 кг на декар подобрители-неутрализатори.

Една от основните причини за неприлагане на така нареченото варуване за тази цел е отсъствието на редовно производство на подобни подобрители в страната, които да са подходящи за внасяне със съществуващата тороразпръскваща техника. Именно това налага реализирането на производството на гранулирани подобрители за неутрализиране на почвите с размери на гранулите между 1-6 мм”, допълват от компанията.

„Агрохимическата ефективност на подобни подобрители се очаква да бъде много висока поради високото съдържание на хранителни елементи”, коментират в заключение очакванията си от Свилоза.