Европейска схема за търговия с емисии

Eвропейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) е механизъм за ограничаване обема на емисии парникови газове от горивните инсталации и операторите на въздухоплавателни средства, от които сумарно се генерират близо 50% от парниковите газове в ЕС. Системата позволява търговия с квоти за емисии, което гарантира, че общите емисии се поддържат под ограничаващата стойност и че за редуцирането им могат да бъдат предприети икономически най-изгодните мерки.

ЕСТЕ е основен инструмент на ЕС в усилията за постигане на целите за намаляване емисиите на парникови газове в настоящия момент и за в бъдеще. Търговският подход спомага за борбата с климатичните промени по рентабилен и икономически ефективен начин. Като първата и най-голяма схема за търговия с емисии парникови газове, ЕСТЕ покрива над 11 000 електроцентрали и промишлени инсталации в 31 държави, и полетите между летища в участващите страни.

Схемата е въведена през 2005 г. и оттогава е претърпяла няколко промени. Изпълнението й е разделено на търговски периоди, наричани фази. Настоящата трета фаза на ЕСТЕ започна през 2013 г. и ще продължи до 2020 г.

Обхват
Обхватът на ЕСТЕ се разширява непрекъснато от самото начало на първа фаза през 2005 г. както географски, така и по отношение на секторите и видовете парникови газове. От стартирането на трета фаза ЕСТЕ покрива приблизително половината от общото количество емисии на парникови газове в ЕС. Държавите членки имат възможност да прибавят още сектори и типове емисии към схемата след одобрение от Европейската комисия.

В първа фаза на ЕСТЕ са включени 25 държави членки. България и Румъния се присъединяват с влизането си в ЕС през 2007 г. От началото на втора фаза схемата вече обхваща цялото Европейско икономическо пространство (ЕИП), като се включват Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. По време на третата си фаза ЕСТЕ се разраства още с добавянето на най-големите стационарни източници в Хърватия през януари 2013 г., шест месеца преди официалното влизане на страната в ЕС. От 2014 г. ЕСТЕ покрива и целия хърватски авиационен сектор.

От стартирането си схемата обхваща секторите, генериращи най-големи количества емисии парникови газове – ТЕЦ и производствените предприятия. През 2012 г. обхватът й е разширен, като се включват и емисиите CO2 от авиацията. По време на третата фаза към ЕСТЕ са причислени и производството на алуминий, нефтохимическата и химическата промишленост и улавянето на въглерод.

Към момента схемата покрива повече от 11 000 инсталации, включително ТЕЦ и други горивни инсталации с номинална входяща топлинна мощност над 20 MW (с изключение на съоръжения за изгаряне на битови отпадъци), рафинерии, коксови пещи, производството на желязо и стомана, циментов клинкер, стъкло, вар, тухли, керамични изделия, целулоза, хартия и картон, алуминий, нефтопродукти, амоняк, азотна, адипинова и глиоксилова киселина, улавяне, транспорт по тръбопроводи и геоложко съхранение на CO2. До края на 2016 г. ЕСТЕ ще покрива само полетите в границите на ЕИП.

По време на първия етап на схемата за търговия с емисии са включени единствено емисиите на въглероден диоксид. През втория период вече е разрешено и доброволното включване на емисии на N2O по преценка на държавите членки. От 2013 г. ЕСТЕ покрива определени емисии N2O (от производството на азотна, адипинова и глиоксилова киселина) и емисии перфлуоровъглероди (PFC) от производството на алуминий.

Инсталации, чиито емисии са в толкова малки количества, че административните разходи за единица емисии са несъразмерно високи, имат възможност да не участват в схемата, при условие че прилагат еквивалентни мерки. Една инсталация се смята за малък източник, ако отделя по-малко от 25 ktCO2e годишно и е горивна инсталация с номинална входяща топлинна мощност под 35 MW. От схемата могат да бъдат изключени и болници, когато те са обект на еквивалентни мерки.

Механизъм
ЕСТЕ работи на принципа на ограничаване и търговия. Общият обем парникови газове, които могат да бъдат емитирани всяка година от електроцентрали, заводи и други инсталации в обхвата на схемата, са обект на ограничение на ниво ЕС. В рамките на това ограничение компаниите получават или закупуват квоти за емисии, с които те могат да търгуват, ако пожелаят.

От 2013 г. насам ограничението на емисиите от електроцентрали и други неподвижни източници се редуцира с 1,74% всяка година. Това означава, че до 2020 г. емисиите парникови газове от тези сектори би трябвало да са с 21% по-малко от тези през 2005 г. За авиационния сектор се прилага отделно ограничение – за търговския период 2013-2020 г. то е 5% под средногодишното ниво на емисии през годините от 2004 до 2006 г.

Квотите за емисии са “валутата” на ЕСТЕ, а лимитът на общия брой квоти им придава стойност. Всяка квота дава на притежателя й правото да емитира един тон CO2 или еквивалентно количество от двата по-мощни парникови газа – N2O и PFC.

Квотите могат да бъдат използвани еднократно. Предприятията следва да предават квоти за всеки емитиран през изминалата година тон CO2 или еквивалентно количество други парникови газове. В случай че не бъдат предадени достатъчно на брой квоти, отговарящи на отделените емисии, се налагат тежки глоби. Операторите могат да получат безплатно определен брой квоти от правителствата.

За да покрият останалата част от емисиите си, те трябва да закупят допълнителни квоти или да използват спестени от предходни години квоти. В рамките на ограничението, операторите могат също да закупят кредити от даден вид одобрени световни енергоспестяващи проекти. Необходимостта от закупуване или използване на резерва от квоти и кредити създава постоянен стимул за компаниите да намаляват своите емисии.

Те могат също и да продават квоти и кредити, ако например преценят, че притежават повече от нужното. Тази гъвкавост на системата позволява на операторите да изберат най-рентабилния вариант за справяне с емисиите парникови газове. Трите основни подхода за това са: инвестиране в по-ефективни технологии и/или преминаване към по-малко въглерод интензивни енергийни източници с цел намаляване на емисиите; закупуване на допълнителни квоти или кредити; комбинация от предходните две алтернативи.

Разпределяне на квотите
Докато в началото на схемата квотите са предимно раздавани безплатно от правителствата, от 2013 г. основният метод за разпределянето им е търговията. Това означава, че предприятията трябва да закупуват все повече квоти на търг. Европейското законодателство поставя цел за пълно преустановяване на безплатното отпускане на квоти до 2027 г. Търговията, основаваща се на принципа “замърсителят плаща”, е най-прозрачният метод за разпределение на квотите за емисии.

От началото на трета фаза на ЕСТЕ производителите на енергия са длъжни да закупуват всичките си квоти. Опитът показва, че те успешно предават условната стойност на квотите на клиентите, дори и когато квотите са получени безплатно. България, заедно с Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Литва, Полша и Румъния, се възползва от клауза, която позволява безплатното отпускане на определен брой квоти на операторите на ТЕЦ да продължи до 2019 г. В замяна на това, тези страни трябва да инвестират средства най-малко на стойността на тези квоти в модернизирането на енергийния сектор.

Около 88% от предвидените за търговия квоти се разпределят на държавите членки на база техния дял верифицирани емисии от инсталации в обхвата на ЕСТЕ през 2005 г. Най-бедните държави в ЕС получават 10% като допълнителен източник на приходи, които да се оползотворят за ограничаване на въглерод интензивните икономики и адаптиране към климатичните промени.

Останалите 2% се раздават като “Киото бонус” на 9 държави членки, включително и България, които до 2005 г. са редуцирали емисиите парникови газове до поне 20% от нивата през базовата им година, от която са страна по Протокола от Киото.

Търговете се провеждат от компании, които се определят от националните правителства, но са отворени за купувачи от всички държави, участващи в схемата. Повечето правителства използват обща платформа за търговете, като само Германия, Полша и Обединеното кралство имат свои собствени платформи.

Съгласно съответното европейско законодателство, поне половината от приходите от търговете и всички приходи от търговете в авиационния сектор следва да се използват за ограничаване на климатичните промени в Европа и други страни. Държавите членки са задължени да информират Комисията за това по какъв начин оползотворяват тези приходи. Германия например използва голяма част от тях за осъществяване на проекти, свързани с намаляване парниковия ефект в развиващите се страни и нововъзникващите икономики.

В другите сектори преминаването към търговия става постепенно. До 2020 г. се предвижда производствената промишленост да получава безплатно 30% от квотите, а останалата част да се закупуват. В авиационния сектор обаче, за целия период 2013-2020 г. се очаква едва 15% от квотите да бъдат търгувани.

Безплатно отпусканите квоти за производствените предприятия се разпределят въз основа на хармонизирани правила. Това гарантира, че инсталациите от определен тип се третират еднакво в границите на ЕС. Опора на тези правила са амбициозни референтни стойности за емисиите, изведени чрез консултации с индустрията. Награждаването на най-ефективните инсталации засилва стимула за бизнеса да редуцира емисиите парникови газове.

Терминът “изтичане на въглерод” се използва за описание на ситуацията, в която, поради високите разходи, свързани с климатичните промени, операторите преместват производството си в други държави с не толкова строги ограничения върху емисиите парникови газове. Това може да доведе до увеличение на техните общи емисии.

Инсталациите в секторите и подсекторите, считани за уязвими към изтичане на въглерод, се регулират по специален начин, подкрепящ конкурентоспособността им. Тези, които постигат референтната стойност, получават безплатно всичките им необходими квоти за цялата трета фаза на ЕСТЕ. Инсталациите, които не постигат референтната стойност, получават пропорционално по-малко безплатни квоти и следователно трябва да редуцират емисиите си и/или да закупят още квоти.

Осигуряване на съответствие
Операторите следва да осъществяват мониторинг и да докладват емисиите в обхвата на ЕСТЕ за всяка календарна година, като докладите трябва да са проверени от акредитиран верификатор. До 30 април на следващата година трябва да бъдат предадени достатъчно на брой квоти, които да покрият общите емисии. В резултат на това, тези квоти се елиминират и не могат да бъдат използвани повторно.

В случай че предадените квоти не са достатъчно, се налагат глоби. Предприятието следва да закупи квоти, за да компенсира липсата, и да заплати глоба за всеки излишен тон емитиран CO2. Наказанието нараства всяка година в съответствие с годишното ниво на инфлация в еврозоната. Точното отчитане на всички квоти се осигурява чрез поддържане на единен за ЕС регистър, чрез който може да се проследи собствеността на квотите, съхранявани в електронни сметки.

Ползи
Чрез ограничаването на общото количество емисии на парникови газове от основните икономически сектори, ЕСТЕ създава стимул за компаниите да инвестират в зелени технологии. Колкото по-висока е пазарната цена на квотите, толкова по-голям е стимулът за индустрията. В допълнение, приходите от продажбата на 300 млн. квоти – 5% от общия брой за трета фаза на схемата, се оползотворяват за съфинансиране на строителството и експлоатацията на демонстрационни проекти в две области: улавяне и съхранение на въглероден диоксид и иновативни технологии за получаване на възобновяема енергия.

ЕК вижда ЕСТЕ като важен градивен елемент за изграждането на международна мрежа от системи за търговия с емисии. Очаква се международният въглероден пазар да се развие чрез свързването на съвместими национални системи, каквито вече се прилагат в Австралия, Япония, Нова Зеландия, Швейцария и САЩ.

Такива схеми са планирани и в Канада, Китай и Южна Корея. Свързването на ЕСТЕ с други устойчиви схеми за търговия с емисии ще предостави няколко ползи, сред които намаляване на цените за редуциране на емисиите, повишаване ликвидността на пазара, стабилизиране цената на въглерода и глобално обединяване в борбата с климатичните промени.