Емисиите на парникови газове от ПСОВ са неочаквано високи

Емисиите на парникови газове от редица пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) може да са повече от двойно по-високи, отколкото се смяташе досега. Това показва ново проучване на Университета в Линшьопинг, при което изследователите използват дронове със специално произведени за целта сензори, за да измерят емисиите на метан и азотен оксид.

"Показваме, че някои емисии на парникови газове от ПСОВ досега бяха неизвестни. Сега, когато знаем повече за тези емисии, знам повече и за това как да ги намалим", казва Магнус Голфалк, доцент в Университета в Линшьопинг и ръководител на проучването, публикувано в журнала Environmental Science & Technology.

Пречиствателните станции, които приемат отпадъчни води от домакинствата и предприятията, държат около 5-процентен дял от антропогенните емисии на метан и азотен оксид според Междуправителствената група на ООН по климатичните изменения (IPCC).

За да изчисли това, IPCC използва т. нар емисионни фактори, които са обвързани с това колко домакинства са свързани към пречиствателната станция. След това от изчислителния модел се получава число за емисиите от всяка ПСОВ. Това число е приблизителна стойност, а не резултат от реални измервания, което се оказва проблем.

Моделът на IPCC не е достатъчно гъвкав

Според учените ПСОВ непрекъснато работят за редуциране на емисиите. При настоящата система за докладване обаче и според модела на IPCC, нивата на емисиите остават едни и същи, независимо от това дали действителните емисии се понижават или не.

"Би било по-добре ако докладваните емисии са базирани на реални измервания. Това би улеснило общините в това да покажат ползите от инвестициите в посока ограничаване на емисиите", коментира Магнус Голфалк.

Заедно с проф. Дейвид Баствикен той използва специално конструиран дрон за измерване на емисиите на парниковите газове метан и диазотен оксид в 12 пречиствателни станции в Швеция, използващи анаеробно разграждане за третиране на утайките. Измерванията показват, че емисиите на метан и азотен оксид са значително по-високи – около 2,5 пъти, от това, което показват изчислителните модели на IPCC.

Емисии от съхранението на утайки

Емисиите се регистрират основно след процеса на разграждане, когато утайките се съхраняват, за да се редуцира количеството на потенциално вредни микроорганизми, преди продуктът да се използва, например като почвен подобрител. Проучването на шведските изследователи показва, че количеството на метана, отделен по време на съхранение, е било подценявано. Учените откриват и още нещо – измерванията показват, че се емитират и големи количества азотен оксид.

Азотният оксид е много мощен, но не толкова известен парников газ – потенциалът му за глобално затопляне е близо 300 пъти по-висок от този на въглеродния диоксид за един килограм.

"Показваме, че въздействието върху климата на емисиите на азотен оксид от съхранение на утайки са толкова големи, колкото емисиите на метан, а това не беше известно досега. Това е допълнителен основен източник, който трябва да се наблюдава", казва Магнус Голфалк.

Проучването е финансирано основно от Европейския научноизследователски съвет, Хоризонт 2020, Шведския научноизследователски съвет за устойчиво развитие и Svenskt Vatten Utveckling – част от Шведската асоциация по води и отпадъчни води.