Екологични проекти на Титан Златна Панега
22.03.2012, Брой 1/2012 / Бизнес / Въздух, Почви
Производителят на строителни материали Титан провежда редица инициативи, свързани с намаляването на емисиите в циментовото производство. За да успее в тази си цел, Златна Панега цимент, като част от Титан, е изпълнила следните задачи:
- създаване на нова линия за производството на циментов клинкер с хибриден филтър;
- подновяване на старите филтри по производствената линия с нови;
- внедряване на непрекъснат мониторинг на емисиите за 7 източника;
- пускане в експлоатация на нов силоз за клинкер и затваряне на част от стария склад за клинкер;
- периодични измервания на качеството на атмосферния въздух в района, които се правят и досега;
- използване на стари гуми като алтернативно гориво, както и изгаряне на отделените в процеса на работа отпадъци.
Базирайки се на политиката по околна среда за периода май 2010 г. – май 2011 г., Златна Панега цимент е реализирала изграждането на инсталация за производство и подаване на инженерно гориво към пещите; изграждането на силози за циментови добавки с цел намаляване на неорганизираните емисии прах от склада за клинкер, както и монтиране на оросителна система при трошачка № 1.
„Дългосрочната цел на Титан България е да постигане съвременни, щадящи климата, устойчиви и сигурни енергийни доставки за нуждите на завода си в Златна Панега”, коментират от компанията. „За постигане на тази цел се работи в посока допълнителна енергийна ефективност и постепенното увеличаване използването на енергия от възобновяеми източници, докато по-голямата част от енергийната консумация на завода бъде осигурена от възобновяема енергия”, заявяват те.
Компанията работи интензивно по няколко проекта, които имат за цел да намалят употребата на въглища с 50% до 2015 г. Инвестициите, направени по тези проекти, са над 5 000 000 евро. Проектите включват: инсталация за подготовка и подаване на алтернативни горива, за подаване на утайки от пречиствателни станции и месокостно брашно, проучване за доставки на биомаса, както и местно отглеждана биомаса върху изоставени и изхабени почви. Освен това Титан Златна Панега цимент замества 10% от основното си гориво със стари гуми.
Циментовото производство е свързано с използването на голямо количество вода за охлаждане на горещите газове от пещта, производствените съоръжения както и за оросяване. За подобряване качеството на водата и по-разумната и употреба в Златна Панега Цимент са изградени нова канализационна мрежа; пречиствателни станции за производствени и битови води; съоръжение за изсушаване на утайката от пречистването на водите; утаителен басейн за дъждовна вода от склада за горива.
„В пречиствателната станция за производствени води с цел избягване на загуби, пречистените води се въртят в цикъл, като се връщат обратно в производствения процес и свежа вода се подава единствено за допълване. Благодарение на тристепенното пречистване на битовите води (механично, химично и биологично) показателите на водата на изход от съоръжението са много под допустимите емисионни норми”, разказват от дружеството.
„Компанията следва принципа, че опазването на околната среда и подземните богатства е един непрекъснат процес, който започва с провеждането на откривните работи, самият добив през годините и завършва с последващата техническа и биологическа рекултивация, заявяват в заключение от Титан.
Нарастващият обем излезли от употреба PV панели може да се превърне в индустрия за 1 трилион долара
Бързото разрастване на соларната енергетика създава нов проблем, който индустрията все по-трудно може да пренебрегва – какво се случва с фотоволтаичните панели след края на експлоатационния им живот. Според ново международно проучване, в което участват и изследователи от Университета в Аделаида, до 2060 г. в световен мащаб могат да се натрупат между 297 и 402 млн. тона излезли от употреба фотоволтаични панели.
Европейската директива за отпадъчните води ускорява инвестициите в пречиствателни технологии
Директива (ЕС) 2024/3019, която влезе в сила през януари 2025 г., въвежда по-строги изисквания към пречистването, разширява обхвата на европейските правила и поставя нови изисквания, свързани с микрозамърсителите, енергийната ефективност, възобновяемата енергия, повторното използване на водата и мониторинга. Сроковете за изпълнение достигат до 2045 г., което очертава дългосрочен инвестиционен цикъл за ВиК операторите, общините, инженерните компании и доставчиците на технологии.
Драстично забавяне на прехода на Европа към кръгова икономика в сектора на пластмасите
Основният извод от доклада е, че преходът към кръгова икономика в Европа се е забавил драстично на фона на нарастващата глобална конкуренция. Годишният ръст на кръговото производство на пластмаси в Европа е спаднал рязко – от 13,6% през 2022 г. до едва 1,2% през 2024 г. Това води до общ обем от 8,7 Mt кръгово производство, което представлява 15,8% от общото производство на пластмаси в Европа.
Емисиите на парникови газове от ПСОВ са неочаквано високи
Емисиите на парникови газове от редица пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) може да са повече от двойно по-високи, отколкото се смяташе досега. Това показва ново проучване на Университета в Линшьопинг, при което изследователите използват дронове със специално произведени за целта сензори, за да измерят емисиите на метан и азотен оксид.
Световните емисии на парникови газове с рекордна стойност през 2024 г.
През 2024 г. осемте икономики, изпускащи най-много емисии – Китай, САЩ, Индия, ЕС, Русия, Индонезия, Бразилия и Япония, заедно допринасят за 66,2% от глобалните емисии на парникови газове. Само Европейският съюз и Япония понижават емисиите си в сравнение с предходната година (-1,8% и -2,8% съответно), докато при всички други нивата се запазват относително стабилни (Китай: +0,8%; САЩ: +0,4%; Бразилия: +0,2%) или се повишават (Индия: +3,9%; Русия: +2,4%; Индонезия: +5% - най-големият относителен ръст).
Изгарянето на отпадъци, съдържащи флуорополимери, не генерира значителни емисии на PFAS
Работейки в сътрудничество с международни партньори, изследователи от Технологичния институт в Карлсруе (KIT) анализират приноса от изгарянето на отпадъчни флуорополимери за генерирането на нискомолекулни, неполимерни флуорирани съединения. Техните експерименти с инсинератора BRENDA в KIT показват почти пълно унищожаване на флуорополимерите при изгаряне при температури и време на задържане, характерни за европейските инсинератори.







