Екоинвест, Орлин Тасев: Институциите трябва да подпомагат фирмите при изпълнението на наредбата

Орлин Тасев, управител на Екоинвест, пред сп. Екология & Инфраструктура

Г-н Тасев, какъв, според Вас, ще бъде икономическият и екологичен ефект от въвеждането на новата Наредба за опаковки и отпадъци от опаковки?
От екологична гледна точка, изпълнението на изискванията на новата Наредба за опаковки и отпадъци от опаковки, несъмнено ще има положителен ефект, ако се прилага ефективно. Въпросът е обаче имат ли фирмите и гражданите реалната възможност и желание да съблюдават наредбата или ще бъдат принудени и в много отношения ще лавират между желания и възможности, и наредбата ще си остане на хартия и по документи? Всички сме наясно, че наредбата е правилна и това е цената, която следва да се плати, ако искаме да бъдем европейска държава, но малкият и среден бизнес няма финансовия ресурс да поеме тази цена. Липсва и стимулиращият елемент за изпълнение на разпоредбите. С тях се въвеждат единствено задължения, ограничения и санкции. Трябва да има икономически лостове, които да мотивират фирмите и гражданите да са убедени и стриктни в изпълнението на наредбите, като намаляване на такса смет, данъчни облекчения и т. н.

Как нейното прилагане ще се отрази на работата на фирмите в бранша?
Категорично изпълнението на новата наредба и новите разпоредби на ЗУО ще имат отрицателен икономически ефект върху малките и средни предприятия, ангажирани в дейността по организиране на събирането на отпадъци, както и отрицателен ефект върху производствата от трудноразградими материали. Последните се налага да се преструктурират, да ограничат или затворят производството си. Прилагането на наредбата по отношение на изкупуващите и рециклиращи предприятия налага непредвидени инвестиции по отношение на инфраструктура, инсталации и човешки капитал за реализацията на отговорностите, заложени в нормативните актове. Помощ по отношение на финансирането на такива проекти се очаква от труднодостъпни банкови заеми, със сравнително високи лихвени проценти и големи обезпечения, или, евентуално, програми по еврофондове, чието рефинансиране е тромаво по отношение на начини и време за изпълнение. Преди да се приеме дадена наредба или закон, трябва да се има предвид колко са фирмите, които не могат да изпълнят изискванията и какво ще се случи с тях – ще минат в сивия сектор или ще затворят и ще освободят персонала си, при всички случаи ще спрат да генерират данъци и поддържат работни места. Наред с гласуването на промените в законовите актове следва да се работи по механизми за по-лесното им прилагане, с други думи институциите да подпомагат ефективно фирмите да изпълнят разпоредбите, а не само като контролни и инспектиращи органи да пишат предписания и да налагат глоби и наказания.

Какви са основните проблеми при управлението на отпадъците от опаковки в страната?
Проблеми във връзка с управлението на отпадъците има изключително много. Така например, населението не е мотивирано да събира отпадъците си разделно. Трябва да има икономически стимули, за да се случи това. Въведени са единствено рестрикции по отношение на произхода на отпадъка, 10% данък, глоби за неизпълнение на разпоредбите, но никакви поощрителни мерки. За малките търговски и производствени обекти разделното събиране се явява по-скоро допълнителен разход, поредният от многото, ето защо в много случаи се сключват фиктивни договори. Освен това, няма яснота и единна позиция по отношение на изпълнението на ЗУО и наредбите към него. Много често има различни гледни точки за класифицирането на отпадъците и определяне края на отпадъка. .

Използването на рециклирани и лесно разградими материали в много случаи се явява по-скъпата суровина и изделията са доста по-скъпи, неконкурентни на нашия пазар. Както има ограничения за използване на рециклирани материали във връзка с опазване на човешкото здраве, така може да има и ограничение на използването на първични материали за сметка на рециклирани такива или въвеждане на стимули за използването в производството на преработени суровини.

От друга страна, що се отнася до рециклирането на хартия, стъкло и метали, където инвестициите за преработващите инсталации са много големи, на пазара съществуват големи предприятия, които налагат монопол по отношение на изкупните цени. Липсват финансови лостове за подпомагане на фирмите да изпълнят или да се преструктурират съобразно новите изискванията, така че да се гарантира продължаване изпълнението на дейността им, а не да се ограничава или забранява.