Биоразградими и компостируеми пластмаси

Пластмасите са ключов за съвремието материал – те са универсални, леки и могат да бъдат произведени на относително ниска цена. Понастоящем само около 1% от пластмасата и пластмасовите продукти на световния пазар се смятат за биобазирани, компостируеми и/или биоразградими. Повечето пластмаси продължават да се произвеждат от изкопаеми горива чрез процес, допринасящ за високите емисии на парникови газове по продължение на веригата на стойността. Пластмасите замърсяват през целия си жизнен цикъл – от производството, до употребата и обезвреждането им.

Нивата на рециклиране са ниски, поради което пластмасите попадат в околната среда, например чрез нерегламентирано изхвърляне на отпадъци, неподходящо управление на отпадъци и износване на продукти. Както е известно, те остават в природата за много години и могат да постъпят в хранителните вериги. Замърсяването с пластмасови частици е особено голямо предизвикателство по отношение поддържане на чистотата на компост, получен от разделно събрани биоотпадъци.

Биоразградимите, компостируемите и биобазираните пластмаси все повече се промотират като решение на някои от тези предизвикателства. Какво обаче е значението на тези термини?

Разликите

Биоразградимите и компостируемите материали могат да бъдат разложени от микроорганизми до вода, въглероден диоксид, неорганични соли и нова биомаса в рамките на определен период от време. Това дали един биоразградим или компостируем продукт се разгражда биологично и колко бързо протича този процес до голяма степен зависи от условията, на който е изложен при изхвърлянето му – температура, продължителност, наличие на микроорганизми, хранителни вещества, кислород и влажност. Различните видове биоразградими и компостируеми пластмаси се разграждат биологично при точно определени условия. Ако условията не отговарят на специфицираните, пластмасите могат да се разградят бавно, да не се разградят изобщо или да се фрагментират до микропластмаси.

Биоразградимите пластмаси са предназначени да се разградят биологично в специфична среда (вода, почва, компост) при определени условия и за вариращ период от време. Промишлено компостируемите пластмаси се разграждат в условията на индустриална компостираща инсталация или инсталация за анаеробно разграждане с последващ етап на компостиране. Други компостируеми пластмаси са предвидени да се разградят в условията на добре поддържан домашен компостер при по-ниски температури, отколкото в промишлените компостиращи инсталации. Повечето от тях се разграждат биологично и в индустриалните съоръжения за компостиране.

Биобазираните пластмаси са изцяло или частично направени от суровини с биологичен характер, а не от изкопаеми горива, както конвенционалните пластмаси. Небиоразградимите пластмаси имат по-дълъг живот. Те могат да се разпаднат на по-малки парченца, формирайки микропластмаси, и да се натрупат в околната среда. Разградимите чрез окисляване пластмаси съдържат добавки, които чрез окисление водят до тяхното фрагментиране до микропластмаси или до химично разлагане.

Биоразградимите или компостируемите пластмаси могат да бъдат произведени или от биобазирани суровини, или от изкопаеми горива. Те могат да имат подобна или същата функционалност, както конвенционалните пластмаси. Устойчивостта на биобазираните материали зависи от производствените практики, експлоатационния срок на продуктите и третирането в края на жизнения им цикъл. Терминът "биопластмаса" се използва понякога за пластмаси, които са или биобазирани, или биоразградими, или и двете. Предвид колко различни свойства притежават тези два вида пластмаси, потребителите могат лесно да се заблудят от доста неясния термин "биопластмаса".

Управление на отпадъците

Въпреки че биоразградимите и компостируемите пластмаси на практика са рециклируеми, в момента те не се рециклират до нови пластмасови материали. Те по-скоро се третират като примес при рециклирането на конвенционални пластмаси, в случай че са събрани съвместно. Увеличаването на пазарния им дял в бъдеще може да влоши ситуацията, но може и да направи рециклирането на биоразградимите или компостируемите пластмаси икономически целесъобразно. Независимо от това, са необходими допълнителни проучвания, иновации и инвестиции в рециклирането на тези пластмаси.

Въпреки че компостируемите пластмаси не допринасят с хранителни вещества към компоста, те имат роля в осигуряването на устойчиво управление на биоотпадъците. В Европа биоотпадъците от домакинствата и други източници все по-често се събират разделно от другите отпадъци. Анаеробното разграждане или компостирането на биоотпадъци в промишлени инсталации води до получаването на продукти, които могат да бъдат използвани като почвени подобрители или торове, стига да отговарят на изискванията за качество на национално ниво. Разделното събиране или домашното компостиране на биоотпадъци ще бъде задължително в ЕС от края на 2023 г.

Замърсяването с конвенционални пластмаси е разпространен проблем за осигуряването на качеството на компоста. Замяната на конвенционалната пластмаса със сертифицирана компостируема пластмаса за продукти, които често са смесени или прекрепени към хранителни отпадъци, например стикери за плодове или пакетчета чай, може да спомогне за ограничаване на замърсяването с конвенционална пластмаса.

Опитът показва, че използването на компостируеми найлонови торби увеличава събираемостта на хранителните отпадъци, тъй като потребителите ги намират за удобни. Затова някои общини и сметосъбиращи дружества препоръчват или изискват употребата на сертифицирани компостируеми найлонови торби за събирането на биоотпадъци. Стратегията зависи също от наличната инфраструктура за третиране на биоотпадъци (капацитет, технология за анаеробно разграждане, метод за отстраняване на примесите и др.).