Table of Contents Table of Contents
Previous Page  29 / 34 Next Page
Information
Show Menu
Previous Page 29 / 34 Next Page
Page Background

ЕКОЛОГИЯ & ИНФРАСТРУКТУРА

l

брой 2/2017

29

въздух

ството им в сравнение с понтонни-

те покриви е тяхната по-голяма

структурна якост, която спомага за

предотвратяване на евентуални

проблеми при наличието на силен

вятър.

Радиално подсилените покриви

имат понтонен пръстен и отделен

понтон в средата на централната

палуба. Обикновено тези покриви се

конструират с определен наклон,

което позволява оттичането на

дъждовните води. Радиалните реб-

ра се добавят с цел поддържане на

наклона при плаването на покрива.

Този тип конструкция се използва

предимно за покриви с голям диа-

метър, но това решение вече не е

толкова разпространено, защото

двупалубните покриви са много по-

ефективни.

Резервоарите с неподвижен по-

крив се проектират като съоръже-

ния със свободна вентилация, резер-

воари под ниско (до около 20 mbar

вътрешно налягане) или високо (при-

близително до 56 mbar) налягане.

Резервоарите под атмосферно наля-

гане имат вентилационни отвори, но

могат да издържат на вътрешни

налягания от 7,5 mbar и вакуум от 2,5

mbar). Резервоарите с неподвижен

покрив под ниско или високо наляга-

не са оборудвани с предпазни клапа-

ни, които са изцяло отворени при

проектното налягане/вакуум. В тези

съоръжения с цел осигуряване на

безопасност може да се приложи

техника, при която в парното про-

странство над продукта се инжек-

тира инертен газ (например азот),

който да замени потенциално запа-

лимата паро-газова смес. Това оба-

че не е мярка за емисионен контрол,

тъй като продуктътще продължи да

се изпарява. Подобен тип система

изисква внимателно проектиране, за

да се гарантира, че налягането в

резервоара ще се запази в рамките

на зададената стойност за предпаз-

ния клапан. Поради факта, че сред-

ното налягане в парното простран-

ство на резервоара е по-високо,

дишането в резултат на темпера-

турното разширение ще доведе до

по-високи емисии в атмосферата.

Цвят на резервоара

Цветът на резервоара оказва

въздействие върху количеството

топлинно или светлинно излъчване,

поглъщано от разположените над

земната повърхност съоръжения и

следователно върху температурата

на съдържащите се в тях течности

и пари. Тази мярка е подходяща за

всички видове надземни резервоари,

като ефективността от прилагане-

то й е ограничена, ако резервоарът

е оборудван с плаващ покрив. Разби-

ра се, боядисаните в бяло резервоа-

ри имат най-ниски нива на емисии-

те. В зависимост от вида и размера

на резервоара, броя пълнения и из-

празвания, топлинното или светлин-

ното излъчване, продуктите и т. н.,

потенциалът за редуциране на еми-

сиите от смяната на цвета на ре-

зервоара от сив към бял варира в

диапазона 15-82%. Трябва да се има

предвид, че това е валидно за случа-

ите, когато не се прилага друга

мярка за емисионен контрол. Това

показва, че ефективността е силно

зависима от условията на съхране-

ние, най-вече от количеството топ-

линна или светлинна радиация. При

планиране внедряването на тази

мярка трябва да бъдат отчетени

евентуални проблеми с визуалното

въздействие.

Сенници

Относително нов подход е изпол-

зването на сенници около вертикал-

ните резервоари. Техниката е при-

лагана предимно за хоризонтални

резервоари за втечнен газ и се ос-

новава на идеята, че с ограничаване

или предотвратяване покачването