24 / 34
24
брой 1/2017
l
ЕКОЛОГИЯ & ИНФРАСТРУКТУРА
въздух
ъгласно проучвания, в свето-
вен мащаб към момента функциони-
рат над 2400 инсинератора за обез-
вреждане на приблизително 307 млн.
тона отпадъци годишно. Директива
2010/75/ЕС относно емисиите от
промишлеността налага строги
задължения и ограничения на държа-
вите членки, с цел свеждане до ми-
нимум на негативното въздействие
върху околната среда и човешкото
здраве на всички замърсители в
атмосферния въздух, почвата, както
и в повърхностните и подземните
води. Този нормативен документ е
движеща сила за изграждането на
технологично усъвършенствани ин-
синератори, позволяващи постигане-
то на високи стандарти по отноше-
ние редуциране на емисиите. Едно от
задълженията по Директивата е га-
рантиране, че държавите членки из-
ползват системи за непрекъснат мо-
ниторинг на отпадъчните газове.
Тези системи трябва да отговарят
на изискванията на стандарт
EN14181 за осигуряване на качество-
то на автоматизирани измервател-
ни системи за емисии от стационар-
ни източници.
Всички инсталации за изгаряне на
отпадъци, които попадат в обхвата
на Директивата трябва да следят
редица замърсители в емисиите,
включително въглероден оксид, общ
органичен въглерод, хлороводород,
флуороводород, прах и азотни и сер-
Мониторинг на
емисии в инсталации
за изгаряне на
отпадъци
ни оксиди. Тези параметри са само
допълнение към широка гама от спе-
цифични химични съединения, които
могат да бъдат рискови при опреде-
лена инсталация. Мониторингът
следва да е непрекъснат и да осигу-
рява средни измервания ежедневно на
всеки половин час.
Емисиите от инсталации за изга-
ряне зависят от състава на отпадъ-
ците, техническите характеристи-
ки на горивната камера и проектира-
нето и експлоатацията на пречи-
ствателните съоръжения за отпадъ-
чни газове. Инсинераторите за бито-
ви отпадъци обикновено генерират
отпадъчни газове в обем между 4500
и 6000 куб. м на тон отпадък (при 11%
кислород). При инсталациите за опас-
ни отпадъци тази стойност е между
6500 и 10 000 куб. м, в зависимост от
средната топлина на изгаряне. Сис-
темите използващи процеси на пиро-
лиза, газификация и изгаряне в обога-
тена с кислород среда отделят по-
малки обеми отпадъчни газове на тон
изгорени отпадъци.
Въглероден оксид
Въглеродният оксид в отпадъчни-
те газове от инсинератори за от-
падъци е продукт на непълното из-
гаряне на съдържащите въглерод
съединения. CO се получава, когато
концентрацията на кислород на ло-
кално ниво е недостатъчна и/или
температурата на горене не е дос-
татъчно висока за пълното окисле-
ние до въглероден диоксид. Това
може да се случи, ако се изгарят
спонтанно изпаряващи се или бързо
горящи материали, или когато смес-
ването на горивните газове с пода-
вания кислород е некачествено. Не-
прекъснатото измерване на нивата
на CO може да бъде използвано за
проверка на ефективността на го-
ривния процес. Ако емисиите му са
много ниски, тогава ефективност-
та на изгаряне е много висока и
емисиите на общ органичен въглерод
(TOC) също са много ниски (и обрат-
ното). Особено високите концентра-
ции на COтрябва да се избягват, тъй
като те могат да доведат до създа-
ването на експлозивна смес в пото-
ка отпадъчни газове. Повишени еми-
сии на въглероден оксид могат да се
очакват при изгаряне на опасни
отпадъци, съхранявани във варели.
Концентрацията на CO от инстала-
циите за изгаряне на отпадъци е
предмет на непрекъснат монито-
ринг, като обикновено стойността
е под 50 mg/Nm
3
.
Общ органичен въглерод
Този параметър за мониторинг
С