Екология & Инфраструктура бр. 2/2018

ЕКОЛОГИЯ & ИНФРАСТРУКТУРА

брой 2/2018

инфраструктура

високи скорости на вятъра. Преси-

чанията на планински върхове също

следва да се смятат за критични

участъци. Подобно зониране на тра-

сето се прави и по отношение на

натоварванията от заледявания,

като стълбовете и проводниците в

участъците с повишен риск от за-

ледяване следва да са подсилени. В

районите с риск от лавина стълбо-

вете се проектират със специални

конструктивни елементи, отклоня-

ващи снежните маси, така че те да

заобикалят стълба.

В началните етапи се определя и

точната дължина на проводниците,

като се отчетат местоположение-

то, метеорологичните условия, то-

пологията на трасето, температур-

ното свиване и др.

Фази на изграждане

След приключване на подробното

планиране и получаване на всички

разрешителни, същинските дейнос-

ти по изграждането на електропро-

водната линия на място могат да

стартират. Преди обаче да се започ-

не работа по издигане на въздушна-

та електропроводна линия, е необхо-

димо да се извършат някои подгот-

вителни процедури – събаряне на

дървета при преминаване на трасе-

то през гористи местности, изграж-

дане на пътища и спомагателни

съоръжения (обикновено на всеки 20

km).

Фундаментите на стълбовете

могат да са големи и скъпи за изграж-

дане, особено ако геоложките усло-

вия са лоши, например в заблатени

терени. Всяка структура може да

бъде подсилена в значителна степен

посредством използването на обтя-

гащи въжета, които да поемат част

от натоварването от проводници-

те.

Геоложките условия са от съще-

ствено значение за размерите на

фундамента. С цел да се определят

тези условия се провежда геотехни-

ческо проучване, като особено вни-

мание следва да се обърне на ниво-

то на подземните води, вида на по-

чвата (песъчлива, глинеста и др.),

наличието на агресивни условия. При

изключително агресивни условия е

препоръчително да се използва спе-

циален бетон, за да се избегне увреж-

дане на фундамента. Когато клима-

тичните условия са екстремни, фун-

даментът трябва да е с по-висока

якост и по-големи размери. Ако ли-

нията се изгражда в крайбрежна

зона, трябва да се отчете, че вет-

ровете в тези райони са по-силни.

Размерът на стълба също е важен

фактор при оценяване на натоварва-

нето върху фундамента и впослед-

ствие при определянето на габари-

тите му.

След определяне на размера на

фундамента могат да започнат

строителните дейности по изграж-

дането му, като се използва някой от

следните методи:

Стандартно оформяне на изкоп с

определените размери и изливане

на фундамента;

Използване на шпунтови стени в

тесни пространства – в четири-

те ъгъла на изкопа се притискат

съединени стоманени листове,

след което фундаментът се изли-

ва поетапно. Шпунтовите стени

служат за укрепване на изкопа и

предотвратяване на срутването

на земни маси в него;

Пилотно фундиране за изгражда-

не на фундаменти с изключител-

на здравина – методът е подходящ

за почви със слаба адхезия на ча-

стиците (песъчливи). В земята се

набиват бетонни пилоти на

дълбочина около 10 m, като над

земната повърхност се оставя от

0,5 до 1 m. Горната част на бетон-

ния пилот се избива и оставаща-

та желязна арматура се огъва в

горния слой на фундамента, кой-

то се излива отгоре. По този

начин фундаментът е анкериран

възможно най-добре и притежава

отличен статичен носещ капаци-

тет. Времето, необходимо за из-

граждането на фундамента, зави-

си от размерите му, но обикнове-

но изливането на фундамент 5х5

m отнема около седмица.

Периодът за съхнене на фундамен-

та зависи от сезона и метеорологич-

ните условия. През лятото фунда-

ментът е напълно готов след 1-2

седмици, докато през зимата съхне-

нето продължава около 3-4 седмици.

Както вече бе споменато, докато

бетонните и стоманените кръгли

стълбове се доставят готови, сто-

манорешетъчните стълбове обикно-

вено се транспортират на отделни

сегменти, които после се асембли-

рат на място. В зависимост от ус-

ловията и теглото на елементите,

асемблирането се осъществява с

помощта или на кранове, или – в

случай на много тежък терен – на

хеликоптери.

След издигане на стоманената

структура и поставянето на защи-

тите от пренапрежение, се добавят

изолаторите и кабелните макари.

Когато трасето на въздушната

електропроводна линия пресича

транспортни маршрути като маги-

страли и железопътни линии, в зона-

та на пресичане се изгражда пред-

пазно скеле, предотвратяващо рис-

ка за трафика при падане на някой от

проводниците.