Table of Contents Table of Contents
Previous Page  28 / 34 Next Page
Information
Show Menu
Previous Page 28 / 34 Next Page
Page Background

28

брой 2/2018

l

ЕКОЛОГИЯ & ИНФРАСТРУКТУРА

въздух

газове/прахове с малък риск, охлаж-

дането на горещите газови потоци,

способността за неутрализиране на

корозивни газове и прахове и възмож-

ността за модулност на инсталаци-

ите.

Недостатъците включват необ-

ходимостта от периодична подмяна

на използваните води или химикали

поради загуби от изпарение, изиск-

ването за третиране на генерира-

ните отпадъчни води и на праха,

отделен като утайка, и нуждата от

използване на кондициониращи аген-

ти (киселини, основи, окислители,

омекотители).

Биоскрубери

Бискруберите съчетават мокро

пречистване на газовите потоци и

биоразграждане. За целта сорбира-

щият воден поток съдържа попула-

ция от суспендирани микроорганиз-

ми, подходящи за окисляване на вред-

ните газообразни съединения. Това

обуславя необходимостта от осигу-

ряване на определени условия за из-

ползване на биоскруберите – наличи-

ето на възможност за отмиване на

веществата в отпадъчните газове,

които, от своя страна, трябва да

бъдат биоразградими при аеробни

условия. Дизайнът на биореактори-

те се основава на системи с актив-

на утайка или утайки, разположени

върху носещи конструкции. Сместа

от вода и утайка се рециркулира в

реактора, а абсорбираните замърси-

тели се разграждат в резервоари за

аерирана утайка. Сорбционната ко-

лона трябва да бъде проектирана по

такъв начин, че да се осигури контак-

тно време от около една секунда в

зависимост от замърсителите.

Биоскруберите често се инокули-

рат с активна утайка, например от

пречиствателни станции за биоло-

гично третиране на отпадъчни води.

В зависимост от състава на отпадъ-

чния газ, ефективността на биоскру-

бера може да достигне желаното

ниво само след няколко седмици на

адаптация. Инокулирането с култури,

приготвени във ферментатори, се

прилага по-специално за замърсите-

ли, които съдържат сяра (меркапта-

ни, сероводород, диметилсулфид и др.)

или хлор (хлорирани метани или ета-

ни).

Изпарението, съпроводено от ми-

нерализация и добавяне на хранител-

ни вещества (осигуряващи липсващи-

те елементи като фосфор, азот или

калий) и/или неутрализиращи агенти,

обикновено води до увеличаване на

съдържанието на соли в абсорбента.

Този ефект може да инхибира биоло-

гичния процес, въпреки че според про-

учвания стабилни скорости на биораз-

граждане могат да бъдат поддържа-

ни дори при концентрации на соли,

съответстващи на проводимост до

5000

µ

S/cm. Мерките за предотвра-

тяване на прекомерното образуване

на соли включват: адекватно отстра-

няване на абсорбента и едновремен-

но добавяне на чиста вода; работа с

омекотена вода; насищане на газови-

те потоци с пари. Вещества,

съдържащи сяра, хлор и азот, водят

до подкисляване, което се коригира

чрез регулиране на рН. Време на упот-

реба на абсорбента в порядък от 20

до 40 (максимум) дни се счита за до-

статъчно.

Поради биологичната активност

в биоскруберите, концентрацията на

соли в циркулационната вода се уве-

личава, което налага нейното пери-

одично подменяне. Отпадъчните

води и излишната активна утайка

трябва да бъдат третирани по под-

ходящ начин, в зависимост от

съдържащите се в тях замърсяващи

вещества. От резервоарите за

съхранение на продуктите от раз-

граждането е възможно отделянето

на миришещи вещества, което на-

лага улавянето на отработения

въздух и отвеждането му за после-

дващо третиране.

Биоскруберите намират успешно

приложение в химическата и нефто-

химическата промишленост, както

и в пречиствателните станции за

битови отпадъчни води. Те позволя-

ват лесното отстраняване на био-

разградими съединения като амоняк,

амини, въглеводороди, сероводород и

миришещи вещества. Методът е

подходящ и за замърсители с ниски

концентрации, които лесно се раз-

тварят във вода.

Биосорбцията дава възможност

за понижаване на високи концентра-

ции на лесно разградими съединения,

намаляване на концентрациите на

съединения, съдържащи сяра, хлор и/

или азот, чрез регулиране на рН, по-

добър контрол на пикови концентра-

ции на емисиите, отколкото при

биофилтри или капещи биофилтри.

Недостатъците на метода са

свързани с големите количества

биомаса, които се натрупват. Ме-

тодът не е подходящ за слабо раз-

творими съединения и може да се

прилага само за биоразградими ком-

поненти, а колебанията, например

променящите се концентрации и

дебит на газовия поток, оказват

значително въздействие върху ефек-

тивността.