28 / 34
28
брой 2/2018
l
ЕКОЛОГИЯ & ИНФРАСТРУКТУРА
въздух
газове/прахове с малък риск, охлаж-
дането на горещите газови потоци,
способността за неутрализиране на
корозивни газове и прахове и възмож-
ността за модулност на инсталаци-
ите.
Недостатъците включват необ-
ходимостта от периодична подмяна
на използваните води или химикали
поради загуби от изпарение, изиск-
ването за третиране на генерира-
ните отпадъчни води и на праха,
отделен като утайка, и нуждата от
използване на кондициониращи аген-
ти (киселини, основи, окислители,
омекотители).
Биоскрубери
Бискруберите съчетават мокро
пречистване на газовите потоци и
биоразграждане. За целта сорбира-
щият воден поток съдържа попула-
ция от суспендирани микроорганиз-
ми, подходящи за окисляване на вред-
ните газообразни съединения. Това
обуславя необходимостта от осигу-
ряване на определени условия за из-
ползване на биоскруберите – наличи-
ето на възможност за отмиване на
веществата в отпадъчните газове,
които, от своя страна, трябва да
бъдат биоразградими при аеробни
условия. Дизайнът на биореактори-
те се основава на системи с актив-
на утайка или утайки, разположени
върху носещи конструкции. Сместа
от вода и утайка се рециркулира в
реактора, а абсорбираните замърси-
тели се разграждат в резервоари за
аерирана утайка. Сорбционната ко-
лона трябва да бъде проектирана по
такъв начин, че да се осигури контак-
тно време от около една секунда в
зависимост от замърсителите.
Биоскруберите често се инокули-
рат с активна утайка, например от
пречиствателни станции за биоло-
гично третиране на отпадъчни води.
В зависимост от състава на отпадъ-
чния газ, ефективността на биоскру-
бера може да достигне желаното
ниво само след няколко седмици на
адаптация. Инокулирането с култури,
приготвени във ферментатори, се
прилага по-специално за замърсите-
ли, които съдържат сяра (меркапта-
ни, сероводород, диметилсулфид и др.)
или хлор (хлорирани метани или ета-
ни).
Изпарението, съпроводено от ми-
нерализация и добавяне на хранител-
ни вещества (осигуряващи липсващи-
те елементи като фосфор, азот или
калий) и/или неутрализиращи агенти,
обикновено води до увеличаване на
съдържанието на соли в абсорбента.
Този ефект може да инхибира биоло-
гичния процес, въпреки че според про-
учвания стабилни скорости на биораз-
граждане могат да бъдат поддържа-
ни дори при концентрации на соли,
съответстващи на проводимост до
5000
µ
S/cm. Мерките за предотвра-
тяване на прекомерното образуване
на соли включват: адекватно отстра-
няване на абсорбента и едновремен-
но добавяне на чиста вода; работа с
омекотена вода; насищане на газови-
те потоци с пари. Вещества,
съдържащи сяра, хлор и азот, водят
до подкисляване, което се коригира
чрез регулиране на рН. Време на упот-
реба на абсорбента в порядък от 20
до 40 (максимум) дни се счита за до-
статъчно.
Поради биологичната активност
в биоскруберите, концентрацията на
соли в циркулационната вода се уве-
личава, което налага нейното пери-
одично подменяне. Отпадъчните
води и излишната активна утайка
трябва да бъдат третирани по под-
ходящ начин, в зависимост от
съдържащите се в тях замърсяващи
вещества. От резервоарите за
съхранение на продуктите от раз-
граждането е възможно отделянето
на миришещи вещества, което на-
лага улавянето на отработения
въздух и отвеждането му за после-
дващо третиране.
Биоскруберите намират успешно
приложение в химическата и нефто-
химическата промишленост, както
и в пречиствателните станции за
битови отпадъчни води. Те позволя-
ват лесното отстраняване на био-
разградими съединения като амоняк,
амини, въглеводороди, сероводород и
миришещи вещества. Методът е
подходящ и за замърсители с ниски
концентрации, които лесно се раз-
тварят във вода.
Биосорбцията дава възможност
за понижаване на високи концентра-
ции на лесно разградими съединения,
намаляване на концентрациите на
съединения, съдържащи сяра, хлор и/
или азот, чрез регулиране на рН, по-
добър контрол на пикови концентра-
ции на емисиите, отколкото при
биофилтри или капещи биофилтри.
Недостатъците на метода са
свързани с големите количества
биомаса, които се натрупват. Ме-
тодът не е подходящ за слабо раз-
творими съединения и може да се
прилага само за биоразградими ком-
поненти, а колебанията, например
променящите се концентрации и
дебит на газовия поток, оказват
значително въздействие върху ефек-
тивността.