22 / 34
22
брой 2/2018
l
ЕКОЛОГИЯ & ИНФРАСТРУКТУРА
отпадъци
време на втория етап, ацидогенеза
(ферментация), до летливи мастни
киселини, въглероден диоксид и водо-
род. Процесът продължава с фазата
на ацетогенеза, в която междинни-
те продукти от предходния етап се
превръщат в оцетна киселина, водо-
род и въглероден диоксид. В после-
дния етап, метаногенеза, микроор-
ганизмите формират метан и въгле-
роден диоксид.
В процеса въглеродът от отпадъ-
ците се превръща предимно в метан
и въглероден диоксид, след което се
отделя като биогаз. Той може да
бъде изгорен в котел за получаване
на топлинна енергия или в системи
за когенерация. Биогазът може да
бъде модифициран и в биометан чрез
отстраняването на въглеродния
диоксид, след което да бъде подаден
в газоснабдителната мрежа или да
бъде оползотворен като гориво за
превозни средства.
Описание на процеса
Основните променливи при анае-
робното разграждане са методът за
осъществяване на контакт между
отпадъците и микроорганизмите, и
влагосъдържанието на отпадъците.
Процесът започва с приемане на пред-
видените за третиране биоотпадъ-
ци, претеглянето им и записването
на характеристиките и количество-
то им. Дизайнът на приемната зона
се определя от вида на субстрата,
контрола на атмосферното замърся-
ване и хигиенните изисквания.
С цел подобряване на процеса на
разграждане наличните в отпадъч-
ния поток материали като пластма-
са, (включително биоразградими
торбички), метали и други едрогаба-
ритни елементи се отстраняват.
Следва редуциране на размера на
частиците за получаване на хомоге-
нен материал, което подпомага ана-
еробното разграждане и улеснява
преработката. Намаляването на
размера на частиците може да се
осъществи чрез мелници, шредира-
щи машини и др.
За да се подобри разграждането
на отпадъците и да се загрее суб-
стратът, отпадъците могат да
бъдат подложени на предварително
аеробно разлагане за период от 2 до
4 дни. Този етап може да се проведе
директно във ферментаторите или
в отделни съоръжения, например
тунели за компостиране, оборудва-
ни със системи за аерация за нама-
ляване на емисиите на миризми и
биоаерозоли. Загретият материал
спомага за понижаване на количе-
ството енергия, необходимо за под-
гряване на анаеробния реактор.
Като междинен етап след меха-
ничната обработка и преди подава-
нето на отпадъците в реактора
може да се приложи и термично раз-
лагане. То подобрява разградимост-
та на субстрата, което може да
доведе и до по-висок добив на био-
газ. Този процес се използва предим-
но за трудно разградими биоотпадъ-
ци с високо съдържание на фибри и
лигнин.
В зависимост от работната тем-
пература и процента сухо вещество
в реактора се различават няколко
вида системи за анаеробно разграж-
дане – термофилни (55°C), мезофил-
ни (40°C), сухи (15-40%сухо вещество)
и мокри (сухото вещество е под 15%).
Прието е, че колкото по-висока е
температурата, толкова по-бързо
протича процесът. Термофилният
процес обаче може да се контролира
по-трудно и изисква повече енергия
за загряване на субстрата и компен-
сиране на големите топлинни загуби
от резервоарите.
Влагосъдържанието и разградимо-
стта на отпадъците са много важ-
ни фактори при избора на технология.
Например кухненските отпадъци,
които могат да бъдат с прекалено
висока влажност, за да бъдат компо-
стирани, могат да са отлична суро-
вина за анаеробно разграждане. Про-
веждането на термофилен процес се
изисква и когато субстратът е с
високо съдържание на мазнини.