31 / 34
ЕКОЛОГИЯ & ИНФРАСТРУКТУРА
l
брой 5/2017
31
отпадъци
от съществуващи депа обаче може
да е трудна задача. Предприемане-
то на мерки за управление на инфил-
трата в такива случаи може да е
практично, когато е наличен есте-
ствен непропусклив слой (глина) под
депото.
Инфилтратът може да се от-
странява от депото посредством
потопяеми помпи или тръбопровод-
на система. Необходимо е извършва-
нето на мониторинг, за да се гаран-
тира, че дълбочината на инфилтра-
та в отпадъчната маса се контро-
лира до подходящото ниво.
Друга възможност е инфилт-
ратът да бъде рециркулиран през
отпадъците с цел осигуряване на
условия за допълнително разграж-
дане. Ползите от това включват
увеличено формиране на сметищен
газ както в количествено, така и
в качествено отношение, намаля-
ване на разходите за събиране и
обезвреждане на инфилтрата, ре-
дуциране количествата изпаряващ
се инфилтрат и стабилизиране на
депото.
След събиране и съхранение на
инфилтрата на място, той тряб-
ва да бъде третиран. Целта е да
се постигне достатъчна степен на
пречистване, за да може остатъ-
чният поток да бъде изпуснат в
приемно водно тяло. Процесът
може да включва физично/химично
предварително третиране, напри-
мер флокулация, коагулация, филт-
рация, обратна осмоза, утаяване и
др. Тези методи са най-подходящи
за инфилтрат от по-стари депа, в
които съдържанието на биоразгра-
дим органичен въглерод е по-ниско.
В другите случаи са приложими био-
логичните технологии (системи с
активна утайка, серийни биореак-
тори, въртящи се биологични кон-
тактори) и комбинираните мето-
ди.
Управление на
сметищния газ
Основните компоненти на сме-
тищния газ са метанът и въглерод-
ният диоксид, типично в съотноше-
ние 60:40%. И двата газа са с висок
потенциал за глобално затопляне и
поради това е необходимо да се оси-
гури оползотворяване или изгаряне
на сметищния газ, особено при по-
големи съоръжения.
Метанът се характеризира с ви-
сока калорична стойност, което
позволява сметищният газ да се
използва като енергиен ресурс – за
производство на електричество или
за подгряване в индустриални проце-
си. Обикновено за генерирането на
1 MW електроенергия са необходи-
ми 600-700 куб. м сметищен газ с
приблизително 50% съдържание на
метан.
Активният контрол на сметищен
газ се осигурява чрез система за
екстракция и за последващо факел-
но изгаряне или оползотворяване. В
депонираните отпадъци могат да
бъдат създадени газови кладенци. Те
се пробиват до 75% от дълбочина-
та на отпадъчната маса и са изгра-
дени от перфорирана тръба, поста-
вена в инертен материал, обвит в
телена мрежа. Тръбата в горната
част на кладенеца не трябва да е
перфорирана, а да е свързана с
тръбопроводна система, отвежда-
ща газа към факелната инсталация.
Където е възможно, по периметъра
на площадката и на нейната тери-
тория е необходимо да се създадат
точки за мониторинг. Концентраци-
ята на сметищен газ по периметъ-
ра трябва да е такава, че метанът
да не е повече от 1%, а въглеродни-
ят диоксид - 1,5%.
Биологична
рекултивация
Това понятие обхваща озеленява-
не на нарушения терен на депото
чрез тревна, храстова и дървесна
растителност, характерна за съот-
ветния район, като се отчитат
нейните санитарно-защитни свой-
ства, декоративни качества и ус-
тойчивост към опасни вещества,
отделяни в атмосферния въздух и
почвата от отпадъците.
След приключване на етапа на
техническа рекултивация обикновено
се внася биологичен активен почвен
слой, който позволява временно зат-
ревяване. Извършва се озеленяване с
възможно най-благоприятни видове,
както дървесни, така и храстови и
тревни, с цел намаляване на ерозион-
ните процеси и увеличаване на био-
логичния активен слой. Следващата
стъпка е подготовката на възстано-
вените земи за отглеждане на земе-
делски култури, създаване на пасища
и т. н. По-нататъшната рекултива-
ция предвижда засяване на тревни
семена, фиданки, цветя, мелиоратив-
ни дейности на почвата и отделни
грижи за растителността до трай-
ното й настаняване на терена, как-
то и създаване на горски насаждения
от дървесна и храстова растител-
ност, присъщи за региона, през първи-
те 3 години след изпълнението на
техническата рекултивация.