26 / 34
26
брой 5/2017
l
ЕКОЛОГИЯ & ИНФРАСТРУКТУРА
въздух
при тях не е необходимо формира-
нето на кек за постигане на висока
ефективност на прахоулавяне. Ос-
вен това е установено, че тъкани-
те материи изпускат голямо коли-
чество прах след почистване, кога-
то се прилагат за филтри с импул-
сно продухване.
Акустичните устройства, които
работят със сгъстен въздух (0,3–0,6
MPa), се използват все по-често за
подобряване на прахоулавящата
ефективност на ръкавните филтри
с механично почистване или обрат-
но продухване. Употребата им зна-
чително редуцира праховото нато-
варване върху ръкавите и намалява
пада на налягането по повърхност-
та на материята с 20-60%. Също
така те понижават и механичното
натоварване върху ръкавите, с кое-
то се постига по-дълъг експлоата-
ционен живот.
Съществуват и още няколко раз-
новидности на ръкавните филтри.
Сред тях са касетните филтри на-
пример, които се отличават с по-
компактната си конструкция. При
тях филтърният материал е
нагънат като акордеон с цел полу-
чаване на по-голяма специфична
филтрираща повърхност. Пестене-
то на пространство обаче е за
сметка на по-ниския пречиствате-
лен капацитет на тези съоръжения.
Работни параметри
Най-важните фактори, които
трябва да се вземат предвид при
проектирането на ръкавен филтър,
са дебитът на отпадъчния газов
поток, работната и максимално
допустимата температура, и
съставът на газа. Следва да бъде
отчетен и капацитетът на филтри-
ране, който зависи от вида и есте-
ството на материята, концентра-
цията на прах и типа и размера на
частиците. Капацитетът на филт-
ри със стъклени влакна е 60-120 m/
h, a със PTFE (тефлон) - 80-100 m/h.
Когато филтърът е предназначен за
прахоулавяне в предприятия от хра-
нително-вкусовата промишленост,
поради хигиенни причини трябва да
се отчете и леснотата на почиства-
не на съоръжението, както и външни-
ят му дизайн.
Температурата на газа трябва да
е по-висока от точката на оросява-
не на всичките му компоненти, тъй
като в противен случай може да се
стигне до задръстване на матери-
ята и спиране на процеса на филт-
риране. За да се предотврати това,
може да се наложи филтърът да се
изолира или подгрява.
Системи в риск, например от
взрив или възникване на пожар,
следва да бъдат обезопасени с
отвори за освобождаване на наля-
гането или спринклерни системи.
На впускателния отвор на филтъ-
ра също трябва да има предпазна
клапа, която да се отваря към бе-
зопасно място, например извън
сградата. Прекалено горещите
частици от газовия поток от кот-
ли или пещи трябва да се улавят,
за да не се стигне до пожар и съот-
ветно увреждане на ръкавите.
Ефективността на ръкавните
филтри трябва да се следи внима-
телно. Тя може да бъде определена
чрез мониторинг на концентрация-
та на прахови частици в изходящия
поток например чрез изокинетична
пробовземна сонда или измервателен
уред, базиран на UV/VIS спектроско-
пия, трибоелектричен поток или
бета лъчи.
Температурата и падът на наля-
гането по повърхността на ръкави-
те също трябва да се следят редов-
но. Падът на налягането служи като
индикатор за това кога да старти-
ра цикълът на почистване на филтъ-
ра. Съоръженията трябва да са сво-
бодно достъпни, за да може често да
се проверява за повреди в материя-
та на ръкавите или корпуса. Също
така всеки филтър трябва да е обо-
рудван със система за регистрира-
не и сигнализиране на изпускания от
ръкавите.