20 / 34
20
брой 5/2017
l
ЕКОЛОГИЯ & ИНФРАСТРУКТУРА
води
рана система, използваща електри-
ческо поле. Процесът включва фил-
триране на водата през мембра-
на при наличието на електрическо
поле, което отблъсква частиците
от повърхността на мембраната.
При пенната флотация отпадъч-
ните води се третират с газ (обик-
новено въздух) за разделяне на
съдържащите се в тях твърди час-
тици или течности (масло). Една от
новите разработки е многостъпал-
на флотационна колона, която освен
за пречистване може да се прилага
и за обезмастиляване на рециклира-
на хартия, обогатяване на минерали
и др. Серия от смукателни тръби,
подредени аксиално и разделени с
прегради, осигуряват индивидуално
разбъркване във флотационната
колона, а специален разпределител за
газ генерира фините мехурчета.
Благодарение на конфигурацията на
тръбите се създава затворен воден
поток във всяко флотационно стъпа-
ло. Това гарантира равномерно раз-
пределение на газовите мехурчета
в цялата колона и значително подо-
брява разбъркването и съответно
контакта на мехурчетата със замъ-
рсителите.
Мокрото окисление е метод за
третиране на отпадъчни води в
присъствието на кислород при висо-
ки температура и налягане. Когато
процесът протича в течна фаза без
катализатор, скоростта му е ниска.
Японски учени са разработили спе-
циален катализатор, с помощта на
който чрез мокро окисление могат
да се отстранят органични и неор-
ганични вещества, независимо от
концентрацията им. Също така из-
ползването на катализатора ускоря-
ва реакциите и позволява управление
на параметрите на процеса.
Провеждат се и няколко проучва-
ния в направление производство на
мембрани от наноматериали, които
ще осигурят ефективно разделяне на
метални и биметални наночастици,
смесени оксиди, зеолити и въглерод-
ни съединения от отпадъчните води,
в резултат на което се очаква да се
повиши ефективността на изпомп-
ване на отпадъчните води.
Биологични методи
Биологичните методи се използ-
ват за пречистване на битови и
производствени води чрез превръща-
нето на разтворените и суспенди-
раните субстрати в биомаса, която
впоследствие се отделя от водата.
Методите за обезвреждане/повтор-
на употреба на остатъчната биома-
са (утайка) изискват предварител-
но третиране, което обикновено
включва разлагане, вплътняване и
обезводняване до увеличаване на
концентрацията на твърди веще-
ства до 20-40%. Икономическите
ползи от по-ниското водно съдържа-
ние в утайката могат да бъдат
значителни.
Конвенционалните капещи филт-
ри използват биологичен филм, при-
крепен към филтърен материал, за
отстраняване и преобразуване на
органичната материя до въглероден
диоксид и вода и на амоняка - до нит-
рати. Филтърният слой обикновено
е изграден от чакъл, дървесина или
гофрирана пластмаса, което увели-
чава максимално активната биоло-
гична повърхност. В новите конст-
рукции капещи биофилтри се изпол-
зват предимно пластмасови модули
при дълбочина от най-малко 1,5 м до
над 12 м, като не се изисква рецик-
лиране на прикрепената към суб-
страта биомаса.
Наскоро бе разработен и метод,
при който като субстрат за аери-
раща камера се използват мидени
черупки. След отстраняване на се-
дефения слой повърхността им ста-
ва грапава и много подходяща за
развитието на микроорганизми.
Отпадъчните води се третират в
аериращата камера, след което се
подават към адсорбционна камера с
активен въглен. Накрая пречиства-
ният воден поток преминава и през
денитрификационна камера.