Table of Contents Table of Contents
Previous Page  24 / 34 Next Page
Information
Show Menu
Previous Page 24 / 34 Next Page
Page Background

24

брой 3/2017

l

ЕКОЛОГИЯ & ИНФРАСТРУКТУРА

води

Прилагайки подходящи действия за

правилния актив в точния етап от

неговия жизнен цикъл, операторите

оптимизират ефективността на

съоръженията. С други думи, изиск-

ванията за физическа и функционал-

на поддръжка се отчитат при пред-

виждането на живота на даден ак-

тив, измерен чрез неговата произ-

водителност, надеждност и възмож-

ност за поддръжка. Този стратеги-

чески подход помага на оператори-

те да си изготвят бюджет за под-

дръжка, да определят очакванията за

надеждност на активите и да раз-

работят график за подмяна на обо-

рудването и неговите компоненти за

автоматизация.

За много от станциите най-доб-

ре би било прилагането на дейности

за управление на активите да бъде

разделено на фази, като се започне

с най-критичното оборудване и сис-

теми. Този поетапен подход е осо-

бено ефективен за по-малките съоръ-

жения, където ограничените инвес-

тиционни ресурси налагат ограниче-

ни действия - започване с малки

инвестиции и добавяне на нови тех-

нологии, когато настъпи подходящи-

ят момент.

Автоматизация за

енергийна ефективност

Макар че енергийното потребле-

ние формира най-голямата ценова

стойност за станциите за питейни

и отпадъчни води, тя се счита за

“приемлив, необходим разход“, кога-

то става въпрос за избор между

цялостна ефективност на станция-

та, експлоатация на станцията в

рамките на нормите за съответ-

ствие или осигуряване на нужните

дебити. Това обаче се променя, тъй

като по-ограничените бюджети и

нарастващите разходи за енергия

принуждават операторите да про-

менят методите си на работа. В

същото време се налагат нови ме-

тоди за регулиране на потреблени-

ето на енергия и качеството на

водата чрез усъвършенствани сред-

ства за мониторинг и алгоритми за

управление, които дават на станци-

ите информация за това какво е

необходимо за редуциране на изпол-

званата енергия. Накратко казано,

ефективното управление на енерги-

ята вече не е само възможност, а

стратегическа необходимост за

операторите на пречиствателни

станции.

Във ВиК сектора основната част

от потреблението на електроенер-

гия е за двигателите на помпите и

компресорите. Чрез инсталирането

на по-интелигентни и с по-високо

ниво на автоматизация устройства

в енергийния поток, особено там,

където електричеството се преоб-

разува в механична енергия, станци-

ите могат да получават по-каче-

ствени данни и вследствие на това

да постигат по-добро управление на

енергията.

Предимство е, че въпреки факта,

че енергопотреблението е най-голе-

мият разход за повечето пречиства-

телни станции, той също така пред-

лага и най-голямата възможност за

реализиране на спестявания.

Друг начин за подпомагане и оп-

тимизиране на резултатите на

съоръженията е използването на

модерни средства за управление на

двигателите. Например честотни

регулатори могат значително да

намалят количеството консумирана

енергия, използвана в процесите на

третиране, особено тези, в които се

използват въздуходувки или помпи,

които имат променливи нужди от

електроенергия. Други средства за

оптимизация на потреблението

като например енергийно ефектив-

ни двигатели и предавки, моторни

контролери и софтуер могат да

осигурят незабавни и измерими край-

ни икономии, без да се застрашава

качеството на водата.

Тенденции в развитието

Може да се каже, че използване-

то на средства за автоматизация

в процеса на пречистване на отпадъ-

чни води има две основни функции:

събиране на информация и управле-

ние на процесите. Що се отнася до

първата от тези функции, става

въпрос за доста високо ниво на ав-

томатизация. В съвременни условия

данните за много, често хиляди про-

менливи (има станции с до 30 000

променливи) се събират онлайн в

системите SCADA на пречиствател-

ните станции, а анализите на дан-

ни (по-опростени или сложни) се

явяват стандартна съставна част

от операциите по пречистване и

мониторинг на качеството. За вто-

рата функция, управлението на про-

цесите обаче, нивото на автомати-

зация е по-слабо развито и често се

ограничава до няколко единични кон-

тролни цикъла на процеса. Потенци-

алът за по-мащабна автоматизация

на ниво станция е в това да се ко-

ординират различните самостоя-

телни процеси така, че да се покри-

ват по-добре цялостните изисквания

за ефективност.

Съвсем разбираемо е да се очак-