Екология & Инфраструктура бр. 2/2017

брой 2/2017

ЕКОЛОГИЯ & ИНФРАСТРУКТУРА

води

та скорост от гледна точка на пес-

тенето енергия е, когато помпата

работи при честота, която съответ-

ства на минималната специфична

енергия. Оптималната честота за-

виси от няколко фактора. Те включ-

ват кривите на производителност-

та на помпата и на системата, ко-

ито заедно образуват различни кри-

ви на специфичната енергия. Опреде-

лянето на оптималната честота на

работа на помпите с променлива

скорост представлява предизвика-

телство. Един от начините за това

е чрез използването на алгоритми.

Интелигентните управляващи уст-

ройства на помпите имат алгорит-

ми, които осигуряват автоматична

оптимизация на скоростта за мини-

мално потребление на енергия. Про-

веждането на теоретично изследва-

не на помпената система е друг

метод за идентифициране на опти-

малната честота. Този подход има

някои недостатъци, включително

възможността да настъпят проме-

ни в системата по всяко време. Из-

численията са невъзможни или в най-

добрия случай неточни, ако липсва

документация на тръбната система.

Управление на нивото

В станциите помпите с постоян-

на скорост работят в режим на

включване и изключване, при който

отличителни нива за стартиране и

спиране на системата дават

възможност на резервоара да се

изпразни и напълни. Помпите рабо-

тят при предназначената им ско-

рост и вероятността да не се за-

пушват зависи от дизайна им.

Двускоростните помпи и тези с

променлива скорост позволяват ра-

бота при режими, по-близки до дей-

ствителния приток, отколкото до

дебита, предвиден при проектиране-

то. Ако експлоатацията с променли-

ва скорост е правилно внедрена,

разходът на енергия може да се на-

мали.

Традиционният метод за управле-

ние на експлоатацията на помпи при

променлива скорост, когато се при-

лагат за отпадъчни води, е този при

постоянно ниво. Контролерът изпол-

зва нивото на течността като ре-

ферентна стойност. При нисък при-

ток помпата ще работи с твърде

ниска скорост и следователно с

много ниска ефективност, като по

този начин се изразходва много енер-

гия. В допълнение, рискът от утая-

ване в тръбите и утайника се уве-

личава. Помпите често работят

извън предпочитания работен диапа-

зон, което води до скъсяване на ек-

сплоатационния живот. Това се случ-

ва, когато помпата работи при ско-

рост, по-ниска от оптималната, т.

е. скоростта, с която специфични-

ят разход на енергия е минимален.

Вероятността от частично запуш-

ване също е по-голяма при помпи,

които не се самопочистват.

Най-енергийно ефективният ме-

тод за управление на помпи с промен-

лива скорост включва комбинация от

работа при намалена скорост и пе-

риодично засмукване и напълване.

Този метод се препоръчва за помпе-

ните станции за отпадъчни води.

Този метод ще елиминира времето,

при което помпата работи със ско-

рост, по-ниска от оптималната. За

да се постигне прекъснат работен

режим и да се гарантира, че помпи-

те няма да тръгват и спират пре-

калено често, е важно да се опреде-

ли подходящ интервал между нивата

на включване и изключване, което ще

позволи работа при минимален раз-

ход на енергия за достатъчно дълъг

период от време. Когато методът

за постоянно ниво се използва като

стратегия за управление, е необхо-

димо честотата с минимално енер-

гийно потребление да се определи

като оптимална, за да се увеличи

пестенето на енергия и оператив-

ната надеждност.

Друг често използван метод за

управление на помпите за отпадъч-

ни води е с променливо ниво. Предим-

ството при него е, че потокът може

да бъде буфериран в утайника, в

резултат на което изпомпването

става по-плавно и пиковете на вхо-

дящия поток се изглаждат. При този

метод на управление скоростта на

помпата е функция на нивото на

течността в утайника.

Използва се и метод за управле-

ние, който се основава на използва-

нето на производна на времето от

нивото на течността в утайника

(скорост по повърхността на теч-

ността). Това включва определяне-

то на минимален дебит, което гаран-

тира, че скоростта на намаляване

нивото на течността е настроена

за даден минимум. Ако нивото на

течността не намалее с този темп,

то скоростта на помпата автома-

тично ще се увеличи. С цел енергий-

на ефективност скоростта не тряб-

ва да пада под оптималната, дори ако

нивото на течността намалява с по-

бавни темпове.