Значително подобрение на качеството на въздуха в Европа през последното десетилетие

Според публикувания наскоро документ "Качество на въздуха в Европа — доклад за 2020 г.", изготвен от Европейската агенция по околна среда, благодарение на по-доброто качество на атмосферния въздух в Европа, броят на преждевременно починалите поради замърсяване с фини прахови частици е намалял с около 60 000 души през 2018 г. в сравнение с 2009 г. По отношение на азотния диоксид понижението е още по-съществено – в рамките на последното десетилетие спадът е с около 54%. Ключов фактор за тези подобрения е продължаващото прилагане на политики в областта на околната среда и климата.

Тенденции при замърсителите

Средногодишните концентрации на ФПЧ₁₀ се понижават предимно в периода между 2010 и 2016 г., но между 2016 и 2018 г. е регистриран ръст в средните концентрации при всички видове станции освен индустриалните. Средно за разгледания в доклада на ЕАОС период между 2009 и 2018 г. концентрациите на ФПЧ₁₀ са намалели с 18-19% за всички станции с изключение на тези в селските райони (13%). Този спад съответства на понижението на емисиите на първични ФПЧ₁₀ и техните прекурсори. Емисиите на първични ФПЧ₁₀ на територията на 33-те страни, които обхваща проучването на ЕАОС, са намалели с 22% между 2009 и 2018 г., а емисиите на прекурсори са спаднали с 54% за серни оксиди, 34% за азотни оксиди и 16% за неметанови летливи органични съединения. Повишение е отчетено само за амоняк – с 8%. Най-голям е относителният спад в емисиите на първични ФПЧ₁₀ и азотни оксиди от енергетиката и транспорта – 29% и за двата сектора. Тенденциите по отношение на ФПЧ_2,5 са аналогични, като средногодишните концентрации през последните десет години са спаднали с 22%.

Според доклада на ЕАОС концентрациите на азотен диоксид стабилно намаляват между 2009 и 2018 г. Този спад обаче е по-малък от понижението от 26% на общите емисии на азотни оксиди. Като цяло емисиите на всички първични и прекурсорни замърсители, допринасящи за концентрациите в атмосферния въздух на ФПЧ, озон и азотен диоксид, както и арсен, кадмий, никел, олово, живак и бензо (а) пирен се понижават между 2000 и 2018 г. Най-големите понижения са регистрирани при емисиите на серни оксиди (79% на територията на ЕС-28), а най-малък е спадът при емисиите на амоняк – 10% за ЕС-28. Въпреки това от 2015 г. се забелязва ръст в емисиите на амоняк, който се дължи предимно на земеделския сектор. Между 2000 и 2018 г. антропогенните емисии на арсен, кадмий, никел и олово в ЕС-28 се редуцират с 35, 42, 59 и 68% съответно.

За разгледания период най-значим принос за емисиите на азотни оксиди има пътният транспорт. Енергетиката е най-същественият източник на емисии на серни оксиди и никел, като допринася в голяма степен за емисиите на азотни оксиди, арсен и живак. Секторът на производството и добивната промишленост е най-големият източник на емисии на неметанови летливи органични съединения, арсен, кадмий, живак и олово и вторият по големина емитер на първични ФПЧ, серни оксиди, азотни оксиди, въглероден оксид и никел. Сградният сектор допринася в най-голяма степен за емисиите на въглероден оксид, сажди, първични ФПЧ и бензо (а) пирен. От селското стопанство се отделят повечето от емисиите на амоняк и метан, както и значителни количества бензо (а) пирен, неметанови летливи органични съединения и азотни оксиди.

Влиянието на пандемията

Мерките за ограничаване на разпространението на коронавируса, въведени в повечето европейски държави през пролетта на 2020 г., са довели до значително ограничаване на емисиите на атмосферни замърсители най-вече от пътния транспорт, авиацията и международното корабоплаване. Докладът на ЕАОС показва, че концентрациите на азотен диоксид в Европа са били по-ниски през април 2020 г., независимо от метеорологичните условия. Относителният спад на концентрацията на тези емисии варира в широки граници в рамките на отделни държави и градове. Например, в Испания, Италия и Франция, където мерките са най-строги, относителният спад на емисиите е най-голям, докато в Централна и Източна Европа, с изключение на Турция, понижението е по-малко. Максимален спад е отчетен в Испания и Италия при станциите, следящи емисиите от пътния трафик.

В резултат на въведения в европейските държави локдаун и независимо от метеорологичните условия, е регистрирано и понижение на концентрациите на ФПЧ₁₀, макар и в по-малка степен в сравнение с емисиите на азотен диоксид. Най-голям относителен спад за този замърсител е отчетен отново в Испания и Италия, 40 и 35% съответно за станции, следящи емисиите от пътния трафик, като фоновата концентрация на ФПЧ₁₀ също е намаляла с до 20%.