Запознайте се с конструктивните особености, приложимостта, предимствата и недостатъците на различните видове пречиствателни съоръжения, основаващи се на метода на абсорбция.

Циментовата индустрия е един от основните промишлени източници на емисии на прах, азотни оксиди, серен диоксид, летливи органични съединения полихлорирани дибензо-P-диоксини и дибензофурани и др. От статията може да научите какви са най-добрите налични техники за ограничаване на емиисиите и пречистване на отпадъчните газове от производството на цимент.

Спецификите на производство на торовата индустрия я нареждат като сериозен играч в замърсяването на въздуха. Основните замърсители, отделяни от торовото производство в атмосферата, са азотни оксиди, серен диоксид, флуороводород, амоняк и прах. При производството на HNO₃ се генерират значителни количества парников газ N₂O.

Праховите емисии от смилането на суровините, например фосфорит или варовик, се третират с помощта на ръкавни филтри, като по този начин могат да се постигнат концентрации на прах от 5 mg/Nm3. За тях, както и за други техники за обработка на газови емисии, прилагани в торовата индустрия - циклони, пластинчати охладители, многостъпални скрубери и капкови сепаратори, четете в статията.

Широко използвани в химическия сектор, хранително-вкусовата и млекопреработвателната промишленост, при обработката и изгарянето на отпадъци, в големи горивни инсталации, в металургичната, керамичната и стъкларската индустрия...

Статията представя видовете, работните параметри и приложенията на тези важни за производствения процес компоненти.

За почти всички стационарни източници съществуват мерки за контрол или предотвратяване на емисиите от летливи органични съединения или ЛОС. Обикновено се разграничават първични, вторични и структурни мерки, като ако не е посочено друго, те са приложими и за нови, и за съществуващи инсталации.

Изпускането на емисиите от производството на енергия от биомаса оказва негативно въздействие върху околната среда и затова е необходимо да се инсталират пречиствателни съоръжения, които да елиминират или поне да редуцират риска от замърсяване.

Отделните вещества създават много различни рискове, поради своите опасности. Затова мерките за емисионен контрол трябва да бъдат разработвани и прилагани на база добро разбиране на физикохимичните свойства на дадените вещества.

Всички инсталации за изгаряне на отпадъци, които попадат в обхвата на Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността трябва да следят редица замърсители, включително въглероден оксид, общ органичен въглерод, хлороводород, флуороводород, прах и азотни и серни оксиди.

Новите правила покриват емисиите на пет замърсителя – серен диоксид, азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, амоняк и фини прахови частици. Директивата поставя тавани за максималните годишни емисии за всяка държава.

B практиката терминът азотни оксиди (NOX) се използва за сумарните емисии на азотен оксид (NO) и азотен диоксид (NO2). Около 40% от емисиите на азотни оксиди от стационарни източници се генерират от котли в топлоелектрически централи.