Устойчиво градско водоснабдяване

Повече от три четвърти от населението на ЕС живее в урбанизирани зони и тенденцията е този дял да се увеличава. С това нарастват и потребностите от прясна вода в градските райони и предизвикателствата при нейното осигуряване.

Водоснабдителната система трябва да взема под внимание множество фактори, включително броя на населението и големината на домакинствата, промените във физическите характеристики на земната повърхност, потребителското поведение, потребностите на икономическия сектор, химичния състав на водата и логистиката за съхранение и пренос.

Освен това тя трябва да отчита предизвикателствата, свързани с изменението на климата, например неочаквани наводнения, горещи въздушни вълни и периоди на недостиг на вода. Европейската комисия констатира, че положението с водата в Европа ще се влошава, ако температурата продължи да се покачва и ако не се приеме и изпълнява ясна стратегия за решаване на проблема.

За предотвратяването на водни кризи в градовете е необходимо ефективно управлeние на водните ресурси на всеки етап: от снабдяването с чиста вода до нейното използване за различни нужди от потребителите. Това би могло да включва намаляване на потреблението, както и намирането на нови начини за събиране и използване на водата.

Възможности за икономия на вода
В момента се разработват множество проекти, насочени към провеждането на общоевропейска политика в посока рационално използване на питейната вода. Основно място в стратегията на ЕС заема идеята за икономично и ефикасно оползотворяване на ценния природен ресурс.

Сред най-масовите и най-леснодостъпни мероприятия, които биха могли да допринесат за съществено намаляване на огромния процент нерационално изразходвана питейна вода, е икономичното използване на водата за лична хигиена, която понастоящем възлиза на 60% от употребената вода в домакинствата.

Напредъкът в технологиите, като например новите системи за ефективен разход на вода в съвременните перални и съдомиялни, са спомогнали за намаляване на водопотреблението, без това да изисква промяна на потребителското поведение или осведомеността по въпроси във връзка с водите. Също така са възможни по-съществени подобрения чрез монтирането на водоикономични устройства на батериите, душовете и тоалетните в домакинствата, обществените, административните и производствените сгради.

Загубите на вода в резултат на течове също са огромен проблем. Те могат да бъдат предотвратени чрез поддръжка и подновяване на водопроводната мрежа, както и чрез използването на нови технологии. Тези технологии могат да включват сензори за разпознаване и локализиране на шума от течове или устройства, използващи радиосигнали за установяване на наличието на течаща вода.

Друг подходящ метод за намаляване на загубите на вода от течове е управление на налягането във водопреносната мрежа. По този начин се намалява количеството вода, изтичащо през всяка съществуваща дупка в тръбата. Мерките за поддръжка на налягането в оптимални граници при ниска консумация се считат за високоефективни и с бърза възвръщаемост, тъй като допринасят и за увеличаване живота на тръбите.

Също така позволяват да се изравни налягането вътре в мрежата и по-голям брой хора да бъдат обслужени с малко или никакво увеличаване на водата на входа. Като много добро решение се приема използването на вентили за намаляване на налягането и свързващо оборудване, които са автоматизирани, така че налягането да може автоматично да се регулира с отчитане на колебанията, като промяна във входното налягане например, както и налягането да бъде намалено допълнително през нощта, когато търсенето е ниско.

В ситуации, при които в подземни водопроводи се наблюдават множество течове, управлението на налягането може да се окаже сред най-икономически ефективните методи за намаляване на загубите, естествено, като се изключат големите течове, които изискват извършването на ремонтни дейности.

Към методите за намаляване загубите на вода във водоснабдителните мрежи се отнася и ограничаването на т. нар. търговски загуби. Като търговски се определят загубите на вода, дължащи се на неточности в отчитането на консумацията; грешки при обработката на данните от водомерите и неправомерно използване на водата.

Грешките от неточност на водомерите могат да се дължат на неправилен избор на измервателен уред за конкретното приложение, несвоевременна проверка, ремонт и подмяна; влошени качества на водата (наличие на соли, пясък, суспензии и други механични примеси) и др.

Повторно използване на дъждовната и ""сивата"" вода
Според данни на Европейската агенция по околна среда едва 20% от водата, използвана в секторите, включени към обществената водоснабдителна мрежа, се потребяват в действителност. Останалите 80% се връщат в околната среда предимно под формата на пречистени отпадъчни води. Бетонните или непропускливи повърхности в градовете обикновено насочват дъждовната вода към канализационните мрежи, където тя се смесва с отпадъчната вода.

Това възпрепятства проникването на дъждовната вода в почвата и формирането на част от запасите от подземни води, които могат да са от полза на по-късен етап. Дъждовните и отпадъчните води често преминават през водопречиствателни станции, преди да бъдат отведени в реките, обикновено далече от градовете. С помощта на някои промени в градските водни системи както дъждовните води, така и по-слабо замърсените отпадъчни води могат да бъдат върнати до потребителите на вода в градовете.

Една от тези промени е повторното използване на ""сивата вода"", твърдят от агенцията. ""Сивата вода"" е отпадъчната вода от домакинствата, с изключение на тази от тоалетни, като например отпадъчни води от вани, душове, басейни и кухни. Тази вода може да бъде директно пречистена на място или да бъде оставена в непречистено състояние за нейното използване като непитейна вода.

Градовете също така могат да събират дъждовната вода чрез отвеждането й от покриви или пътища в колектор и тази вода може да бъде използвана като непитейна например за почистване, измиване на автомобили и поливане на градини. Тя може също да бъде директно отвеждана за попълване на запасите от води. Такива системи могат да бъдат инсталирани в домакинствата или покривите на обществени сгради и не изискват промени на потребителските навици.

На нашия пазар вече се предлагат много видове системи за събиране на дъждовна вода, но като цяло те включват няколко основни елемента: участък за събиране на водата; система, по която водата се транспортира до мястото за съхранение и резервоар, в който водата се съхранява и от който се подава към потребителя. Особено внимание при изграждането на система за дъждовна вода е необходимо да се обърне на резервоара.

Той се явява най-скъпото съоръжение, което е необходимо да отговаря на редица изисквания. Необходимо е резервоарът да се проектира така, че успешно да противодейства на земните натоварвания и движения за продължителен период от време. Резервоарът може да бъде монтиран над или под земната повърхност, като вторият вариант го предпазва от прякото въздействие на светлина, топлина и други.

Също така температурата на събраната в резервоара вода се запазва относително постоянна през цялата година. Липсата на светлина предотвратява образуването на водорасли, а сравнително ниските температури не благоприятстват развитието на микроорганизми и бактерии. При този начин на монтаж необходимо условие е ниско ниво на подпочвените води.

Като подходящи за съхраняване на дъждовна вода се считат резервоари, изготвени от материали, непроменящи своите свойства с течение на времето. За такива се приемат резервоари от поцинкована стомана, полиетилен, стъклопласт и други. Сред най-широко използваните материали е полиетиленът, непропускащ топлина и светлина, особено за резервоарите, предназначени за наземен монтаж.

Според специалисти, с изграждането на системи за събиране и използване на дъждовна вода може да се постигне значително намаляване на консумацията на питейна вода, като посочваните данни са за намаляване на консумацията с над 50%. В същото време, непрекъснатото повишаване цената на питейната вода позволява сравнително бързо изплащане на подобни системи.