Управление на водните ресурси в страната

Нормативна рамка, отговорни институции, оценка на водните ресурси, състояние на хидротехническите съоръжения, дейности по превенция на риска

     В съвременна Европа ефективното управление на водните ресурси се регламентира с различни директиви на Европейския съюз, на база на които всяка страна трябва да формира своята политика за управление и опазване на наличните водни ресурси. Интегрираното управление на водните ресурси е сред основните цели, които си поставя Рамковата директива за водите на ЕС - 2000/60/ЕС. Водната политика в отделните европейски страни се урежда с нормативни актове с различна юридическа сила. В Германия, Швейцария и Латвия уредбата на водните ресурси е поставена на конституционално ниво. В други държави собствеността и управлението на водите са нормирани с един закон или с различни законодателни актове.
В България засега се прилага Законът за водите, в сила от 20 януари 2005 г., който предвижда създаване и на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор.

Според чл. 151 на Закона за водите, министърът на околната среда и водите разработва и предлага на Министерски съвет тази стратегия, която впоследствие се представя за одобрение от Народното събрание. В действителност, изработката на водната стратегия в България бе поверена на избрана с обществена поръчка фирма, и все още не е публично достояние, макар че предварителните планове бяха тя да е готова до края на 2010 г.

Според информация от МОСВ, създаденият вече документ е представен веднъж за разглеждане в Съвета за развитие към Министерския съвет, в края на месе; февруари т. г.

През март предстои неговото повторно съгласуване, и едва след това документът ще бъде публикуван за обществено обсъждане, преди да се вземе окончателно решение за управлението на водния сектор и начина на стопанисване на водните съоръжения в България.

Целите на стратегията са тя да определи ясни правила във водния сектор - правна и регулаторна рамка, собственост и управление на водната инфраструктура, както и възможностите за финансиране. Нейното разработване предвижда обстойни анализи от широк кръг специалисти с цел постигане на най-ефективно управление на водните съоръжения, така че да има достатъчно количество и гарантирано качество вода за питейно–битови нужди, а водностопанските отрасли да се развиват при ефективно и интегрирано управление на ползваните от тях води.

Хронология на едно дългосрочно планиране
Според предварителния коментар на МОСВ, консултантската фирма, която е избрана да изготви дългосрочната стратегия за управление и развитие на водния сектор до 2035 г., е представила детайлен анализ на съществуващото състояние и прогнозите за бъдещото развитие във водния сектор, както и SWOT анализ на водния сектор, целите и възможните алтернативи за развитието му. Предложени са 3 алтернативи за развитие на водния сектор - при запазване на съществуващите реалности, вариант с водеща роля на публичните власти или трети вариант - с приоритет на частната инициатива. „Всяка една от предложените алтернативи представлява своеобразен сценарий за развитие на сектора, като в същото време е възможно намиране на пресечни точки между отделните алтернативи”, коментират от МОСВ. За стартирането обаче на алтернативи 2 или 3 ще е нужно технологично време за допълнителни действия и решаване на неотложни задачи в условията на сега съществуващата схема, признават от управителния орган.

Нужно е стратегическо решение за развитие на водния сектор, т. е. избор на алтернатива и за целта е направена съпоставителна оценка на предложените алтернативи. Наборът от критерии включва:
- Възможност да се осигурят необходимите средства за удовлетворяване на нуждите от инвестиции;
- Необходими институционални промени;
- Необходимо време за реализация на предвидените промени;
- Необходими финансови ресурси за реализация на предвидените промени.
Въз основа на оценките по горепосочените критерии, Министерството на околната среда и водите подкрепи алтернатива 2 – развитие, с водеща роля на публичните власти.

Предвид важността на избора на вариант за развитие на водния сектор, засягащ всички области на общественото развитие, материалите са дадени за разглеждане и съгласуване на всички министерства и оператори, които участват в управлението на отраслите във водния сектор.

Стратегията формира три ключови въпроса
с изключително значение за управлението на водния сектор:
1. Как държавата да организира управлението и контрола на системите във водния сектор?
2. Кой орган и структура следва да взема решенията за инвестиции и тяхната приоритетност в инфраструктурата на водния сектор?
3. Какви следва да бъдат източниците на финансиране за инвестиции във водния сектор при очертаващия се голям финансов дефицит в областта?

Стратегията залага на изпълнението на ангажиментите, които страната ни е поела при присъединяването към ЕС, и ще се съобрази с политиката на Европейската общност за управление на водите. Политиката във водния сектор се основава на плановете за управление на речните басейни, начините на интегриране на политиката по енергетика с политиката по водите, политиката за регионално развитие, общата селскостопанска политика, политиките по изменение на климата и намаляване на водните запаси.
Изводът, който на този етап eкологичното министерство прави е, че стратегията ще осигури управлението на водните ресурси, на база координация между институциите, тяхната оценка и контрол. Документът ще е основа и за едно по-добро изразходване на ограничените финансови ресурси, посредством инвестиции чрез публично-частни партньорства или концесии за част от обектите.

С цел по-доброто усвояване на средствата от европейските фондове МОСВ вече предприе действия за преструктуриране на управлението на водните ресурси, с което гарантира ефективността на финансираните инфраструктурни проекти в сектор Води.
Към 5 март т. г. бяха договорени 1,751 млрд. лв. по направление Води по ОП Околна среда 2007-2013 г., които се равняват на 70 % от средствата за сектора. В момента се изпълняват 99 договора по тази приориретна ос за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПОС, като са изплатени 12,5 % от договорените средства.
За да помогне за реформата на водния сектор в посока промяна в собствеността на активите, министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) и министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) предприеха съвместни действия за привличане на общините в управлението и развитието на ВиК отрасъла.

Отговорности на отделните ведомства към водните ресурси
Управлението на водите в България се осъществява на национално и басейново ниво. Със закона за водите и в съответствие с Директива 2000/60/ЕС, у нас са определени 4 района за басейново управление: Дунавски, Черноморски, Източнобеломорски и Западнобеломорски, за които отговарят едноименните басейнови дирекции. Определените със закона за водите речни басейни не следват административно-териториалното деление на страната. Управлението на водностопанските системи се извършва на технологичен и басейнов принцип в съответствие с условията на разрешителните за водоползване и ползване на водните обекти за различни стопански дейности и за заустване на отпадни води в тях.

На национално ниво отговорностите спрямо водните ресурси са поделени между няколко министерства. Последните кризисни събития, следствие наводненията в Южна България през м. февруари, показаха на институциите, че водният сектор има нужда от сериозна преоценка на отговорностите към водните съоръжения в България.
С решение на МС, МИЕТ чрез НЕК и държавно предприятие Язовири и каскади, пое отговорността за управлението, техническата експлоатация и поддръжката на всички язовири за питейно-битови нужди у нас, независимо от тяхната собственост. С предписанията на Язовири и каскади са длъжни да се съобразяват и концесионираните или отдадени под наем язовири. Останалата част от язовирите и микроязовирите, без общинските и тези за питейни нужди, стават публична държавна собственост, като грижата за тях е поверена на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) чрез предприятие Напоителни системи. В правомощията на МОСВ е определянето на режима на водоползване на 54 значими язовири в страната.

Очакваните за края на м. февруари т. г. промени в закона за водите, ще регламентират прехвърлянето на собствеността върху стотиците малки язовири от общините на държавата. Под опеката на местната власт ще останат единствено водоемите, дадени на концесия.

Промените в закона предвиждат и повече права за експертите от Язовири и каскади и Напоителни системи, така че да могат да се изпълнят предписаните от двете дружества мерки за безопасност на по-малките хидротехнически съоръжения.
МРРБ е натоварено със задачата да направи единен регистър на всички язовири, водопроводи и защитни диги в страната - държавна и общинска собственост, които по предварителна информация на ведомството наброяват 3000.

Проверка на хидротехническите съоръжения
След преливането на яз. Иваново в началото на м. февруари т. г., Министерски съвет инициира проверка на потенциално опасните язовири, микроязовири и хидротехнически обекти на територията на страната. Със задачата да провери техническото състояние на водоемите у нас бе натоварено икономическото министерство чрез предприятие Язовири и каскади на НЕК. Заедно с екипи на ВЕЦ и Хидроелектроинвест те успяха да проверят 565 язовирни съоръжения, включително и 49 язовира, които общините посочиха като критични.

Равносметката на МИЕТ е, че в България има 147 язовирни съоръжения с проблем в преливниците, а в 68 от тях има нарушения при основните изпускатели.
Сред сериозните нарушения, открити от проверяващите екипи на създадената експертна група, бе и наличието на огради и мрежи при преливниците, с цел запазване на рибата във водоемите. Проверките отчетоха и липсата на насипни стени или непочистени речни легла при голяма част от по-малките язовири.

По информация на МИЕТ, проверките на съоръженията на язовирите в страната продължава, като експертни групи от Язовири и каскади работят съвместно с областните управители, кметовете, МВР-ДПБЗН и други поделения на НЕК.

Оценка на водните ресурси
Водните ресурси са използваемата част от природните води и се формират предимно от валежите и се проявяват като повърхностни и подземни води. Според Закона за водите, Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) има ангажименти за оценката на водните ресурси, в това число и на валежите, както и за развитието на системите за ранно предупреждение от високи води. НИМХ предава оперативни данни за валежите, дебелината на снежната покривка, реките и подпочвените води, като прави дневни, седмични и месечни анализи на данните, подадени от оперативните станции в страната. Секция Хидрология на НИМХ изготвя месечни и годишни доклади за състоянието на реките и подпочвените води, които се подават към Министерството на околната среда и водите.

Годишният доклад за състоянието на подземните води през 2011 г. отчита голямо пространствено разнообразие и много по-добре изразена тенденция на спадане в изменението на водните ресурси. Максимални стойности на дебита на изворите се регистрират в периода март – юни и януари, но най-често през май, докато минимални стойности има в периода септември – декември.

Максимални стойности на водните нива в кладенците са регистрирани през първата половина на годината, при най-високи стойности през януари за сметка на минимални стойности в последния месец от годината.

С Наредба № 1, от 10.10.2007 г. се регламентира проучването, ползването и опазването от замърсяване и влошаване на подземните води, в т. ч. и минералните води.

Готовност за голямото снеготопене
Според прогнозата на НИМХ, постъпила в Оперативното звено на МОСВ, от 25 февруари започна активното снеготопене в равнинните части на страната. Прогнозата е още в началото на март в равнинните части под 600 метра надморско равнище снежната покривка да се стопи почти навсякъде (снимка 2).

График на МОСВ за използване на водите на комплексните и значими язовири през март т. г.
Всеки месец МОСВ прави график за ползване на водите от комплексните и значими язовири. Във връзка с наличната голяма снежна покривка през м. февруари и очаквания воден приток през март, вследствие снеготопенето, МОСВ нарежда да се осигурят допълнителни обеми, които да поемат очаквания воден приток, както следва:
Условието, което поставя МОСВ, е поддържането на предписаните обеми да се осъществява чрез ВЕЦ или при невъзможност, чрез основен изпускател. Пълният месечен график е публикуван на сайта на министерството.

Състояние на речните басейни и тяхното управление
Дейността на басейновите дирекции се координира от дирекция “Управление на водите” към МОСВ. Съгласно изискванията на чл. 14, ал. 1, т. б от Рамковата Директива за водите 2000/60 и Графика за информиране на обществеността по изготвянето на План за управление на речните басейни (ПУРБ), четирите дирекции изготвиха междинен преглед на значимите проблеми по управлението на водите. Този преглед отразява мнението на заинтересованите страни в резултат на проведените консултации с обществеността през 2006 г. и 2007 г. Въз основа на извършените анализи на състоянието на водните тела, всяка дирекция изготви план за управление на речните басейни, чийто период на действие е 6 години – от 2010 г. до 2015 г.
Ето как басейновите дирекции представиха екологичните проблеми в речните басейни преди 5 години:

Дунавски район. Оценката на повърхностните водни тела установи, че сред тях 11 са в лошо екологично състояние, 8 от които са разположени в долното течение на р. Огоста, а останалите 3 са в българския участък на р. Тимок, както и реките Витбол и Цибрица. Причините за недоброто им състояние са органични замърсители, опасни вещества и замърсяване с нитрати. 12 са местата в лошо екологично състояние и по поречието на р. Янтра, като половината от тях са разположени на реката, а останалите на нейните притоци - р. Росица, р. Негованка, р. Бохът, р. Магър, р. Биюк дере и р. Дряновска.

Докладът от оценката на басейновата дирекция от 2007 г. отчита 10 тела в лошо екологично състояние, разположени в средното и долно течение на р. Искър, от София до вливането й в р. Дунав, като причина за недоброто им състояние са органични и опасни вещества. Основни източници на замърсявания в този район са пречиствателни станции за отпадни води, отпадни води от селищни канализации без пречистване, индустриални предприятия, както и селскостопански дейности. 8 са местата по поречието на р. Осъм, които са в лошо екологично състояние, като основни замърсители се явяват градските канализации на общините, разположени в средното и долно течение на реката. 6 са и замърсените места по поречието на р. Русенски Лом, където отново причините са органични замърсители, опасни вещества и замърсяване с нитрати.

Западнобеломорски район. Тук са отчетени проблеми, свързни с недостатъчното количество вода за питейно- битови нужди, тяхната чистота и ефективно разпределение. Липсата на достатъчен брой пречиствателни станции и недостатъчната ВиК инфраструктура е един от проблемите, свързани с качеството на водата в този район. Предвижда се и разрешаване на проблеми, свързани с проводимостта на речните легла, защитата от наводнения и водната ерозия. На база предварителната оценка е създаден и план за управление на речните басейни в Западнобеломорски район, който е утвърден от МОСВ със заповед № РД-291 от 22.03.2010 г. Планът включва основните правила за управление на водите във водосборните басейни на основните реки Струма, Места и Доспат за периода до 2015 г.
Източнобеломорски район. Като значителни точкови източници на замърсяване в Източнобеломорски басейн са отделени: депата за отпадъци, които емитират амоний и нитрати; рудници, където замърсяване на подземните води е в резултат на високото съдържание на пепел и сяра и ниската калоричност на лигнитните въглища; индустриални площадки.

Планът за управление на речните бесейни в Източнобеломорски район, неразделна част от който са мерките за мониторинг и контрол, регламентирани в становище по EO № 5-2Б2009 г., е утвърдена със заповед на еко министъра от 22.03.2010 г.

Черноморски район. В резултат на направената преди 5 години оценка на риска от замърсяване в този район, са определени 40 водни тела в риск: 19 броя в реките, 8 в езерата, 3 в крайбрежните зони и 10 в подземните води. Причинители на замърсяването на водите в района са основно липса на пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ) и градска канализация, както и необходимост от реконструкция и разширяване на съществуващите, депата за битови отпадъци, пристанищната дейност за крайбрежните води и др. През 2010 г. Басейновата дирекция изготви План за управление на речните басейни (ПУРБ), утвърден на 22.03.2010 г. със Заповед № РД-294/22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите.

Данните са взети от докладите на съответните дирекции, публикувани на интернет страницата на МОСВ. Подробните планове за управление на речните басейни са публикувани на сайтовете на четирите басейнови дирекции.

Риск от наводнения
Превенцията от природни бедствия, в това число и наводнения, е актуална тема през последните месеци, затова и информираността по отношение на риска от наводнения е наложителна. Оценката и управлението на риска от наводнения е предмет на Директива 2007/60/ЕС, позната още като европейска Директива за наводненията, която е в сила от 26.11.2007 г., и е транспонирана в националното законодателство с изменението на Закона за водите през м. август 2010 г.

За оценката и управлението на риска от наводнения отговарят четирите басейнови дирекции в страната, които след приемане на съответната методика от МОСВ, обявиха обществени поръчки за изпълнение на задачата. Срокът за изготвяне на проекти за предварителната оценка на риска от наводнения за съответния район бе края на 2011 г.

Опитът на РЕСАК в оценката на риска
Частният изследователски център РЕСАК работи като консултант и изпълнител по проекта за оценка на риска от наводнения, съвместно с Басейнова дирекция Дунавски район. „Работата ни по проекта е естествено продължение на досегашната ни дейност в областта на превенцията от природни бетствия, в това число и наводнения”, обясни г-жа Людмила Миленова, директор на центъра за приложения на спътникови изображения РЕСАК. През 2010 г., в рамките на програмата „Глобален мониторинг на околната среда и сигурността – GMES за спешна реакция при бедствия и аварии, проект SAFER по 7-ма рамкова програма за научни изследвания на ЕС, бяха изготвени бързи карти на наводнени територии в района на Пазарджик”, разказва г-жа Миленкова. „Тогава българският център предостави топографски карти и други референтни данни на германските си колеги, за да изпълни съвместната задача”, коментира Людмила Миленова. „Целта на настоящия проект за нуждите на басейнова дирекция Дунавски район бе анализ на опасността от наводнения в населените места, разположени по поречия на реки и оценка на предварителния риск от наводнения. „Работата ни по проекта бе подкрепена от екипа на басейновата дирекция, който ни предостави данни за минали наводнения, карти и тематичен материал”, каза г-жа Миленова. „В хода на проекта се ползвахме от капацитета и високия професионализъм на служители и експерти от БДДР и МОСВ”, допълни тя.

Според процедурата по проекта, данните от всички тези карти и анализи се обобщават от басейновата дирекция (Дунавски район, респективно другите дирекции), след което се публикува на сайта на съответната дирекция за обществено обсъждане. След 2-месечен срок на обсъждане се пристъпва към оценка на риска от наводнения, която включва голям обем от задачи и трябва да приключи до края на 2012 г.

""Извън този проект, за да имаме общ поглед върху ситуацията в страната за определяне на потенциално опасните райони от наводнения в България е използвана карта, подготвена от Гражданска защита през 2007 г., с включени поречия на 21 реки, включително р. Дунав.

Посочената по-долу карта наложихме върху картата с общините в България (264 на брой), при което се идентифицираха 146 общини, които са засягани или ще бъдат засегнати при евентуален разлив на реките"", пояснява експертът.

Тези данни са формирани на база дългогодишния опит при преодоляване на наводнения и заливни територии от Гражданска защита. По техни данни, реките, по чиито водосбори се наблюдават заливни територии при наводнения са Дунав, Огоста, Скът, Искър, Вит, Янтра, Росица,река Камчия, Луда Камчия, Тунджа, Марица, Струма, Въча, Доспат, Арда, Тополница, Чепинска, Харманлийска, Поповска, Средецка и Пясъчник.
Освен опита на Гражданска защита в превенцията от наводнения, РЕСАК ползва и карта за земното покритие за цялата територия на България, базирана на Системата за класификация на земно покритие на ФАО/ООН Land Cover Classification System - LCCS, която установи, че при наводнения са засегнати приблизително: 6140 км2 земеделски земи, 1409 км2 гори, 1550 км2 смесена растителност, 4 км2 планински треви и пасища и 796 км2 урбанизирани територии.

Подробни данни и симулационни модели на наводнения по водосбори и населени места може да се видят на експерименталния геопортал http://bsdi.asde-bg.org.
Цялата тази информация е насочена към общинската, областната и държавната администрация, с цел превантивни мерки за минимизиране щетите от евентуални наводнения, оценка на риска от тях, изчисляване на ценностите и активите при такъв вид природни бедствия.

Приложение на спътниковите изображения в управлението
В подкрепа на създаването на единен регистър на язовирите в България, биха могли да работят специалисти от различни неправителствени организации. В това отношение Центърът за приложение на спътникови изображения - РЕСАК поддържа определена информационна база за водните обекти на територията на България, които според тях са близо 10 600. В тях са включени големи и малки язовири, езера и влажни зони.
Осъзнавайки важността от подробна информация, Център РЕСАК си е поставил амбициозната задача по картиране на всички настоящи водни обекти в България, в т. ч. язовирите, на база спътникови и самолетни изображения с много висока разделителна способност и попълване на информация за тях. Картирането се извършва на база на спътникови изображения или ортофото, като за големите язовири мащабът е 1:10 000. Вече има данни за 52 комплексни язовира. Подготвени са и предложения за паспорти на всеки тип воден обект с данни за важни географски, морфометрични, хидротехнически, физико-химични и биологични параметри.

Експертите от Агенция за устойчиво развитие и евроинтеграция – АУРЕ и Център РЕСАК вече тестваха подобна технология, като през 2008 г. изпратиха до няколко общини списък и карти с картографираните в техните административни граници водни обекти и по-олекотен формат на паспорт за попълване. В тях са включени големи и малки язовири, езера и влажни зони. Картите, които те създават, съвместно със специалисти от Агенция за устойчиво развитие и евроинтеграция (АУРЕ), СУ Св. Климент Охридски и Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ-БАН) могат да послужат за създаване на воден регистър на страната.