Управление на излезли от употреба гуми

Излезлите от употреба гуми се превръщат във все по-голям проблем за много развити държави. Причините са комплексни. Много от качествата на гумите, които им придават устойчивост на износване, размекване, разграждане под въздействието на ултравиолетови лъчи, разтворители и биологични агенти, ги правят трудни за преработка и неподходящи за депониране. Употребяваните гуми заемат голямо пространство и е трудно да бъдат направени в компактна форма, удобна за събиране и транспортиране. Те не са биологично разградими, тъй като времето, за което се разлагат, е неопределено – над 100 години. Купищата гуми представляват голяма опасност при евентуален пожар. Веднъж пламнал (естествено или от палеж) подобен пожар се гаси изключително трудно и гори с месеци, при което се отделят токсични газове, дим, пепел и се замърсяват почвата и водата.

Самите гуми и ингредиентите им нямат опасни свойства и могат да се рециклират на 100%. Химическите и физическите им свойства ги превръщат в ценни суровини. Те се състоят основно от каучук (43-48%), сажди (21-22%), метал (15-27%), текстил (5%). В края на жизнения си цикъл гумите могат да бъдат трансформирани чрез физични или химични процеси в нов продукт или суровини, които да се използват като изходен материал за приложения, различни от първоначалното им предназначение. Възможни сфери на приложение на получените гумени гранули или прах са синтетични покрития, детски площадки и покрития за спортни площадки, модифициране на асфалтови и битумни смеси, транспортни ленти, автомобилни постелки, обувки, килими, керемиди, подови настилки, активен въглен, термопластични еластомери и др.

Управление на излезлите от употреба гуми
Съществуват шест основни начина за управление на излезлите от употреба гуми:
Повторна употреба – частично износени гуми, които имат законна дълбочина на протектора, могат да се продават като „втора ръка”. Представляват незначителна част от пазара на гуми.

Eкспорт на частично износени гуми за повторна употреба в посока от развитите към бедните страни. Тази практика обаче няма особено бъдеще, с изключение на износа на каркаси за нуждите на регенерата.

Регенериране – осигурява същите стандарти на употреба и износване както при новите гуми. Новата товарна гума съдържа около 50 кг гумена смес. При регенерирането на такава гума се употребява само 12-15 кг нова гумена смес за възстановяване на гумата и поставяне на нов протектор.

Maтериално рециклиране – извършва се в две направления:
- преработка с цел получаване на крайни продукти или на суровини за производството на редица потребителски и промишлени изделия;
- използване на употребени гуми като материал в пътното и гражданско строителство.
Оползотворяване на енергия в инсталации за съвместно изгаряне:
- в ТЕЦ за производство на електроенергия,
- в циментовите, хартиените и целулозни заводи и др. като допълващо гориво.
Депониране – съгласно Директива 199/31/EC след 2006 г. депониране се допуска по изключение само за гумите, използвани като строителен материал, велосипедните и гумите с диаметър над 1400 мм.

Европейското законодателство
Европейската Комисия замисля нова законодателна рамка, за да осигури по-дългосрочна перспектива за изясняване на целите в областта на околната среда до 2020 г. В момента актуалните законодателни решения, които се отнасят до управлението на излезлите от употреба гуми, са: Стратегия на Общността за отпадъците (COM(96)399), изменяща Директива 75/442/EEC; Директива за Депата за отпадъци (1999/31/EC); Директива за излезли от употреба превозни средства (2000/53/EC); Директива за изгаряне на отпадъци (2000/76/EC); Тематична стратегия на ЕК за превенция и рециклиране на отпадъци - COM(2005)666. На този етап няма специална Директива за излезлите от употреба гуми.

Европейският парламент прие два доклада през 2008 г., с които призова да се сложи край на постоянно увеличаващото се количество отпадъци в ЕС. Депутатите искат производството на отпадъци да се стабилизира до 2012 г., а производството им да бъде ограничено значително до 2020 г. Други цели, приети от депутатите, включват: държавите-членки да постигнат до 2020 г. ниво от най-малко 50% на повторна употреба и рециклиране на твърди битови отпадъци и от 70% за строителни, получени при разрушаване, промишлени и производствени отпадъци.

Нормативната рамка у нас
През 2011 г. у нас влезе в сила Наредба за изискванията за третиране на излезлите от употреба гуми. Тя цели предотвратяването и ограничаването на замърсяването на околната среда от стари гуми. Нормативният акт определя изискванията за събирането, транспортирането, съхраняването, оползотворяването и/или обезвреждането на излезли от употреба гуми. С нея се въвежда екологосъобразна система за управление и контрол на дейностите по тяхното събиране, транспортиране, съхраняване, оползотворяване.

Нейните разпоредби важат за всички видове гуми, пуснати на пазара - пътнически, товаро-пътнически и състезателни автомобили; автобуси или камиони; авиационни, мотоциклети; строителни и индустриални превозни средства и съоръжения. Забранено е безразборното и нерегламентирано изоставяне, изхвърляне или обезвреждане на гумите, които са сериозен замърсител на околната среда.

Също така, Наредбата забранява депонирането на цели и нарязани гуми на сметищата, с изключение на велосипедни и на гуми с външен диаметър, по-голям от 1400 мм. За замърсяване с този отпадък в нормативната база са предвидени глоби, разграничени за юридически лица - от 7000 до 20 000 лв., а за физически - от 1000 до 2000 лв.

По отношение на приложението на рециклираните гуми, наредбата предлага те да се ползват за покриване на основата на депа, на детски площадки и паркови алеи.
Основното, което регламентира наредбата, е как ще се събират, транспортират и обезвреждат гумите, и какви са задълженията на всички по веригата. Решаването на проблема с употребените гуми може да бъде индивидуален и колективен. Индивидуалният вариант е опция за всички производители, вносители и търговци, които пускат на пазара гуми. Те трябва да имат одобрена програма, в която посочват какво ще правят с този отпадък. Програмата се утвърждава от съответната РИОСВ и е по чл. 29, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Те трябва да имат и допълнителни документи, сред които разрешение или регистрационен документ за извършване на дейности с отпадъци по ЗУО, комплексно разрешително по закона за опазване на околната среда и др. По този начин производителите за своя сметка организират събирането, съхраняването, транспортирането, оползотворяването и/или обезвреждането на старите гуми. Вторият вариант за всички, които пускат на пазара гуми, е да сключат договор с лицензираните фирми и организации, които предлагат колективната система за събирането, съхраняването, транспортирането, оползотворяването и/или обезвреждането на този отпадък. Така се счита, че те са изпълнили задълженията си.

Организациите по оползотворяване изразходват средствата, събрани от своите членове, за осигуряване на разделно събиране на отпадъка. Те са длъжни да осигурят възможност за приемане на употребяваните гуми от крайните потребители в местата на продажбата и на смяната им.