Управление и рециклиране на опасни отпадъци

Cпоред данни на Националния статистически институт всеки жител на страната генерира средно 430 кг битови отпадъци всяка година. В това число се включват и опасните отпадъци от домакинствата, които представляват сравнително малко количество (1%), но попадането им в общия поток битови отпадъци влияе отрицателно върху здравето на хората, замърсява околната среда и нарушава нормалната експлоатация на депата.

Опасни отпадъци от домакинствата
Като опасни се категоризират отпадъците, изхвърляни от всяко домакинство, чийто състав, количество и свойства създават риск за човешкото здраве и околната среда и за които следва да се прилагат по-строги хигиенни изисквания при третиране. Най-често това са:

• батерии и акумулатори;
• хладилници и фризери, фреони;
• луминесцентни лампи;
• бои и бояджийски материали: емулсии и лакови бои; политури и лакове; разтворители и разредители за бои; химикали за обработка и импрегниране на дървен материал; терпентин и др.;
• градински препарати: пестициди и инсектициди; хербициди; изкуствени торове;
• автомобилни консумативи и петролни продукти: моторни масла; спирачни течности и трансмисионни масла; антифриз; автокозметика; автокитове и материали за ремонт на автомобилни купета; акумулатори; спрей-бои; петролни продукти;
• домакински препарати: почистващи препарати, белина, дезинфектанти; освежители за въздух, дезодоранти и други аерозолни препарати, препарати срещу домашни вредители и паразити;
• фармацевтични препарати: лекарства и медицински отпадъци; козметични и хигиенни материали;
• химикали за третиране на вода: омекотители и втвърдители на водата; химикали за третиране на вода в плувни басейни.

Дори и в малки количества тези продукти могат да замърсят почвата и подпочвените води или да предизвикат експлозии и пожари.

Управление и третиране на отпадъците
Управлението на опасните отпадъци от домакинствата е затруднено поради факта, че те са в малки количества, разпръснати на голяма територия. Разходите за събиране са по-високи от тези за неопасните битови отпадъци поради малките количества от многобройни източници и поради необходимостта от обучен персонал, специално оборудвани коли, складове и прилагане на специализирани методи за третиране.

У нас са създадени различни схеми за организиране на системи за разделно събиране и третиране на опасните отпадъци от домакинствата: събиране директно от всяко домакинство на предварително обявени дати няколко пъти годишно; събиране директно от всяко домакинство по заявка; събиране от централен пункт по предварително приет график; събиране от специализирани магазини и обществени сгради и организиране на пунктове, където домакинствата могат сами да докарват опасните отпадъци.

След тяхното събиране съгласно предварително разработена строга система за управление, опасните отпадъци от домакинството трябва до бъдат насочени възможно най-бързо за последващо третиране - рециклиране или депониране.

Рециклиране, депониране и изгаряне
Разделното събиране на отпадъците дава възможност голяма част от тях да бъдат рециклирани. Процесът на отделяне на рециклируеми компоненти от общото количество битови отпадъци води до допълнително концентриране на опасни отпадъци в останалата част.

Ето защо в страните с добре развита политика за рециклиране разделното събиране на опасните отпадъци от домакинствата е много по-належащо, отколкото в други държави, където по-голямата част от твърдите битови отпадъци се депонира без предварително разделяне. Депонирането е най-слабо чувствителният метод по отношение на количествата опасни отпадъци от домакинствата. Това се дължи на факта, че купчината отпадъци в депото действа като гъба, задържайки относително малките количества опасни отпадъци.

Ако опасните отпадъци от домакинствата се депонират в депо, където се смесват различни отпадъци, не е възможно да се предскажат химическите реакции, които могат до възникнат, или да се гарантира, че с инфилтрата няма да се разпространят токсични вещества.
Като вариант за третиране съществува и контролираното изгаряне на отпадъците, при което се улавят и очистват газовите емисии.

Малките количества опасни отпадъци от домакинствата, които се срещат в типичните битови отпадъци, са по-малка заплаха за околната среда в районите, където по-голямата част или цялото количество битови отпадъци се изгарят. Вредни вещества обаче могат да попаднат в пепелта и шлаката, оставащи след изгарянето, което налага те да бъдат третирани по подходящ начин. Предварителното отделяне на опасните материали от отпадъчния поток може да облекчи процеса на изгаряне на отпадъците.

Третиране на отработени масла
Отработените масла са неразградими при естествени условия и замърсяват трайно и необратимо природата. Поради тази причина те не бива да се изхвърлят в градската канализация, тъй като могат да попаднат в реките или в открито море. Изследвания сочат, че един литър отработено масло може да замърси 1 млн. куб. м вода, а при неконтролираното изгаряне на 5 литра масло може да се замърси въздух, необходим на човек за три години.

Отработените масла приоритетно се оползотворяват чрез регенериране в случаите, когато техническите и икономическите условия го позволяват. Когато условията не позволяват отработените масла да се регенерират, те се изгарят с оползотворяване на енергията. Когато и това не е възможно, се осигурява съхраняването и предаването им за обезвреждане.

Получените в резултат на регенерирането базови масла не трябва да съдържат вещества, представляващи опасни отпадъци, и да не съдържат над 0,005 масови процента полихлорирани бифенили (ПХБ).

Полихлорираните бифенили са устойчиви органични замърсители от групата на промишлените химикали, които притежават токсични свойства, устойчиви са на разграждане, натрупват се в организмите, пренасят се по въздуха, водата и чрез мигриращите биологични видове през международните граници и се отлагат далече от мястото на тяхното изпускане, където се акумулират в сухоземните и водните екосистеми. Поради тази причина не се допуска регенериране на отработени масла, съдържащи над 0,005 масови процента ПХБ. Те се обезвреждат по други методи.

Рециклиране на батерии и акумулатори
Оползотворяването и обезвреждането на батериите и акумулаторите при спазване на нормативните изисквания води до намаляване на общото количество на тежки метали, съдържащи се в битовите отпадъци и понижава рисковете при съоръженията за обезвреждане на битови отпадъци.

У нас съществуват разнообразни схеми за разделно събиране и третиране на отпадъците от батерии и акумулатори от домакинствата: събиране от мобилни пунктове по предварително приет график; събиране от стационарни общински или други събирателни пунктове; събиране на специфични отпадъчни потоци от магазини и обществени сгради; събиране директно от всяко домакинство на предварително обявени дати няколко пъти годишно и др. Негодните за употреба батерии и акумулатори се подлагат на операции по раздробяване и разделяне на подлежащи и неподлежащи на рециклиране и/или оползотворяване отпадъци. Подлежащите се рециклират или оползотворяват, а останалите се предават за обезвреждане.

Стратегия за намаляване на генерираните отпадъци
Политиката на Европейския съюз по отношение на отпадъците допринася за увеличаване на ефективността на ползването на ресурсите в рамките на ЕС и намаляване на отрицателните въздействия върху околната среда и здравето през целия жизнен цикъл на съответните ресурси. Стратегията за предотвратяване на образуването и за рециклиране на отпадъците поставя пред ЕС дългосрочна цел за превръщането му в едно “рециклиращо общество”, което се стреми да избягва образуването на отпадъци и да използва отпадъците като ресурс.

Създадена е йерархична система за подреждане на дейностите в областта на отпадъците, която насърчава преди всичко предотвратяването на образуването на отпадъци, следвано от повторното им използване, рециклирането и оползотворяването, а обезвреждането на отпадъците представлява последната в това подреждане възможност. Във всички европейски страни дейностите, водещи до образуване на отпадъци, трябва да се управляват така, че да следват тази йерархична система.