Рекултивация на депа

Основни етапи при закриване на депа за битови отпадъци

13.09.2017, брой 5/2017 / Технически статии / Отпадъци

  • Рекултивация на депа
  • Рекултивация на депа
  • Рекултивация на депа
  • Рекултивация на депа

Технически статии

 

Екологичните проблеми, свързани с твърдите битови отпадъци (ТБО), са добре проучени. Депонирането все още е широко прилаган метод за обезвреждането им в много развити и развиващи се държави по света. Предвид голямото разнообразие в състава на отпадъците спрямо мястото и времето на генерирането им, депата представляват изключително силно хетерогенна среда – в тях се съдържат отпадъци, изградени от широка гама органични молекули както с естествен, така и с ксенобиотичен произход. С появата на нови, по-екологосъобразни и ресурсно ефективни технологии за обезвреждане процентът на отклоняваните от депата отпадъци нараства все повече. В резултат на това, както и на запълване на капацитета им, тези съоръжения следва да бъдат закрити и рекултивирани. Процесът на рекултивация обикновено включва два етапа – технически и биологичен.


Изграждане на изолиращ екран
Поради разходите и рисковете, свързани с третирането или извозването на големите количества депонирани отпадъци, техническата рекултивация се състои предимно в изграждане на горен изолиращ екран на депото, включващ слой хумус, слой почва, дренаж за повърхностни води (обикновено от чакъл), геомембрана, минерален запечатващ слой от глина, газов дренаж, система за събиране, отвеждане и пречистване на инфилтрата и изравнителен слой пръст. За отвеждане на стичащите се по рекултивираните откоси атмосферни води се изграждат охранителни канавки около рекултивираното сметище.

Необходимостта от изграждане на екран се обуславя както от технически, така и от научни причини. Въпреки че най-често нормативните изисквания са водещият фактор при избора и проектирането на покриващата система, тези изисквания са изготвени на база на задълбочени проучвания. Трите основни условия, на които трябва да отговарят покриващите системи, са: да свеждат до минимум инфилтрацията – проникващата през отпадъците вода може да разтвори замърсителите и да се образува инфилтрат, който може да замърси почвата и подземните води; да изолират отпадъците и да предотвратяват разнасянето им от вятър или водни потоци; да осигуряват възможност за управление на сметищния газ, елиминирайки риска от акумулиране или неконтролирано изпускане на взривоопасни и токсични газове.

Когато депото е малко и отпадъците не са депонирани на голяма дълбочина, покривният слой може да включва долен пласт от инертни материали и горен хумусен пласт. Общата дебелина на покривната система трябва да е около 1 m, от който 150 до 300 mm да са хумус. Това решение е подходящо за площадки за депониране с нисък рисков потенциал, при които видът на отпадъчните материали не предполага значително формиране на инфилтрат и сметищен газ.

При някои депа е необходимо изграждането и на запечатващ слой, с помощта на който се контролира проникването на дъждовните води до отпадъците и съответно се редуцира количеството инфилтрат. Други функции на този пласт са предотвратяването на ерозия, ограничаване изпускането на парникови газове в атмосферата и свеждане до минимум на други емисии, оказващи вредно въздействие върху околната среда.


› Реклама




Управление на инфилтрата
Количеството и свойствата на инфилтрата са функция на видовете депонирани отпадъци и възрастта на съоръжението, както и на метеорологичните и геоложките условия на площадката.

Генериращият се инфилтрат следва да се събира, съхранява временно и третира. Инсталирането на система за събиране на инфилтрат от съществуващи депа обаче може да е трудна задача. Предприемането на мерки за управление на инфилтрата в такива случаи може да е практично, когато е наличен естествен непропусклив слой (глина) под депото.Инфилтратът може да се отстранява от депото посредством потопяеми помпи или тръбопроводна система. Необходимо е извършването на мониторинг, за да се гарантира, че дълбочината на инфилтрата в отпадъчната маса се контролира до подходящото ниво.

Друга възможност е инфилтратът да бъде рециркулиран през отпадъците с цел осигуряване на условия за допълнително разграждане. Ползите от това включват увеличено формиране на сметищен газ както в количествено, така и в качествено отношение, намаляване на разходите за събиране и обезвреждане на инфилтрата, редуциране количествата изпаряващ се инфилтрат и стабилизиране на депото.

След събиране и съхранение на инфилтрата на място, той трябва да бъде третиран. Целта е да се постигне достатъчна степен на пречистване, за да може остатъчният поток да бъде изпуснат в приемно водно тяло. Процесът може да включва физично/химично предварително третиране, например флокулация, коагулация, филтрация, обратна осмоза, утаяване и др. Тези методи са най-подходящи за инфилтрат от по-стари депа, в които съдържанието на биоразградим органичен въглерод е по-ниско. В другите случаи са приложими биологичните технологии (системи с активна утайка, серийни биореактори, въртящи се биологични контактори) и комбинираните методи.




Управление на сметищния газ
Основните компоненти на сметищния газ са метанът и въглеродният диоксид, типично в съотношение 60:40%. И двата газа са с висок потенциал за глобално затопляне и поради това е необходимо да се осигури оползотворяване или изгаряне на сметищния газ, особено при по-големи съоръжения.
Метанът се характеризира с висока калорична стойност, което позволява сметищният газ да се използва като енергиен ресурс – за производство на електричество или за подгряване в индустриални процеси. Обикновено за генерирането на 1 MW електроенергия са необходими 600-700 куб. м сметищен газ с приблизително 50% съдържание на метан.


Активният контрол на сметищен газ се осигурява чрез система за екстракция и за последващо факелно изгаряне или оползотворяване. В депонираните отпадъци могат да бъдат създадени газови кладенци. Те се пробиват до 75% от дълбочината на отпадъчната маса и са изградени от перфорирана тръба, поставена в инертен материал, обвит в телена мрежа. Тръбата в горната част на кладенеца не трябва да е перфорирана, а да е свързана с тръбопроводна система, отвеждаща газа към факелната инсталация. Където е възможно, по периметъра на площадката и на нейната територия е необходимо да се създадат точки за мониторинг. Концентрацията на сметищен газ по периметъра трябва да е такава, че метанът да не е повече от 1%, а въглеродният диоксид - 1,5%.


 

Биологична рекултивация
Това понятие обхваща озеленяване на нарушения терен на депото чрез тревна, храстова и дървесна растителност, характерна за съответния район, като се отчитат нейните санитарно-защитни свойства, декоративни качества и устойчивост към опасни вещества, отделяни в атмосферния въздух и почвата от отпадъците.

След приключване на етапа на техническа рекултивация обикновено се внася биологичен активен почвен слой, който позволява временно затревяване. Извършва се озеленяване с възможно най-благоприятни видове, както дървесни, така и храстови и тревни, с цел намаляване на ерозионните процеси и увеличаване на биологичния активен слой. Следващата стъпка е подготовката на възстановените земи за отглеждане на земеделски култури, създаване на пасища и т. н. По-нататъшната рекултивация предвижда засяване на тревни семена, фиданки, цветя, мелиоративни дейности на почвата и отделни грижи за растителността до трайното й настаняване на терена, както и създаване на горски насаждения от дървесна и храстова растителност, присъщи за региона, през първите 3 години след изпълнението на техническата рекултивация.

 

 

 

 

ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ ПО ТЕМАТА

Технологии за третиране на сметищен газТехнически статии

Технологии за третиране на сметищен газ

Основна част от емисиите от съвременните депа се изпускат през системата за управление на сметищния газ, която може да включва съоръжения за факелно изгаряне и/или за оползотворяване на газа, и от повърхността на депото. Оборудването в системата за управление на газа до голяма степен елиминира метана и летливите органични съединения, но ползването му може да доведе до получаването на допълнителни продукти от горенето.

Пречистване на инфилтрат от депа за отпадъциТехнически статии

Пречистване на инфилтрат от депа за отпадъци

Инфилтратът се дефинира като водата, която е встъпила в контакт с отпадъците, съхранявани в депо. Получава се основно в резултат на проникването на дъждовна вода в тялото на депото, но и от съдържащата се в самите отпадъци влага, или в случая на недобре изолирани депа – от просмукването на подземни води.

Измервателни технологии в инсталации за биогаз и сметищен газ Технически статии

Измервателни технологии в инсталации за биогаз и сметищен газ

B аналитичната терминология често понятията биогаз и сметищен газ се разграничават, въпреки че тези два газа са подобни. Постъпващият във всяко депо поток отпадъци е разнороден за всяка отделна площадка и това несъмнено влияе върху средния състав на сметищния газ.

Herz: Качественото оборудване - основно изискване при изграждането на депа за битови отпадъциФирмени статии

Herz: Качественото оборудване - основно изискване при изграждането на депа за битови отпадъци

Според информация на МОСВ към 19 август 2015 г. общият размер на договорените средства по приоритетната ос „Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци"" възлиза на над 836 млн.

Закриване и рекултивация на общински депа за неопасни отпадъциТехнически статии

Закриване и рекултивация на общински депа за неопасни отпадъци

Закриване и рекултивация на общинско депо за неопасни отпадъци в землището на СозополВ Созопол се реализира проект за закриване и рекултивация на общинското депо за неопасни отпадъци в землището на града в обхвата на проект ИСПА/ КФ (Регламент 1164/94 на ЕС) 2000 BG 16 Р РЕ 002 „Изграждане на пет регионални депа за твърди отпадъци в България - Монтана, Русе, Севлиево, Силистра и Созопол”. Възложител на проекта е Министерство на околната среда и водите, главен изпълнител е фирма Станилов.

Изграждане на депа за твърди битови отпадъциТехнически статии

Изграждане на депа за твърди битови отпадъци

Tвърдите битови отпадъци са разнообразни по произход, състав и количество. В най-общия си вид се изхвърлят и, съответно, депонират заедно с всички останали битови отпадъци.

АБОНИРАЙ СЕ БЕЗПЛАТНО СЕГА

 

Уеб дизайн от Ей Ем Дизайн. Списание Екология & Инфраструктура. TLL Media © 2017 Всички права запазени. Карта на сайта.

Top