Стандарти за питейна вода

Основният източник на стандартите за питейна вода са насоките на Световната здравна организация (СЗО), които се базират на най-добрите научни практики в областта. Препоръките на СЗО са широко използвани в цял свят, с изключение на някои части на Северна Америка, въпреки че нямат юридическа сила. Всяка държава адаптира насоките на здравната организация при съставяне на нормативната си уредба в областта, при което се вземат под внимание географските, социалните и икономически особености на региона.

Стандартите за питейна вода имат за цел да гарантират качествена питейна вода на консуматорите, като осигурят база за сравнение за доставчиците на вода. За се постигне това, е необходимо в стандарта да се съдържат основните елементи, които представляват заплаха за замърсяването на водата, съобразени с конкретните специфики на всяка страна и регион. Изискванията обхващат всички аспекти - микробиологичните, химичните и радиологични характеристики на питейната вода като бактерии, химикали, метали, вкус, цвят, мирис и мътност на водата.

Препоръки, свързани с патогенните и химически замърсители
По смисъла на определените изисквания, качествената вода, предназначена за питейно-битови цели, не съдържа микроорганизми, паразити, химически, радиоактивни и други вещества в брой или концентрация, които биха представлявали потенциална опасност за здравето на човека.

Като замърсители с най-рисков фактор са посочени развиващите се във водата патогени, които основно причиняват стомашно-чревни инфекции. Проблемът при тях е, че измерването на тяхното количество, е много труден и същевременно скъп процес, а инфектирането с патогени, за което са необходими минимален брой бактерии във водоснабдителната система, е много бърз процес. Необходимо е да се следи за наличието на патогени чрез регулярно взимане на проби от водоизточниците, както и да се следят допълнителни параметри като мътност и остатъчен хлор, за да се гарантира постоянна бариера за тези микроорганизми. В допълнение трябва да се отбележи, че някои патогени като например паразита, причиняващ криптоспоридиозата, са устойчиви на хлор за разлика от други.

В сравнение с патогените, много малко химически вещества могат да предизвикат негативни ефекти върху човешкото здраве, попадайки във водоснабдителната система. Сред тях са арсенът, нитрат флуориът, оловото, селенът и уранът. Оловото попада в питейната вода поради използването на оловни елементи във водопроводната система. Арсенът, флуорът, уранът и селенът са елементи естествено налични в околната среда, а нитратите са следствие от селското стопанство, канализацията и изтичането на септичните ями. Присъствието на други вещества в определени концентрации също може да бъде обезпокоително, поради това е необходимо да се проследяват източниците на замърсяване. В малка част от случаите има трудности при постигането на здравословните нива на някои елементи, с оглед на това са определени малко по-високи, но все пак безопасни стойности на концентрация.

В България нормите за качеството на питейната вода се определят от Министерството на здравеопазването. Те са разписани в Наредба №9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

Изисквания към водоснабдителните системи
В обхвата на нормативите за предпазване на питейната вода от замърсяване и запазване на нейните качества до мястото й на потребление попадат и изискванията за проектиране на съоръжения и мрежи на водоснабдителните системи, като за това следва да се предприемат необходимите мерки още във фазата на проектиране. Във връзка с това са поставени изисквания, свързани с предотвратяване връщането на водата в системата и нейното застояване, водонепропускливостта на тръбопроводите и съоръженията, както и мерки, свързани с предотвратяване навлизането на външни води и/или други замърсители през стените, покривите и строителните отвори на съоръженията или през тръбопроводите. Също така, при проектирането на външните водопроводи, водопроводните мрежи и съоръженията към тях са въведени изискванията на стандарта за определяне на водоснабдителните норми, когато не са извършени съответни проучвания за определяне на необходимото средноденонощно потребление на вода за конкретна урбанизирана територия. Въведени са и изисквания за допустимите скорости на водата, за материала и типа на тръбите за водопроводи, за условията на налягането при избора на тръбопроводните елементи, за материала за засипване на тръбите, за защитата на водопроводите при полагането им в агресивни почви, методите за хидравлично изпитване и дезинфекцията на водопроводите и съоръженията.

Проектирането, изграждането и техническата експлоатация на резервоарите за вода също трябва да отговаря на определени изисквания по отношение на предвиждането на необходимите мерки за предпазване на питейната вода от замърсяване още в процеса на проектиране, както и изисквания за местоположението на резервоарите и процедурите за тяхното изпитване, почистване и дезинфекция.

Мониторинг на водите
За да може да се определи дали дадени стандарти са спазени, е необходимо извършването на мониторинг. Местата, от които се взимат проби за изследване, зависят от естеството на източника на замърсяване. Патогените могат да попаднат във водоснабдителната система от много места, но обикновено най-голямата заплаха идва от източника на питейна вода. При липса на методи за постоянно следене, за да се осигури по-всеобхватна оценка на микробиологичната чистота, е необходимо създаването на план за безопасност на водата, включващ регулярен мониторинг за патогени.

Химикалите се съдържат в източника на водоснабдяване и ако те не се променят при дистрибуцията, контролът им може да се извърши след третирането на водата. Ако показателите са стабилни, мониторингът може да се извършва сравнително рядко, но ако някои от тях варират в течение на времето, особено при повърхностните води, може да се наложи контролът да се извършва по-често. Някои химически съставки обаче се получават вследствие на третирането на водата и променят концентрацията си при дистрибуцията. В този случай е необходимо мониторингът да се осъществи в края на водоснабдителната система. Например елементите като олово и мед попадат в питейната вода вследствие от материалите на водопроводните съоръжения. В тези случаи концентрацията се увеличава с течение на времето, също така тя е различна при различните сгради, следователно трябва да има добре съобразен план за мониторинг. Стандартът за съдържанието на някои вещества, като акриламида например, е с много ниски стойности - 0,1 микрограм (мкг) на литър, което води до трудности в измерването. Само някои големи доставчици могат да контролират директно концентрацията на това вещество във водата. Останалите трябва да използват косвени методи за контрол като например измерване на количеството акриламид в полиакриламида, който се използва за третиране на водата.

Има различни начини за сравняване на получените от мониторинга резултати със стандартните стойности. В някои държави стандартът определя максималните стойности на веществата, в други – резултатите могат да бъдат представени като средна стойност за определен период от време.

В България отговорност за качеството на питейната вода носят водоснабдителните фирми. Контролът за изпълнение изискванията на Наредба №9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, се извършва от Дирекция „Опазване и контрол на общественото здраве” при МЗ и РИОКОЗ (регионални структури по обществено здравеопазване).

Превишаване на стандартите
Въздействието на повечето химични елементи, които се срещат във водата, се проявява с течение на времето и голяма част от стандартите включват нормиране на значимите за здравето параметри. При засичане на стойности по-високи от стандартните е необходимо извършването на по-регулярен мониторинг, за да се установи дали това е еднократен случай или се наблюдава постоянно превишаване на нормираните стойности на концентрация. Ако това е така, с помощта на здравните власти се прави преценка доколко е заплашено здравето на населението и какви адекватни мерки могат да се предприемат.

Ако при оценката се установи, че случаите не са опасни за здравето и няма вероятност да се повторят, не са необходими спешни действия. Някои нарушения се отстраняват само чрез подобрения в пречистването в т. ч. и на водопроводната мрежа, и се извършват от опериращата водоснабдителна фирма.