Стандартът за доброволна верификация на емисии на парникови газове ISO 14064
06.01.2015, Брой 4/2014 / Технически статии / Въздух, Почви
Bсе повече частни и публични организации в глобален мащабен въвеждат постоянен контрол и мониторинг на парниковите си емисии (или т. нар. въглероден отпечатък), като изявяват готовност да ги докладват и декларират пред обществото и бизнеса като част от зелената си политика.
Разработен от Международната организация по стандартизация и публикуван през 2006 г., ISO 14064 е международен стандарт, който дефинира доброволната верификация на емисии на парникови газове (ЕПГ). Към момента е актуална версията му от 2012 г.
Същност и цели на стандарта
Много предприятия и организации изявяват желание доброволно да верифицират докладите си за емисии на ПГ извън регулираните или задължителни схеми за мониторинг и верификация (като Европейската схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове и др.).
Това е възможно благодарение на международния стандарт ISO 14064. Той е част от серията стандарти за управление на околната среда ISO 14000, разработени от Международната организация по стандартизация. ISO 14064 предоставя на държавните институции, бизнеса, индустрията и други организации интегриран набор от инструменти, чрез които могат да бъдат създадени и въведени програми за измерване, оценка и намаляване на парниковите емисии.
Стандартът позволява на организациите да намаляват въглеродния си отпечатък и да вземат участие в схеми за търговия с квоти на емисии на базата на глобално призната дефинираща рамка.
Въглероден отпечатък на организациите
Въглеродният отпечатък показва общото количество парникови газове, отделени или произведени директно или индиректно от даден човек, организация, събитие, процес или продукт. Той се измерва в тонове еквивалент на въглероден диоксид (tCO2e). Въглеродният отпечатък на една организация се отнася до емисиите парникови газове в тонове еквивалент на CO2, отделени при дейността й.
Наред с целите за намаляване на емисиите на ПГ, заложени от Европейската комисия и други международни институции, ангажирани с климатичните промени и енергията, всяка държава набелязва и следва свои собствени цели и стратегия за редуциране на парниковите газове. За да намалят въглеродния си отпечатък, индустриите се изправят пред сериозното предизвикателство да извършват, докладват и верифицират инвентаризации на емисиите ПГ, съчетавайки международните и националните изисквания и собствените си цели.
Видове въглероден отпечатък
Организационният въглероден отпечатък включва емисиите на парникови газове от всички дейности, извършвани в една организация, включително вредните емисии от енергийното потребление на сградния фонд, индустриалните процеси, превозните средства, моторизираната техника и др. Свой въглероден отпечатък имат и веригите на добавената стойност.
Той включва всички емисии извън вътрешните дейности на организацията, в т.ч. емисиите от доставчици и потребители. Към видовете въглероден отпечатък причисляваме и този на продуктите, който обхваща емисиите от целия жизнен цикъл на един продукт – от добива на суровини през производството, неговото използване и повторна употреба, рециклиране и депониране.
Значение на въглеродния отпечатък
Всяка производствена индустрия или сектор се старае да ограничи и редуцира въглеродния отпечатък на продукцията си, тъй като потребителите все по-активно търсят „зелени” или „еко” продукти, чийто жизнен цикъл е свързан с отделянето на много по-малко вредни емисии в сравнение с пазарните аналози. Оценката на въглеродния отпечатък за различните продукти, процеси и услуги и въглеродното етикетиране са все по-разпространени практики в индустрията днес.
Цели на ISO 14064 и международна политика по изменението на климата
Въпреки че Протоколът от Киото, приет в допълнение към Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, е разработен отчасти, именно за да отговори на потребността от съгласуване на политиките по отношение на емисиите на ПГ в международен план, националните програми формулират редица други отчетни методологии и схеми – както доброволни, така и задължителни.
Целта на стандарта ISO 14064 е да осигури обща основа за измерване на емисиите на ПГ, която може да бъде възприета от нововъзникващите програми за намаляване на емисиите на парникови газове или да бъде използвана в чисто доброволен контекст с цел подобряване на имиджа и политиката на екологична отговорност на организациите.
В този смисъл стандартът е в съответствие с изискванията на Протокола от Киото, като същевременно запазва неутрален подход, за да се улесни прилагането и приемането му извън националните изисквания за инвентаризация. По този начин ISO 14064 спомага за синхронизирането на международните усилия по отношение на изменението на климата, като допълва гамата съществуващи и нововъзникващи национални и регионални подходи.
Структура на ISO 14064
Стандартът ISO 14064 е разработен в три части, които задават подробни спецификации, принципи и изисквания за разработване на организационни и проектни дейности по ЕПГ, както и за валидиране и верифициране.
ISO 14064, Част 1 задава технически изисквания и ръководство на ниво организация за количествено определяне и докладване на емисиите парникови газове и на отстранените парникови газове. Тя включва изисквания за определяне на границите, квалифициране на емисиите и идентифициране на специфични за организацията дейности, насочени към подобряване управлението на парниковите газове. Тази част обхваща и насоки и изисквания за управление на качеството на емисиите, докладването им и извършването на вътрешни одити.
ISO 14064, Част 2 дефинира технически изисквания и ръководство на ниво проект за количествено определяне, мониторинг и докладване на намалените емисии на парникови газове или на увеличените количества отстранени парникови газове. Тя включва принципи и изисквания за определяне базовата линия на проектите, мониторинга, остойностяване и докладване на развитието и ефекта от проектите спрямо базовата линия, като дава и основа за валидиране и верифициране на проектите за ЕПГ.
ISO 14064, Част 3 съдържа технически изисквания и ръководство за валидация и верификация на заявления за парникови газове. Тази част описва процеса по валидиране и верифициране и уточнява въпроси като планирането на тези дейности, процедурите по оценка и съпоставянето на резултатите на организацията или проекта по управление на ЕПГ със заявените цели.
Ползи от стандарта ISO 14064
Международният стандарт за доброволна верификация на ЕПГ осигурява надеждност, последователност и прозрачност на мониторинга и докладването на емисии от страна на организациите. Той засилва доверието у инвеститорите и другите заинтересовани страни и улеснява сертифицирането и търговията с квоти за ЕПГ.
ISO 14064 спомага за разработването и прилагането на организационни планове и стратегии за управление на емисиите на парникови газове, като позволява на организациите да следят прогреса и резултатите от програми за намаляване на емисиите на ЕПГ или увеличаване на количествата отстранени парникови газове.
Стандартът съдейства за идентифициране на рисковете и задълженията на организацията, свързани с ПГ, и се отличава с международно признаване и съвместимост с действащите програми за намаляване на емисиите на парникови газове, неутралитет и подлежаща на одит структура за независима верификация, която да подобри последователността и надеждността на организациите при търговията с емисии.
Приложение в индустрията
ISO 14064 се доказва като добра практика в редица енергоемки индустрии в глобален мащаб - добив, производство и обработка на метали, електроника, химическа, хранително-вкусова и целулозно-хартиена промишленост, производство на строителни материали и пр. Той предоставя рамка за верифициране на проекти за намаляване на ЕПГ и е част от устойчивата екологична политика и политика на социалната отговорност на съвременните организации.
Индустриалните предприятия, чиято дейност е сертифицирана по стандарта ISO 14064, доказват надеждността на методите си за валидиране/верифициране на докладите за емисиите на парникови газове и достоверността на резултатите в тях, като декларират постоянен ангажимент към намаляване на въглеродния си отпечатък и инвестиране в иновативни нисковъглеродни енергийни технологии.
Кои са актуалните тенденции при управлението на отпадъци
Производителите на оборудване разработват иновативни решения като роботизирани рециклиращи машини, които сортират отпадъците чрез алгоритми, включващи изкуствен интелект, дронове, следящи депата и измерващи качеството на въздуха около тях и много други.
Подходи за устойчивост в складове
Предвид климатичните промени и глобалното затопляне, всички индустриални сектори следва да направят стъпки в посока внедряване на зелени инициативи, като отрасълът на логистиката и веригите на доставка не е изключение.
Биоразградими и компостируеми пластмаси
Въпреки че биоразградимите и компостируемите пластмаси на практика са рециклируеми, в момента те не се рециклират до нови пластмасови материали. Те по-скоро се третират като примес при рециклирането на конвенционални пластмаси, в случай че са събрани съвместно.
Как се избира дозираща помпа за третиране на води?
Често за процесите по пречистване на питейни и отпадъчни води се използват диафрагмени или перисталтични помпи за дозиране на химикалите. В тези критични приложения е изключително важно дозиращото устройство да може прецизно да измерва количествата химикали така, че потребностите да бъдат посрещнати с висока точност, без да се стига до грешки. И двата вида са обемни помпи, но работните им принципи са изцяло различни. Кои от тях обаче биха били най-ефективни и надеждни?
Дигитални двойници във ВиК сектора
Чрез въвеждането на модел за хидравличните характеристики на системата и качеството на водата, който отразява настоящите условия, дигиталните двойници дават възможност за симулиране на събития като неизправности в тръбопроводната мрежа, спирания на електрозахранването, пожари, замърсявания и др.
Как се отразява пандемията върху сектор Отпадъци в Европа?
Съгласно насоките на Световната здравна организация и други здравни институции отпадъците от заразени с COVID-19 лица, карантинирани у дома, трябва да се смятат за опасни (инфекциозни) и да се обезвреждат като такива. На практика обаче в много европейски държави от местните власти се изисква тези отпадъци да се третират като смесени битови отпадъци, за които се прилагат специфични мерки за безопасност при събирането им.