Планираното развитие на електрическата мобилност ще повиши търсенето на батерии, като според прогнозата на Международната агенция по енергетика то ще се увеличи 17-кратно между 2019 и 2030 г. Това повдига множество въпроси, свързани с използваните за производството на тези батерии материали – какви ресурси са включени, какви въздействия оказва добивът им върху околната среда, могат ли да бъдат рециклирани?

Откритието може да реши един от най-наболелите екологични проблеми – какво да се прави с милиардите тонове пластмасови отпадъци, натрупващи се в депата и замърсяващи почвите и водите.

Обществената консултация ще продължи до 16 август т. г. и ще се фокусира върху следните области: предотвратяване (включително редуциране на хранителните отпадъци), разделно събиране, отпадъчни масла и текстил и прилагане на йерархията за управление на отпадъците и на принципа "замърсителят плаща".

Ситуацията с рециклирането на PET бутилки варира в рамките на континента, като някои държави постигат високи нива, основно благодарение на наличието на депозитни системи, докато при други държави, в които има единствено системи за разделно събиране, нивата на рециклиране са по-ниски.

Въпреки че биоразградимите и компостируемите пластмаси на практика са рециклируеми, в момента те не се рециклират до нови пластмасови материали. Те по-скоро се третират като примес при рециклирането на конвенционални пластмаси, в случай че са събрани съвместно.

Подходът включва сепариране на мрежата от сребърни нанопроводници от останалите материали, използвани за производството на електронното устройство. След това проводниците от тази мрежа се разделят един от друг в разтвор. Впоследствие те могат да се използват за изработката на нова мрежа и инкорпорирането й в нов сензор или други устройства.

Към момента, поради техническото развитие и намаляването на цената на все по-универсалните литиеви батерии не е сигурно колко на брой нови леки електрически средства ще се появят на пазара през идните години. Потенциално значителният обем отпадъци, очакван за в бъдеще, може да окаже въздействие върху етапите на събиране и рециклиране на тези батерии.

Успехът на проекта се затвърждава при тъкането на плата, което преминава безпроблемно, както и от крайния продукт – хавлиена кърпа, чието качество почти не се различава от това на кърпа, произведена от първични суровинни материали.

Новоразработеният метод има два етапа: пиролиза, при която материалът се разгражда и овъглява, което предотвратява формирането на здрава връзка с полимерната матрица; високотемпературно окисление, насочено към елиминиране на въглена.

Стандартът е разработен чрез независим процес от мултидисциплинарен експертен панел, като са използвани съществуващи най-добри практики и резултати от проучвания на аварии с хвостохранилища в миналото. Проведени са обширни консултации със засегнати общности, представители на правителства, инвеститори, различни организации и компании от минната индустрия.

Съгласно насоките на Световната здравна организация и други здравни институции отпадъците от заразени с COVID-19 лица, карантинирани у дома, трябва да се смятат за опасни (инфекциозни) и да се обезвреждат като такива. На практика обаче в много европейски държави от местните власти се изисква тези отпадъци да се третират като смесени битови отпадъци, за които се прилагат специфични мерки за безопасност при събирането им.

seeSUSTAINtec ще покаже, че устойчивите решения могат да бъдат както успешен бизнес, така и възвръщаема инвестиция за индустрията, общините и домакинствата. През 2019 г. събитието беше посетено от специалисти от 11 държави (21% от чужбина и 79% от България) и организаторите очакват тази година ръст на бизнес ориентирани посетители.