Резервоари за питейна вода
07.06.2018, брой 4/2018 / Технически статии / Инфраструктура
Прекъсванията в услугите по водоснабдяване поради авария, текущи ремонти и др. или липсата на достъп до мрежата обуславят необходимостта от използването на алтернативни източници на питейна вода. Сред най-разпространените решения в такива случаи са резервоарите за съхранение на вода. Те намират приложение и за изравняване на разликата между водния приток и променливия разход, за поддържане на необходимото налягане във водоснабдителната система, както и за съхраняване на резерв от вода за пожарни и аварийни ситуации.
Резервоарите за съхранение на чиста вода са широко използвани за задоволяване на питейни нужди в сградния сектор при трудности в изграждането на необходимата водоснабдителна инфраструктура, за напояване, пожарогасене, в селското стопанство, както и в редица промишлени отрасли – производството на химически и нефтохимически продукти, хранително-вкусовата индустрия, строителството, минно-добивната промишленост и др.
Конструкционни материали
Най-разпространените конструкционни материали за резервоари за съхранение на чиста вода са неръждаема стомана, стъклопласт, полиетилен и подсилен бетон. Напоследък все по-често за целта се използват различни полимерни материали и стъклопласт, чието основно предимство е липсата на риск от корозия. Влияние върху избора на конструкционен материал оказват размерът и формата на резервоара, както и предвидените разходи.
Стоманата е един от най-разпространените метали за производството на наземни резервоари. Обикновено се използва специален вид стомана, отговаряща на стандартите за материали, встъпващи в контакт с хранителни продукти. Също така, от вътрешната страна на резервоара се нанася безвредно за хората антикорозионно покритие.
Като предимства на пластмасовите резервоари могат да се посочат по-ниското тегло, по-лесното им транспортиране и по-малката необходима инвестиция. Могат да бъдат изработени в стандартни размери, както и по спецификация на клиента. В повечето случаи резервоарите от полиетилен, полипропилен и други полимери са устойчиви на механични въздействия, на условията на околната среда и на слънчевата светлина. Намират приложение за съхранение както на питейна вода, така и на други течности. Предлагат се и пластмасови резервоари, предназначени за употреба в дозиращи станции за водоподготовка, които са оборудвани с нивомери, вентили, филтри и други.
Широко разпространени са и резервоарите за вода от стоманобетон за подземен монтаж. За техен недостатък може да се сметне фактът, че въпреки малката първоначална инвестиция, те се характеризират с високи експлоатационни разходи.
Основни компоненти и характеристики
Резервоарите за вода обикновено са хоризонтално или вертикално разположени затворени съдове с цилиндрична или правоъгълна форма, оборудвани с люкове за достъп, вентилационни отвори, отвор за пълнене, източваща тръба и помпа. Люкът за достъп осигурява възможност за инспекция, поддръжка и почистване на резервоара. Задължително е люкът да има заключващ се капак, който да предотвратява навлизането на дъждовни води, прах, насекоми и др. Вентилационният отвор следва да бъде разположен на разстояние от поне 0,6 m от земната повърхност при надземни резервоари. Също така той трябва да е ориентиран по посока към земята и да е снабден с решетка, която да не позволява замърсяването на съхраняваната вода.
Днес на пазара се предлага голямо разнообразие от резервоари за питейна вода, различаващи се по изпълнението, ориентацията в пространството и начина на монтаж. В зависимост от изпълнението резервоарите се класифицират като едно- и двустенни. Отличителни характеристики на двустенните резервоари са високата механична якост, устойчивостта на повреди и по-голямото тегло в сравнение с едностенните.
По начина си на инсталация резервоарите се делят на наземни и подземни, като съответно едните се монтират на повърхността или в определено за целта помещение, а другите са предназначени за директно вкопаване в земята. Тъй като подземните резервоари обикновено се проектират с устойчива на натоварване конструкция, в повечето случаи при монтажа им не се изисква допълнително укрепване или подсилване на изкопа с бетон.
Работният обем на един резервоар за съхранение на вода се определя в зависимост от приложението му, отчетената консумация и предвидения интервал между две пълнения. Основен определящ фактор при изчисляването на обема на резервоари за аварийни ситуации е рискът от възникване на неизправности в довеждащия водопровод, водовземното оборудване, помпените станции и системите за управление.
Други важни технически характеристики на резервоарите за питейна вода са работно налягане, конструкционен материал и минимална и максимална стойност на работната температура. Специфицирането на тези параметри се извършва на база конкретното предназначение на съответния обект и възможностите за инсталация.
Особености при монтаж
Успешната инсталация на резервоар за съхранение на вода изисква спазването на определени изисквания, например монтиране над нивото на подземните води. При определяне на вида и местоположението на резервоара от решаващо значение са неговото предназначение, експлоатационният режим на водоснабдителната система, категорията на обезпеченост на водоподаването, качеството на водата, като е необходимо да се отчетат и топографските условия, хидравличните характеристики на водопроводната система и технологичните изисквания.
Препоръчително е резервоарът да се разположи на възможно най-малко разстояние от водоснабдявания обект, тъй като това осигурява по-високо ниво на безопасност, защита от аварии и редуциране на загубите на налягане. Избраното място за резервоара трябва да е съобразено и с почвата за засипване и покривните покрития, както и да гарантира минимална възможност за навлизане на външни води и/или на други замърсители през стените, покрива, отворите, входовете или през тръбопроводите. С цел поддържане на постоянна температура на водата, резервоарът може да се изолира, като параметрите на изолацията се определят въз основа на местните климатични условия и експлоатационните изисквания.
Почистване и мониторинг
Резервоарите за съхранение на питейна вода трябва да се почистват и дезинфекцират периодично. С времето загубата на остатъчни количества хлор във водата може да доведе до развитие на микроорганизми и натрупване на утайки.
Добре е почистването да става поне веднъж годишно, както и след ремонтни дейности, дълги периоди, в които резервоарът не е използван, и при положителни резултати от тестове за наличие на бактерии. Най-подходящият момент за почистване и дезинфекция е преди пълнене на резервоара, като за целта обикновено се използват специални детергенти и гореща вода.
Необходимо е да се извършва редовна инспекция на резервоарите за съхранение на питейна вода, която да гарантира целостта на корпуса им и на свързаните с него тръбопроводи. Регулярно трябва да се вземат проби и за изследване наличието на микроорганизми във водата. Ако се предвижда по-продължително съхранение на водата (повече от един цикъл пълнене-източване), в резервоара периодично трябва да се добавя хлор, който да сведе до минимум възможността за развитието на патогени.
Управление на емисии от съхранение
Емисиите от съхранение могат да се отделят при нормални експлоатационни условия (включително при внасяне и изнасяне на веществата от резервоара, както и при почистване) или при инциденти и аварии. Те могат да бъдат газообразни, течни, шумови или отпадъци.
Емисиите в атмосферата от съхранението на течности и втечнени газове могат да бъдат и: в резултат на дишането на резервоара, дължащо се на разширяване на парното пространство поради повишаване на температурата; фугитивни емисии от фланцови уплътнения, фитинги и помпи; или отделящи се при пробовземане.