Приеха нови ограничения за атмосферните замърсители

Hа 8 декември 2016 г. Съветът на ЕС прие нова директива за редуциране на атмосферното замърсяване. Новите разпоредби поставят по-строги национални ограничения за емисиите на някои от най-вредните замърсители на въздуха.
Основната цел е да се сведат до минимум здравните рискове и въздействието върху околната среда от атмосферното замърсяване.

Очаква се с изпълнението на директивата броят случаи на преждевременна смърт, дължаща се на замърсен въздух, да намалее с около 50% през 2030 г. (в сравнение с 2005 г.). Също така директивата привежда европейското законодателство в съответствие с поетите международни ангажименти след преразглеждането на Протокола от Гьотеборг през 2012 г.

“Внедряването на новите разпоредби ще изисква значителна ангажираност от страна на държавите членки, но ние сме готови за предизвикателството. За опазването на здравето и околната среда си заслужава да бъдат положени необходимите усилия”, коментира словашкият министър на околната среда и председател на Съвета Ласло Солимос.

Новите правила покриват емисиите на пет замърсителя – серен диоксид, азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, амоняк и фини прахови частици. Директивата поставя тавани за максималните годишни емисии за всяка държава. Ограниченията за всеки замърсител, които ще се прилагат всяка година от 2020 до 2029 г., са идентични със задълженията, поети с преразгледания Протокол от Гьотеборг. Новите по-строги граници ще влязат в сила от 2030 г.

“Замърсяването на въздуха е на първо място сред причинителите на смърт на територията на ЕС. Политическата обстановка се измени драстично през последните 3 години, а въпросът с качеството на атмосферния въздух придобива все по-голямо значение. Може би през последното десетилетие се бяхме съсредоточили върху въглеродния диоксид до такава степен, че пренебрегнахме качеството на въздуха”, заяви Джули Гърлинг, член на ЕП.

Индикативните емисионни нива за 2025 г. ще бъдат определени за всяка държава членка на база на линейна траектория към ограниченията, които ще се прилагат от 2030 г. Въпреки това, страните членки ще имат възможност да следват и нелинейна траектория, в случай че това е по-ефективно решение. Ако се стигне до отклонение от планираната траектория, те ще трябва да предоставят обяснение и план за действие за връщане към заложените стойности.

При определени обстоятелства на държавите членки ще бъде предоставена гъвкавост при спазването на ограниченията. Например ако през една година дадена страна не може да изпълни задълженията си заради много студена зима или сухо лято, тя ще има възможност да усредни годишните емисии с тези от предходната или следващата година.