Предотвратяване на замърсяването на почвата

Всеобщото замърсяване на околната среда, въздуха и водите естествено рефлектира и в замърсяване на почвите. В почвата попадат течни и твърди замърсители от бита, промишлеността и селското стопанство. Сред основните замърсители на почвата са металите и техните съединения, използваните в селското стопанство торове от различен произход, пестицидите, радиоактивните вещества и други.

Огромното количество отпадъци от бита и промишлеността заемат територии, унищожавайки плодородни почви и замърсявайки ги със силно отровни или опасни химични съединения, които не се разлагат в почвата и не участват в естествените процеси на самоочистване. В същото време съществува реална възможност по естествен път, следвайки пътя на хранителната верига, те да попаднат в организма на хора и животни.

Замърсяване на почвата
В нашата страна поради разнообразието на релефни, климатични, растително-географски и геоложки условия се наблюдава голямо разнообразие от почви. Обикновено под почва се има предвид горният слой на земната повърхност. Почвата се възприема като изключително сложна и динамична система, която се обитава от множество организми.

Формирането на почвения слой изисква много дълъг период от време, поради което почвата се счита за невъзобновим ресурс. Една от основните характеристики на почвата е нейната статичност, което определя лесното поглъщане на вредни вещества от природни или антропогенни процеси и явления.

Обикновено периодът на разпад на тези вещества е значително по-дълъг в сравнение с времето, което им е необходимо, ако те се намират във въздуха или водата. Това е причината често проблемът да остава скрит за дълъг период от време. Немалка част от постъпващите в почвата вещества се считат за опасни и вредни за живите същества, застрашават плодородието на почвите и здравето на хората.

Като замърсяване на почвата се определя процесът на натрупване на вредни вещества от различни естествени източници или вследствие от човешката дейност, които водят до увреждане на функциите на почвата и могат да причинят замърсяване на повърхностни и подземни води. Според теорията на замърсяването, замърсяващите вещества от повърхността проникват в почвата посредством водата.

Проникнали в почвата, те могат да причинят замърсяване на подземни води. Част от тях се усвояват от растенията, чрез които впоследствие попадат в хранителната верига, като могат да доведат до замърсяване на цялата верига. Според направени проучвания натрупването на замърсители се увеличава на всяко следващо хранително ниво. Замърсяването на почвата рефлектира негативно върху биологичната й активност, разрушава нейната структура и води до интензивна ерозионна дейност.

Основни замърсяващи вещества
Като основни източници на замърсяването на почвата се определят битовите и промишлените отпадъци, отпадъците от топлоцентралите, селскостопанските отпадъци, изкуствените торове и пестицидите, химичните съединения, съдържащи се в отпадните води като цианиди, феноли, серни и хлорни съединения  и други.

За територията на нашата страна е установено, че основни замърсяващи вещества за почвата са тежките метали като олово, мед, цинк, кобалт, желязо и т. н., както и използваните в селското стопанство пестициди. Значително по-ограничено е замърсяването с нефтопродукти.

По отношение на замърсяването с тежки метали от промишлеността, направени проучвания показват, че след 2000 година тези замърсявания са нараснали незначително, докато тежките метали в територии, третирани с препарати за растителна защита, показват, че в някои от тях замърсяването е над пределните допустими концентрации. Обикновено тежките метали се разделят на две групи: есенциални и токсични тежки метали.

Към есенциалните се отнасят медта, молибденът, цинкът, кобалтът. Принципно, в ролята им на микроелементи те са задължителни за нормалното развитие и растеж на организмите. Натрупването им в големи количества в почвата обаче се приема като замърсяване. Като токсични се определят металите, от които растенията нямат нужда. При малки концентрации и нормално фоново съдържание на почвата тези метали не влияят на растенията.

Концентрирането им в големи количества обаче ги превръща в токсични. Към тази група се включват метали като олово, живак, кадмий и други. В резултат на някои производствени процеси в почвите могат да попаднат и органични съединения. Обикновено това са три групи съединения: полиароматни въглеводороди (PAHs), полихлорирани бифенили (PCBs) и органохлорни пестициди.

Методи за ограничаване на замърсяването
Сред възможни мерки за ограничаване на замърсяването на почвите се посочват: използването на биоторове, които спомагат за увеличаване на плодородността на почвата; насърчаване на използването на хербициди, които нямат негативен ефект върху почвите; предварително третиране на токсичните отпадъци, за да се намали доколкото е възможно тяхната токсичност, преди да бъдат изхвърлени.

Рециклирането на отпадъците също е сред факторите, допринасящи за намаляване на замърсяването на почвите, както и намаляване използването на продукти от пластмаса за еднократна употреба.

Органичното земеделие също допринася за запазване на почвите от замърсяване. Проблем при опазването на почвите е и тяхната ерозия. Предприемането на мерки за нейното предотвратяване също е част от процеса на опазване на почвите.

Към съвременните подходи за опазване на почвите често се включват и мерки като изграждане на съвременни съоръжения за пречистване на отпадни води, отпадни газове и други. Сред препоръчаните мерки е и оптимизиране на нормите за торене и поливане съгласно съвременните изисквания и добри практики, както и прилагането на малко отпадни или безотпадни технологии в промишлеността и селското стопанство и други.

Мониторинг на почвите
В нашата страна редът за провеждане на мониторинг на почвите се урежда с Наредба №4 от 12 януари 2009 г. Съгласно наредбата мониторингът се осъществява чрез създаване на Национална система за мониторинг на почвите, която е част от Националната система за мониторинг на околната среда и включва събиране, оценка и обобщаване на информация за почвите, както и поддържането на информационна система за състоянието на почвите и тяхното изменение.

Националната система за мониторинг на почвите е организирана на три нива: първо ниво - широкомащабен мониторинг и включва наблюдения в равномерно разпределена мрежа; второ ниво - интензивен мониторинг на локално проявени процеси и включва наблюдение на процесите по чл. 12 ЗП; трето ниво - мониторинг на локални почвени замърсявания и включва наблюдение на процеси по чл. 20 ЗП.

Националната система за мониторинг на почвите включва: схеми за мониторинг на почвите; индикатори за анализ и оценка на състоянието на почвите и тяхното изменение; информационна система за състоянието на почвите и тяхното изменение.

Оценката на състоянието на почвите и тяхното изменение се извършва чрез индикатори. Използвани индикатори са: обща статистическа оценка на състоянието на почвите, дифузно замърсяване, запасеност на почвите; вкисляване на почвите; засоляване на почвите; ерозия на почвите, локални почвени замърсявания.

Оценката на състоянието на почвите и тяхното изменение на национално ниво се извършва от изпълнителния директор на ИАОС, а оценката на състоянието на почвите и тяхното изменение на регионално ниво се извършва от директора на РИОСВ за територията на съответната РИОСВ.