Одобриха намаляване на квотите за емисиите на парникови газове

Досега Merak 2800 се предлагаше с електрическа задвижваща система, а новата дизелова версия позволява работа независимо от електрическата мрежа. Това дава възможност на операторите да използват шредера на отдалечени или временни работни площадки и по-лесно да го преместват между различни обекти. Тъй като не са необходими нито трансформатор, нито отделен дизелов генератор, инвестиционните разходи също се понижават, а машината е готова за работа веднага след зареждане с гориво.

Директива (ЕС) 2024/3019, която влезе в сила през януари 2025 г., въвежда по-строги изисквания към пречистването, разширява обхвата на европейските правила и поставя нови изисквания, свързани с микрозамърсителите, енергийната ефективност, възобновяемата енергия, повторното използване на водата и мониторинга. Сроковете за изпълнение достигат до 2045 г., което очертава дългосрочен инвестиционен цикъл за ВиК операторите, общините, инженерните компании и доставчиците на технологии.

Досега Merak 2800 се предлагаше с електрическа задвижваща система, а новата дизелова версия позволява работа независимо от електрическата мрежа. Това дава възможност на операторите да използват шредера на отдалечени или временни работни площадки и по-лесно да го преместват между различни обекти. Тъй като не са необходими нито трансформатор, нито отделен дизелов генератор, инвестиционните разходи също се понижават, а машината е готова за работа веднага след зареждане с гориво.

Бързото разрастване на соларната енергетика създава нов проблем, който индустрията все по-трудно може да пренебрегва – какво се случва с фотоволтаичните панели след края на експлоатационния им живот. Според ново международно проучване, в което участват и изследователи от Университета в Аделаида, до 2060 г. в световен мащаб могат да се натрупат между 297 и 402 млн. тона излезли от употреба фотоволтаични панели.

Емисиите на парникови газове от редица пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) може да са повече от двойно по-високи, отколкото се смяташе досега. Това показва ново проучване на Университета в Линшьопинг, при което изследователите използват дронове със специално произведени за целта сензори, за да измерят емисиите на метан и азотен оксид.

През 2024 г. осемте икономики, изпускащи най-много емисии – Китай, САЩ, Индия, ЕС, Русия, Индонезия, Бразилия и Япония, заедно допринасят за 66,2% от глобалните емисии на парникови газове. Само Европейският съюз и Япония понижават емисиите си в сравнение с предходната година (-1,8% и -2,8% съответно), докато при всички други нивата се запазват относително стабилни (Китай: +0,8%; САЩ: +0,4%; Бразилия: +0,2%) или се повишават (Индия: +3,9%; Русия: +2,4%; Индонезия: +5% - най-големият относителен ръст).

Основният извод от доклада е, че преходът към кръгова икономика в Европа се е забавил драстично на фона на нарастващата глобална конкуренция. Годишният ръст на кръговото производство на пластмаси в Европа е спаднал рязко – от 13,6% през 2022 г. до едва 1,2% през 2024 г. Това води до общ обем от 8,7 Mt кръгово производство, което представлява 15,8% от общото производство на пластмаси в Европа.

Поначало механичната обработка е процес, генериращ въглеродни емисии до определена степен, но напредничави компании като Mazak проактивни редуцират въглеродния отпечатък на фабриките, процесите и продуктите си в световен мащаб.