Нова информационна система ще следи качеството на атмосферния въздух в реално време
12.03.2016, Брой 1/2016
Информационна система за качеството на атмосферния въздух (КАВ) ще бъде изградена в рамките на новия програмен период на Оперативна програма Околна среда 2014-2020. Проектът ще бъде част от Националната система за мониторинг на КАВ в реално време и ще подава данни към Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) и Европейската комисия.
С изграждането на информационната система България ще изпълни ангажиментите си към Европейския съюз за осигуряване на информация за нивата на замърсяване на въздуха, като отчита прогнозните нива на замърсяване, както и мерките, заложени в общинските програми за КАВ и тяхното изпълнение. Максималният размер на средствата по процедурата е 700 000 лв., като те ще бъдат използвани за подготовка на проекта и тръжната документация, изграждане на системата и избиране на площадки за мониторинг.
Ще бъде осигурена и нужната специализирана техника. Изпълнителната агенция по околна среда към Министерството на околната среда и водите е бенефициент по процедурата и координационен център към Европейската агенция за околна среда, и като такъв има ангажимент за докладването на данни за качеството на атмосферния въздух на национално ниво до ЕАОС и ЕК.
ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ ПО ТЕМАТА
ИАОС, Валери Серафимов: Важно е да осигурим достъп до достоверна и навременна информация за околната среда
Директорът на дирекция “Мониторинг и оценка на околната среда” в ИАОС представя функциите, отговорностите и приоритетните цели на агенцията.
Технологии за термично оползотворяване на утайки от ПСОВ
Рециклиране на отработени масла
Предотвратяване на замърсяването на почвата
Всеобщото замърсяване на околната среда, въздуха и водите естествено рефлектира и в замърсяване на почвите. В почвата попадат течни и твърди замърсители от бита, промишлеността и селското стопанство.
Значително подобрение на качеството на въздуха в Европа през последното десетилетие
Мерките за ограничаване на разпространението на коронавируса, въведени в повечето европейски държави през пролетта на 2020 г., са довели до значително ограничаване на емисиите на атмосферни замърсители най-вече от пътния транспорт, авиацията и международното корабоплаване.
Европейското законодателство за замърсяване на въздуха
Над една трета от жителите на европейските градове са изложени на високи концентрации на прахови частици във въздуха. Праховите частици (ПЧ) са един от най-сериозните замърсители, които вредят на човешкото здраве, тъй като те проникват в чувствителни части на дихателната система.
Българо-италиански форум разглежда бъдещето на кръговата икономика на 20 октомври в София
Събитието ще създаде възможности за обмен на ноу-хау между италиански и български компании и организации, както и за изграждане на устойчиви бизнес и институционални партньорства. Важна част от програмата са двустранните B2B и B2G срещи, които ще дадат възможност на участниците да обсъдят конкретни проекти, технологични решения и потенциални форми на сътрудничество.
Мегаплатформата за зелени технологии IFAT India се завръща в Мумбай през септември 2026 г.
От 9 до 11 септември 2026 г. IFAT India отново ще събере в Мумбай водещи компании, експерти и институции от секторите на водите, отпадъчните води, управлението на отпадъци и рециклирането. През последните 12 години изложението се утвърди като ключова платформа за обмен на знания, създаване на бизнес контакти и партньорства между представители на индустрията, политиката и екологичния сектор.
Драстично забавяне на прехода на Европа към кръгова икономика в сектора на пластмасите
Основният извод от доклада е, че преходът към кръгова икономика в Европа се е забавил драстично на фона на нарастващата глобална конкуренция. Годишният ръст на кръговото производство на пластмаси в Европа е спаднал рязко – от 13,6% през 2022 г. до едва 1,2% през 2024 г. Това води до общ обем от 8,7 Mt кръгово производство, което представлява 15,8% от общото производство на пластмаси в Европа.
AI сортиране може да направи рециклирането на текстил значително по-ефективно
"Разработихме сензорна система с камера с изключително висока разделителна способност. Комбинирането на получените изображения с алгоритми за изкуствен интелект позволява да се идентифицират видът на тъканта, нейната структура и качеството на влакната", обясняват от норвежката независима изследователска организация SINTEF.









