МОСВ, Александър Иванов: Търсят се екологични и икономически целесъобразни алтернативни решения за оползотворяване на утайки

Александър Иванов, младши експерт в отдел ""Управление на битови и строителни отпадъци"", дирекция ""Управление на отпадъците и опазване почвите"", Министерство на околната среда и водите

Бихте ли очертали накратко действащата нормативна рамка в областта на управлението на утайки в България и ЕС?
Основната правна рамка за оползотворяване на утайки от отпадъчни води от населените места в ЕС е осигурена от Директивата относно утайките от отпадъчни води. При условие, че употребата им е съобразена с определени изисквания, тази директива дава право на всяка държава членка да оползотворява утайки от отпадъчни води в земеделието.

Следвайки европейския правен опит в сферата на защитата на околната среда и отпадъците, България също регулира оползотворяването на утайки от отпадъчни води върху земеделски почви в национален мащаб.

 Сега действащото национално законодателство за въвеждане на изискванията на Европейската директива за утайките от отпадъчни води на територията на страната е прието с Постановление на Министерски съвет от 14.12.2004 г. ""Наредба за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието"" и влиза в сила след обнародването й в Държавен вестник бр. 112/23.12.2004 г. (МОСВ, 2011 г.).

Във връзка с ефективното прилагане на законодателството в областта на управление на отпадъците и по-точно - управлението на утайки от ПСОВ, Министерството на околната среда и водите разработи Национален план за управление на утайки от пречиствателните станции за отпадъчни води в България за периода 2014-2020 г., ръководство за операторите на ПСОВ при изграждането на инсталации за преработване на утайки и технически указания за възможностите за оползотворяване на утайки, използвайки най-добрите налични техники (НДНТ).

Кои са най-сериозните предизвикателства по посока управлението на утайки от ПСОВ у нас и какви технологични възможности за преодоляването им съществуват?
Сериозно предизвикателство е да постигнем драстично намаляване на количеството утайки, постъпващи на регионалните депа за неопасни отпадъци. Тъй като обезвреждането на утайки чрез депониране е най-неекологичното и най-неефективно от финансова гледна точка решение, то трябва да бъде постепенно намалявано и окончателно преустановено през следващите години.

Трябва да се търсят алтернативни варианти за оползотворяване на утайки. Те могат да бъдат съвместно третирани в съоръжения за биологично третиране на биоотпадъци (съоръжения за компостиране), с цел производството на висококачествен компост. Към момента изграждането на подобни инсталации за рециклиране и материално оползотворяване на отпадъците са приоритетни за България. Друг начин за третиране на утайките е в съоръжения за термично третиране на отпадъци с оползотворяване на енергията.

Освен финансовите ограничения, проблеми са и липсата на достоверни данни за утайките, както и недостатъчното познания от страна на някои оператори. Понякога лошото управление на самия пречиствателен процес на отпадъчните води води до недобро качество на получените утайки.

Мерките за контрол на замърсяванията и мониторингът на процесите в ПСОВ обикновено имат решаващо значение за качеството. Необходимо е да се подобрят управленските практики, защото от тях зависят в голяма степен възможностите за добро планиране и инвестиционните решения.

Какви са прогнозните екологични и икономически ползи от изпълнението на Националния стратегически план за управление на утайките от ГПСОВ на територията на България за периода 2014-2020 г.?
В резултат на правилното прилагане на стратегическия план се очаква: намаляване на количеството депонирани утайки и свързаните с тях негативни въздействия върху околната среда; повишаване на ресурсната ефективност от използването на утайки като органичен ресурс и принос към енергийната ефективност чрез оползотворяване на утайките за производство на електроенергия.

Очаквани екологични ползи са и оптимизирането на цялостните разходи по управлението на утайките и услугата за водопотребление като цяло, както и прилагане на съвременната политика по управление на отпадъците, в т.ч. на утайките от ПСОВ, съгласно европейското и националното законодателство.

Какви конкретни мерки ще бъдат предприети за постигане на целите на стратегическия план?
При изготвянето на Националния план за управление на утайки от пречиствателните станции за отпадъчни води в България са предвидени краткосрочни мерки, които обхващат периода до 2016 г., средносрочни - до 2018 г. и дългосрочни - до 2020 г. и след това. Важен елемент от краткосрочния пакет мерки е осигуряването на мрежа от акредитирани лаборатории за анализ на утайките, както и създаването на независима организация за осигуряване на качеството, включително разработването на независим знак за качество за произведения от утайки компост.

Съгласно изискванията на Европейска Директива 2001/77/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 27 септември 2001 г. относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар в средносрочен план ще трябва да се обмисли приемането на някои мерки за насърчаване прилагането на технологии за комбинирано производство на биогаз, електро- и топлоенергия от анаеробната ферментация на утайките от ПСОВ.

В периода до 2020 г. и след това все по-голямо внимание ще се обръща на алтернативните възможности за оползотворяването на утайките за получаване на енергия, а на дневен ред ще излезе необходимостта от допълнителна инфраструктура, която да улесни допълнителното стабилизиране (обезводняване и сушене) на утайките, както и техния транспорт.

Кои са оптималните техники и технологии за третиране, обезвреждане и оползотворяване на утайките от ПСОВ с оглед влиянието им върху околната среда и икономическата им целесъобразност?
Съществуващите в момента възможни варианти за оползотворяване или окончателно обезвреждане на утайки от отпадъчни води се свеждат до: оползотворяване върху земеделски площи; за рекултивация на нарушени терени; оползотворяване чрез термични процеси. Оползотворяването върху земя включва възможностите за оползотворяване на утайките в земеделието или рекултивация и възстановяването на нарушени терени (рудници, кариери, стари депа) и може да бъде предхождано от процеса компостиране.

Компостирането на утайки е лесно управляем процес и с по-ниски разходи, но е необходимо строго спазване на определени стандарти за самите утайки и почвите, където ще се ползва компостът. Той може да се използва за подобряване на почвеното плодородие като заместител на изкуствените торове, като осигурява подобряване на структурата на почвата и задържането на вода при проблемните почви.

Термичното оползотворяване на утайките може да се осъществи посредством подготвянето им за вторично гориво и съвместното им изгаряне в промишлени съоръжения, или чрез изгаряне или друг вид термично третиране в специално изградени инсталации с производството на енергия.

Други потенциални приложения на утайките от ПСОВ са като: заместител на въглища в производството на електроенергия и в производството на цимент; биогорива; възобновяеми енергийни източници и ресурси; за рехабилитация на неплодородни почви; в градинарството и озеленяването и др.