Мониторинг на повърхностните води

28.02.2014, Брой 1/2014 / Технически статии / Води

 

Повърхностните води, към които основно се включват реките и езерата, са важна част от водния баланс на страната. Като основен източник на вода за битови и промишлени цели те са обект на постоянен контрол по отношение на качество и количество.

Целта на мониторинга на качеството на водите е да се определи състоянието на водите, като се наблюдават ключови показатели, оказващи влияние върху здравето на хората и жизнеспособността на екосистемите. Сред тях са киселинност (pH), мътност (прозрачност), разтворим кислород и температура.

Програми за мониторинг
Мониторингът на повърхностните води осигурява информация за състоянието на водите за всички райони на страната. Той се извършва по предварително одобрени програми, разработени от басейновите дирекции в съответствие със спецификата на водните тела и техните характеристики и в съответствие с Наредба № 1 от 11.04.2011 г. за мониторинг на водите, издадена от МОСВ.

Програмите могат да бъдат съответно за контролен, оперативен, а при необходимост и проучвателен мониторинг. При разработването на програмите се взимат предвид редица показатели, сред които са типът на водните тела, техните граници, определяне на специфични референтни условия спрямо типа на водните тела и система за класификация на тяхното състояние, анализ на въздействието от човешка дейност и други.

Самите програми включват извършването на хидрологични и морфологични наблюдения като обем, водно количество и водно ниво, на базата на които се определят екологичното и химичното състояние на водното тяло, както и на неговия екологичен потенциал. Определя се честота на извършване на мониторинг на избраните елементи за качество и количество и други.

Програмите включват и изготвянето на проект на мрежата за мониторинг. Необходимо изискване е определената чрез програмите мрежа да осигурява информация за екологичното, химичното и количественото състояние на повърхностните води.


› Реклама




Контролен мониторинг
Сред целите на програмата за контролен мониторинг е осигуряване на информация за състоянието на водите, на базата на която да могат да се съставят ефективни бъдещи програми за мониторинг, както и извършване на оценка на дългосрочните промени в естествени условия и в резултат от човешката дейност.

С оглед на коректно оценяване на състоянието на повърхностните води е необходимо извършването на контролен мониторинг на достатъчен брой повърхностни водни тела. При контролния мониторинг се следят параметри, показателни за всички биологични елементи за качество, хидроморфологични елементи за качество и основни физико-химични елементи за качество, замърсители от списъка на приоритетните вещества, които се изпускат в съответния речен басейн или подбасейн, други специфични замърсители, които се заустват в значими количества.

Контролният мониторинг е насочен предимно към водните тела, определени “не в риск” или “вероятно в риск”, с цел допълване на необходимата информация и данни за определяне на състоянието им. Необходимо е контролният мониторинг да обхваща достатъчен брой повърхностни водни тела с оглед получаването на изчерпателна и достоверна информация за цялостното състояние на повърхностните води в рамките на речния басейн или подбасейн.

Сред критериите, които се взимат предвид при избора на пунктове за мониторинг, са: наличието на течащи води със значително водно количество; стоящи води със значителен воден обем; защитени територии; спецификите на различните елементи за качество и различните въздействия; посоката на разпространение на замърсяването и преобладаващите течения за крайбрежни морски води и други.

Оперативен мониторинг
Предмет на наблюдение на програмите за оперативен мониторинг са водните тела, за които съществува риск от неизпълнение на поставените цели в плана за управление на речните басейни. Целта на оперативния мониторинг е определяне на състоянието на тези водни тела и оценка на всички изменения. Оперативният мониторинг се изпълнява за всички водни тела, за които се смята, че съществува риск от непостигане на екологичните цели, а също така и за водните тела, в които се заустват замърсители.

При избора и определянето на броя на пунктовете за мониторинг се взима предвид видът на източника. В Наредба 1 е посочено, че за оценка на величината на натиска върху повърхностните водни тела при оперативния мониторинг задължително се контролират индикативните на натиска елементи за качество.

За оценка на въздействието на този натиск се провежда мониторинг на: параметри, показателни за биологичния елемент за качество, или елементи, които са най-чувствителни на натиска, на който са изложени водните тела; всички зауствани приоритетни и приоритетно опасни вещества и други замърсители, зауствани в значими количества; параметри, показателни за хидроморфологичния елемент за качество, най-чувствителен на идентифицирания натиск.


› Реклама



Проучвателен мониторинг
Необходимост от изпълнение на програмата за проучвателен мониторинг настъпва в няколко случая. Сред тях са случаите, в които е налице превишаване на екологичните стандарти и причината за това е неустановена; когато резултатите от контролния мониторинг показват, че няма да могат да бъдат изпълнени целите за опазване на околната среда, а в същото време все още не е започнало изпълнението на оперативния мониторинг, с който да се установят причините за това. Проучвателен мониторинг се извършва и за установяване на въздействието и мащаба на случайно възникнало замърсяване.

Честотата на извършване на различните програми за мониторинг са нормативно регламентирани, като честотата се съобразява и с променливостта на параметрите. От своя страна, водите, използвани за питейно-битово водоснабдяване, са предмет на допълнителни наблюдения за всички зауствани вещества, създаващи значим риск от замърсяване на водите, както и за всички други вещества, зауствани в количества, които могат да засегнат състоянието на водното тяло, и се контролират съгласно изискванията на наредбата за качеството на водата, предназначена за питейно-битово водоснабдяване.

При определяне на честота на извършване на мониторинга се взима предвид броят на обслужваното население, като може да варира от 1 до 12 пъти годишно. За 2013 г. мрежата за мониторинг на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, обхваща 243 пункта.

Посочено изискване в наредбата е методите, използвани за мониторинг на типовите индикативни качествени параметри, да са в съответствие с международните CEN/ISO стандарти или с подобни национални или международни стандарти, които осигуряват данни с еквивалентно научно качество и сравнимост.

На територията на страната има общо 617 пункта за мониторинг, разпределени в четирите района на басейново управление: Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район, Басейнова дирекция за управление на водите Черноморски район, Басейнова дирекция за управление на водите Източно-беломорски район и Басейнова дирекция за управление на водите Западно-беломорски район.

Показателите, които се наблюдават, са разделени в три основни групи: основни физикохимични - температура, pH, неразтворени вещества, електропроводимост, биогенни елементи (NH4-N, NO3-N, PO4), разтворен кислород, наситеност с кислород, перманганатна окисляемост, БПК, ХПК, желязо, манган, сулфати, хлориди и др.; приоритетни вещества - силно токсични, устойчиви и лесно биоакумулиращи се вещества и специфични замърсители - органични вещества, тежки метали и металоиди, цианиди, феноли и други специфични вещества. Честотата им на мониторинг е от 4 до 12 пъти в годината.


› Реклама

 

Мрежи за мониторинг
Водните мрежи за мониторинг обхващат мрежите за валежи и повърхностни води, включително плаващи наноси, за подземни води, за морски води, контролно-информационна система за отпадъчните води. Към всяка една от мрежите са включени станции и/или пунктове за наблюдение на състоянието на водите.

Мрежата за мониторинг на валежи обхваща наблюдението на валежите от дъжд, ръмеж, сняг, мокър сняг, град, суграшица, както и на отложените валежи като роса, слана, поледица, скреж, мокра мъгла. Мрежата се състои от дъждомерни станции, с които се измерва количеството на падналия валеж за определено време, неговият вид и времетраене, както и нивото на снежната покривка. В станциите могат да се извършват и допълнителни наблюдения и анализи за интензивността на валежите и силата, посоката и времетраенето на вятъра.

Към мрежите за мониторинг на повърхностните води могат да се включат и мрежата за мониторинг на Черно море, както и контролно-информационната система за отпадъчните води. Мрежата за мониторинг на Черно море включва станции и пунктове за наблюдение на екологичното и химичното състояние на крайбрежните морски води и седименти; пунктове за наблюдение на химичното състояние на териториалните морски води; пунктове за наблюдение на морското ниво, посоката и скоростта на преобладаващите течения и вълновия режим, структура и субстрат на дъното.

Контролно-информационната система за отпадъчните води обхваща обектите, формиращи отпадъчни води, включително пречиствателните станции на населените места, които заустват в повърхностни води и подлежат на разрешителен режим по ЗВ, както и тези, за които се изисква издаване на комплексно разрешително по реда на Закона за опазване на околната среда.

› Реклама

 

 

 

ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ ПО ТЕМАТА

Изпомпване на отпадъчни води с променлива скорост Технически статии

Изпомпване на отпадъчни води с променлива скорост

Преди задвижванията с променлива честота да навлязат в употреба, изпомпването с различна скорост се е осъществявало с помощта на двускоростни двигатели и намотки с регулируемо напрежение. През последните 10-15 години индустрията е започнала усилено да използва задвижващи механизми с променлива честота при системите за транспортиране на отпадъчни води.

Мониторинг на емисии в инсталации за изгаряне на отпадъциТехнически статии

Мониторинг на емисии в инсталации за изгаряне на отпадъци

Всички инсталации за изгаряне на отпадъци, които попадат в обхвата на Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността трябва да следят редица замърсители, включително въглероден оксид, общ органичен въглерод, хлороводород, флуороводород, прах и азотни и серни оксиди.

Фирма T.E.A.M и Agilent Technologies винаги разполагат с правилния анализатор за мониторинг на най-ценния ни ресурс - чистата вода

Не може да се отрече, че България разполага с един изключително ценен ресурс - чиста вода, при това в изобилие. Той бързо би могъл да бъде загубен поради замърсяване от човешка дейност, немарливо отношение и некачествено пречистване.

Мониторинг на води в пречиствателни станцииТехнически статии

Мониторинг на води в пречиствателни станции

Eвропейското и националното законодателство включват насоки за избора на подходяща методология и честота на мониторинга на води в пречиствателни станции. За качеството на третираните води се следи за съответствието с референтни стойности на параметри като биохимична потребност от кислород (БПК), химична потребност от кислород (ХПК), общо съдържание на суспендирани частици, концентрация на азот, фосфор и др.

Измервателни технологии в инсталации за биогаз и сметищен газ Технически статии

Измервателни технологии в инсталации за биогаз и сметищен газ

B аналитичната терминология често понятията биогаз и сметищен газ се разграничават, въпреки че тези два газа са подобни. Постъпващият във всяко депо поток отпадъци е разнороден за всяка отделна площадка и това несъмнено влияе върху средния състав на сметищния газ.

Аурубис България откри пречиствателна станция за дъждовни и повърхностни водиСъбития

Аурубис България откри пречиствателна станция за дъждовни и повърхностни води

Hа 18 ноември т.г.

АБОНИРАЙ СЕ БЕЗПЛАТНО СЕГА

 

Уеб дизайн от Ей Ем Дизайн. Списание Екология & Инфраструктура. TLL Media © 2017 Всички права запазени. Карта на сайта.

Top