МОН, Геновева Жечева: Хоризонт 2020 ще има пряко отражение върху прехода към нисковъглеродна икономика

Геновева Жечева,
началник отдел в дирекция Наука, МОН,
пред сп. Екология & Инфраструктура

Каква е същността на рамковата програма за наука и иновации Хоризонт 2020? Какви са нейните основни функции, цели и приоритетни области?
Хоризонт 2020 бе замислена като интегрирана програма, която да обхваща цялото финансиране на научните изследвания и иновациите осигурявано до момента чрез Рамковата програма за научни изследвания и технологично развитие, Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (CIP) и Европейския институт за иновации и технологии (ЕИТ).

Различните видове финансиране, предвидени в съществуващите програми, са обединени в единна съгласувана и гъвкава рамка. Тя ще осигури финансиране за всички етапи на процеса на иновации от фундаменталните научни изследвания до прилагането на резултатите от тях на пазара. Програмата има за цел да допринесе за излизане от икономическата криза, за висок растеж и нови работни места чрез нов подход, основан на намиране на решения на големите предизвикателства пред икономиката и обществото чрез научни изследвания.

Финансирането от ЕС за научни изследвания и иновации ще се фокусира върху три ключови стълба - високи постижения в научната област, конкурентоспособни производства и по-добро общество. Основната цел на Хоризонт 2020 е да се укрепи позицията на ЕС като световен лидер в областта на науката, да подпомогне превръщането на Европа в по-привлекателно място за инвестиции в научни изследвания и иновации и да предложи отличните резултати от изследванията на пазара.

Резултатите от програмата ще имат пряко отражение върху ежедневния живот за гражданите като осигуряване на достъпни здравни грижи, защита срещу престъпленията в кибернетичното пространство, и преход към ресурсно ефективна нисковъглеродна икономика.

Какви са новостите в сравнение със 7РП за научни изследвания и технологично развитие?
Нека първо да отбележим, че най-добро представяне на български научни колективи се регистрира в 6-а и 7-а рамкови програми, когато е натрупан достатъчно потенциал и контакти за реализиране на научните програми и проекти.

За периода 2007-2012 г. (7-а рамкова програма) са финансирани 678 български участия в 490 проекта и са привлечени 96.54 млн. евро, което съотнесено към националните инвестиции в НИРД съставлява сериозен финансов ресурс за научните организации, висшите училища, предприятията и неправителствения сектор.

Различията са значителни и имат за цел улесняване изграждането на партньорства и изпълнение на проектите чрез намаляване на административните процедури.
На първо място, 7 Рамкова програма бе насочена само към научни изследвания, а във фокуса на Хоризонт 2020 освен научните изследвания са и иновациите.

Имаме увеличение на бюджета на програмата с над 30%. Нов елемент е финансирането на всички етапи на иновациите от фундаментални научни изследвания до внедряване на иновации, както и схеми за нововъзникващи технологии. Управлението на отделните видове дейности е по-децентрализирано във външни на Комисията агенции.

Размерът на финансиране от програмата е увеличен - за научни изследвания от 75% на 100%, за иновационни проекти от 50% на 75%. Размерът на непреките разходи е уеднаквен на 25%, докато в 7РП съществуваха различни схеми – 20%, 60% и т.н. Времето от подаване на проекта до подписване на договора е намалено от 12 на 8 месеца.

Намален е броят на одитите – само един при приключване на проекта. Тематичният подход е заменен с решаване на предизвикателства - това дава възможност за повече интердисциплинарност на проектите. За технологичните платформи и съвместните предприятия Европейската комисия подпомагаше само създаването им, докато в Хоризонт 2020 участва с дялово финансиране до 50%, равностойно на общия принос на държавите членки и предприятията.

Засилено е значението на международното сътрудничество, като се групира в три категории с различно стратегическо значение за ЕС – сътрудничество с индустриализирани и нововъзникващи икономики, сътрудничество със съседни държави и сътрудничество с развиващи се държави.

Осигурено е финансиране за иновативни малки и средни предприятия с нов инструмент, насочен специфично към тях. Създадена е възможност за комбинирано финансиране на различни части от един проект от различни източници – Хоризонт 2020 и структурните фондове. Създаден е единен портал за участие, където се намира цялата информация за програмата и конкурсите, подават се електронно проектите и представлява платформа за взаимовръзка.

Какво е значението на 8 РП за българските наука, образование, индустрия и бизнес? Разкажете за някои от подадените вече проекти.
Нека да започна от втория въпрос. Първите конкурси бяха със срок за подаване м. март 2014. Тъй като проектите се подават директно в Европейската комисия, и българските участници нямат задължението да предоставят информация на Националния координатор, ние не разполагаме с информация колко и какви проекти с българско участие са подадени.

Съгласно процедурата за оценка, след петия месец представителите в Програмните комитети и националната контактна мрежа ще получат информация по служебен път. Това означава м. септември. Тогава ще имаме пълна информация за подадените и получили одобрение за финансиране проекти с българско участие.

По първия въпрос - за малка държава като нашата участието в Хоризонт 2020 е от особено значение. Програмата предоставя възможност за достъп до нови знания, получени в резултат от съвместни научни разработки, за привличане на чужди инвестиции, за интернационализацията на предприятията, за нови пазари за разработените технологии и услуги, за подобряване на качеството на живот и растежа на българската икономика.
В този смисъл е съвсем ново предизвикателство за нашите учени и иноватори, които ще работят в нов тип среда и с нов тип инструменти.

Участието на наши екипи в различните инициативи на програмата, ще изисква нов вид усилия и партньорства, за да се гарантира ефективност и интегриране на българските учени в европейското научно пространство. Засиленият елемент на иновативни дейности и проактивни пазарни инициативи ще укрепи връзката наука - бизнес и ще създаде условия за развитие на конкурентна и устойчива икономика.

Кои са предизвикателствата пред българската научна и бизнес общност.
Първо, за да оцелеем в тази глобална конкурентоспособност, е необходимо да модернизираме нашата образователна и научно-иновативна система. Необходимо е да се създадат центрове за компетентност и центрове за върхови постижения в ключови области за страната (като енергетиката, нови материали, софтуерна и хардуерна промишленост и/или традиционни сектори за икономиката и обществото от регионално и обществено значение като аграрния сектор и здравеопазване), където изследователите, иноваторите и предприятията могат да обединят усилията си за решаване на технологични, икономически и социални проблеми.

Второ, въпреки че научните изследвания и образованието, както и иновациите са обявявани за приоритет, тези сектори остават все още недофинансирани, а финансовите инструменти са недостатъчни като палитра. Затова привличането на средства от Хоризонт 2020 е един важен финансов инструмент за развитието на нашата наука и иновации.

Трето, необходимо е да създадем по-добри условия за развитие на сътрудничеството между научната общност и бизнеса и изграждане на умения, свързани с иновациите, като обучения за стартиране на компании и защита на интелектуални права и собственост.

Четвърто, потенциалът за трансфер на знания и резултати от научните организации и университетите към бизнеса следва да се подобри. Това е жизненоважно, за да може да се създават нови предприятия, а съществуващите предприятия непрекъснато да обновяват своите производства и да продължават да бъдат конкурентоспособни.

За България е особено важно да бъдат създадени условия за допълняемост на политиките и на финансирането на национално ниво и на ниво участие в Рамковите програми на ЕС и използването на Структурните фондове за изграждане на научно-иновативен капацитет в контекста на иновационната стратегията за интелигентна специализация с цел осигуряване на максимален ефект.

Предвиждат се схеми за подпомагане разработването на проекти по конкурсите на Хоризонт 2020, бонус схеми за стимулиране на изпълнението на проект с участието на български партньори, схеми, стимулиращи участието в конференции в направления от значение на страната и региона.

Българските организации следва да положат усилия за разработване на подходящи стратегии за интегрирано използване на всички съществуващи програми и финансови източници – национални, на програмата Хоризонт 2020 и Структурните фондове. Успешното участие в проекти по програмата Хоризонт 2020 ще повиши доверието към българските учени, научните организации, университети и бизнеса и ще създаде условия за развитието нова генерация от мотивирани, висококвалифицирани блестящи учени на утрешния ден на нашата държава и на Европа.