Контрол на замърсяванията в ТЕЦ

Замърсяването на въздуха e основен проблем на съвременното общество. Борбата с основните му източници е акцент в националната политика на всички европейски страни, в това число и България. След приемането на страната като пълноправен член на Европейския съюз (ЕС), държавните власти са поели ангажимента България да спазва междинни тавани за годишните емисии на някои замърсители, изпускани в атмосферата от големите горивни инсталации (ГГИ). Основна част от тези инсталации у нас се явяват ТЕЦ-овете.

В края на 2012 г. Министерски съвет прие Наредба за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации, която бе допълнена в края на м. август т. г. с окончателното фиксиране на крайния срок за влизането в сила на тези норми, а именно 1 януари 2016 г. От декември миналата година действа и Преходният национален план (ПНП) за поетапно привеждане на големите горивни инсталации в съответствие с изискванията на поднормативния акт.

С Наредбата се транспонират изискванията на Директива 2010/75/ЕО по отношение на инсталациите с топлинна мощност равна или по-голяма от 50 MW, в частност – на нормите за допустими емисии на вредни вещества. Преходният национален план дава възможност на някои големи горивни инсталации, които имат това право съгласно Директивата, да се приведат по-късно в съответствие с нейните изисквания.

В текста на Наредбата и техническите разпоредби към нея са определени нормите за допустими емисии (НДЕ) на серен диоксид, азотни оксиди и прах
Според текста в чл. 4 изпускането на отпадни газове от ГГИ се извършва организирано през комин, състоящ се от една или повече отделни димни тръби, чиято височина е изчислена така, че да не се нарушава качеството на атмосферния въздух в района на въздействие на горивната инсталация.

При проектиране и изграждане на нови ГГИ, независимо от задължението за постигане на НДЕ, се определя въздействието на инсталацията върху качеството на атмосферния въздух в района, като се използва утвърдена методика от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ). При определяне на това въздействие се отчитат фоновите нива на контролираните замърсители в района на въздействие на инсталацията.

В случай на изграждане на нова ГГИ, за която е вероятно да окаже значително въздействие върху околната среда в друга държава-членка на Европейската общност, министърът на околната среда и водите осигурява цялата необходима информация и провеждане на консултации в трансграничен контекст според Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда.

Всички комплексни разрешителни (КР) на инсталации, които включват ГГИ, за които е издадено разрешително за ползване преди 7 януари 2013 г., или чиито оператори са подали пълно заявление за разрешително преди тази дата и са въведени в експлоатация не по-късно от 7 януари 2014 г., трябва да включват условия, които гарантират, че емисиите в атмосферния въздух не превишават съответните НДЕ, определени в приложението към Наредбата.

По искане на заинтересованите лица министърът на околната среда и водите може да позволи за максимален срок до 6 месеца изключение от задължението за спазване на НДЕ за серен диоксид за инсталации, които нормално използват единствено горива с ниско съдържание на сяра, в случаите, когато операторът на съответната инсталация не е в състояние да спазва тези НДЕ поради прекъсване на доставката на такива горива, предизвикана от техния краен недостиг.

Наредбата позволява също така по искане на заинтересованите лица министърът на околната среда и водите да позволи изключение от задължението за спазване на НДЕ в случаите, когато една инсталация, която нормално използва само газообразно гориво, поради внезапно прекъсване на захранването с газ по изключение трябва да използва други горива, за изгарянето на които би трябвало да бъде оборудвана със съоръжения за пречистване на отпадните газове. В тези случаи обаче министърът на околната среда и водите докладва незабавно на Европейската комисия (ЕК).

Както вече бе споменато, според Преходния национален план съществуващи ГГИ могат да бъдат освободени от спазване на нормите за допустими емисии
и от задължението за спазване на степените на десулфуризация от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2023 г., ако са изпълнени някои от следните условия: операторът на съществуващата инсталация е поел отговорността в писмена декларация, подадена до министъра на околната среда и водите не по-късно от 1 януари 2014 г., да не експлоатира инсталацията повече от 17 500 часа, за периода от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2023 г.; операторът включва отчет за отработените часове до края на всяка година, считано от 1 януари 2016 г.; инсталацията не е освободена от спазване на нормите за допустими емисии при условията на ограничена експлоатация от 20 000 часа в периода от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2015 г. и други.

Преходният национален план важи и за горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, превишаваща 1500 MW, въведени в експлоатация преди 31 декември 1986 г. и използващи местно твърдо гориво с долна топлина на изгаряне, не превишаваща 5800 kJ/kg, съдържание на влага, превишаващо 45%, комбинирано съдържание на влага и пепел, превишаващо 60%, и съдържание на калциев оксид в пепелта, превишаващо 10%, периодът на експлоатация е 32 000 експлоатационни часа.

За да влезе в сила обаче ПНП, до 1 януари 2016 г. министърът на околната среда и водите трябва да изпрати списък на ЕК с горивните инсталации, за които се прилагат гореописаните условия, като посочва за всяка от тях общата номинална входяща топлинна мощност, използваните видове гориво и приложимите НДЕ за серен диоксид, азотни оксиди и прах. Освен това се изисква той да предоставя на ЕК ежегодно доклад за броя експлоатационни часове, използвани от 1 януари 2016 г., за инсталациите за които се прилагат тези правила.

Горивни инсталации за централно отопление
Според текста в чл. 20 до 31 декември 2022 г. дадена горивна инсталация може да бъде освободена от спазване на НДЕ, в случай че са изпълнени следните условия: общата номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация не надвишава 200 MW; първоначалното разрешително за ползване на инсталацията е издадено преди 27 ноември 2002 г. или операторът на инсталацията е подал пълно заявление за разрешително преди тази дата, и инсталацията е въведена в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г.; най-малко 50% от производството на полезна топлоенергия на инсталацията, определено като плаваща средна стойност за период от 5 години, се предоставя под формата на пара или топла вода на обществена мрежа за централно отопление; до 31 декември 2022 г. се спазват най-малкото определените съгласно приложението и съгласно издаденото комплексно разрешителни на инсталацията и приложими към 31 декември 2015 г.

НДЕ за серен диоксид, азотни оксиди и прах. В този случай обаче се изисква до 1 януари 2016 г. министърът на околната среда и водите да изпрати на ЕК списък с горивните инсталации, за които се прилагат споменатите условия, като посочва за всяка една от тях общата номинална входяща топлинна мощност, използваните видове гориво и приложимите НДЕ за серен диоксид, азотни оксиди и прах. И в този случай министърът на околната среда и водите предоставя ежегодно на ЕК за всички инсталации, за които се прилага чл. 20, информация за съотношението на производството на полезна топлоенергия, предоставена под формата на пара или топла вода на обществена мрежа за централно отопление, изразено като плаваща средна стойност за предходните пет години.

Мониторинг на емисиите
В техническите разпоредби към Наредбата се посочва, че концентрациите на SO2, NOх и прах в изпусканите в атмосферата отпадни газове от всички горивни инсталации, чиято обща номинална входяща топлинна мощност е равна или по-голяма от 100 MW, се измерват непрекъснато, посредством автоматична система (АС) за собствени непрекъснати измервания (СНИ).

Концентрацията на СО в отпадните газове от всички горивни инсталации, използващи газообразни горива, чиято обща номинална входяща топлинна мощност е равна или по-голяма от 100 MW, се измерва непрекъснато.
Когато не се изискват непрекъснати измервания, се извършват периодични измервания поне веднъж на 6 месеца на емисиите на SO2, NOx, прах и при горивните инсталации, изгарящи газообразни горива – на СО.

Като алтернатива на посочените вече измервания на SO2 и NOx могат да се прилагат други процедури за определяне на емисиите, верифицирани и одобрени от изпълнителния директор на ИАОС, след положително становище на министъра на околната среда и водите. Операторът уведомява министъра на околната среда и водите за съществени промени във вида на използваното гориво или в начина на работа на инсталацията. При наличието на такива промени изпълнителният директор на ИАОС решава дали изискванията за мониторинг, посочени в точки 1- 4, са все още подходящи или е необходимо да бъдат променени.

Непрекъснатите измервания включват измерване на дебита, температурата, налягането, съдържанието на кислород и водна пара в отпадните газове. Автоматичните системи за измерване се контролират чрез паралелни измервания с референтни методи поне веднъж годишно. Операторът уведомява директора на съответната РИОСВ за резултатите от проверката на АС за измерване. Стойностите на 95%-ните доверителни интервали на всяка една измерена стойност не трябва да превишават със следните проценти съответните НДЕ: за въглероден оксид – с 10%; за серен диоксид – с 20%; за азотни оксиди – с 20%; а за прах – с 30%.

Валидираните средночасови и средноденонощни стойности се получават, като от измерените валидни средночасови стойности се извади стойността на съответния доверителен интервал.
Ден, в който повече от 3 средночасови стойности са невалидни поради лошо функциониране или операции по поддръжката на автоматичната система за измерване, не се отчита. Ако поради тези причини се наложи обявяването за невалидни на данните за повече от 10 дни в годината, директорът на съответната РИОСВ изисква от оператора да вземе адекватни мерки за подобряване на надеждността на автоматичната система за измерване.

В средата на м. август т. г. се проведе пресконференция, на която министърът на околната среда и водите заяви, че са предприети необходимите мерки, за спазване на договореностите с ЕС, в резултат на които се очаква през 2013-та таваните за прах и серен диоксид да бъдат спазени. ""Има готовност, ако се надхвърля някой от показателите, да се предприемат спешни мерки до края на годината, за да предотвратим влизането в съдебна фаза на наказателната процедура"", каза още министър Михайлова.

Тя отбеляза още, че проблемът със серния диоксид може да бъде решен чрез увеличаване на степента на сероочистване и използване на въглища с по-ниско съдържание на сяра. Що се отнася до азотните оксиди, могат да се инсталират ниско емисионни горелки и в горивните инсталации да се използва определена технология. ""Горивните инсталации са се съгласили да прилагат такива мерки до края на годината"", заяви министърът на околната среда и водите.