Европейското законодателство за замърсяване на въздуха

Над една трета от жителите на европейските градове са изложени на високи концентрации на прахови частици във въздуха. Праховите частици (ПЧ) са един от най-сериозните замърсители, които вредят на човешкото здраве, тъй като те проникват в чувствителни части на дихателната система.

През последните десетилетия ЕС бележи успехи в намаляването на замърсителите във въздуха от много от основните източници, включително транспорт, промишленост и производство на електроенергия и др. Нов доклад, публикуван от Европейската агенция за околната среда (ЕАОС), обаче разкрива, че в много райони на Европа не са решени проблемите с концентрацията на ПЧ и с озона близо до земната повърхност.

Инструменти на политиката
Един от начините, по които ЕС се справя с проблемите със замърсяването на въздуха, е чрез определяне на правно обвързващи и необвързващи пределнодопустими стойности за целия Съюз за някои разпръснати във въздуха замърсители. В тази връзка бяха въведени стандарти за определени размери прахови частици (ПЧ), озон, серен диоксид, азотни оксиди, олово и други замърсяващи вещества, които могат да имат неблагоприятно въздействие върху здравето на човека или екосистемите.

Ключовите законодателни актове, определящи пределнодопустими стойности на замърсителите в цяла Европа, включват Директивата 2008/50/ЕО от 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (2008/50/ЕО) и Рамковата директива от 1996 г. относно оценката и управлението на качеството на атмосферния въздух (96/62/EО).

Друг законодателен подход за подобряване на качеството на въздуха е чрез определяне на национални годишни прагове за емисии на отделни замърсители. В тези случаи държавите отговарят за въвеждане на мерките, необходими като гаранция, че техните стойности на емисиите остават под лимита, определен за съответния замърсител.

Освен определянето на стандарти за качеството на въздуха за определени замърсители и на годишни тавани на национално равнище, европейското законодателство има за цел и да се насочи към определени сектори, действащи като източници на замърсяване на въздуха.
Емисиите на замърсители на въздуха от промишления сектор са регулирани, наред с други инструменти, от Директивата от 2010 г. относно емисиите от промишлеността (2010/75/ЕС) и Директивата за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации (2001/80/ЕО).

Емисиите от превозни средства са регулирани чрез редица стандарти за емисиите и горивата, включително Директивата от 1998 г. относно качеството на бензиновите и дизеловите горива (98/70/ЕО) и стандартите за емисиите от превозни средства, известни като стандартите Евро.
Стандартите Eвро 5 и Eвро 6 включват в обхвата си леки превозни средства, в това число пътнически автомобили, фургони и търговски превозни средства.

Стандартът Евро 5 влезе в сила на 1 януари 2011 г., като в него се изисква от всички нови автомобили, попадащи в обхвата на законодателството, да изпускат по-малко прахови частици и азотни оксиди от установените пределно допустими стойности. Евро 6, който ще влезе в сила през 2015 г., ще наложи по-строги ограничения на азотните оксиди, изпускани от дизеловите двигатели.

Локално приложение на инструментите
Настоящото европейско законодателство относно качеството на въздуха се основава на принципа, че държавите членки на ЕС разделят териториите си на определен брой зони на управление, в които държавите се задължават да извършват оценка на качеството на въздуха с помощта на подходи на измерване или моделиране. Повечето големи градове са обявени за такива зони. Ако стандартите за качеството на въздуха бъдат надвишени в дадена зона, държавата членка трябва да докладва на Европейската комисия и да обясни причините.

След това държавите трябва да разработят местни или регионални планове, където да опишат как възнамеряват да подобрят качеството на въздуха. Те могат например да създадат т. нар. нискоемисионни зони, където е ограничен достъпът за по-силно замърсяващите превозни средства. Големите градове могат също така да насърчат преминаването към по-слабо замърсяващи видове транспорт, включително пешеходство, колоездене и обществен транспорт.

Те могат освен това да осигурят снабдяването на търговските горивни източници с оборудване за контрол на емисиите в крак с най-новите и най-добрите налични технологии.
Научните изследвания също са от огромно значение. Те не само предлагат нови технологии, но и подобряват знанията за замърсителите на въздуха и отрицателните им въздействия върху здравето и екосистемите.