ЕС преразглежда директивата относно националните тавани за емисии

Замърсяването на въздуха има значителни последици за околната среда и здравето. По данни на Европейската комисия през 2010 г. то е било причина за близо 400 000 смъртни случая в рамките на Европейския съюз, а 62% от водните екосистеми на територията на Общността са били изложени на еутрофикация, включително 71% от екосистемите, попадащи в Натура 2000.

Общите разходи за здравеопазване и други разноски, свързани с атмосферното замърсяване, са в диапазона на 330-940 млрд. евро на година, като това включва преките икономически щети от загубени работни дни в размер на 15 млрд. евро, 4 млрд. евро за здравни грижи, 3 млрд. евро от загуба на добиви и 1 млрд. от щети по сградите, сочат данните на ЕК.

Основни цели по отношение замърсяването на въздуха
С оглед на гореизложените данни на заседание през юли т. г. членовете на Европейския парламент са призовали да се вземат по-строги мерки относно атмосферното замърсяване и да се въведат по-амбициозни национални тавани за емисиите на шестте основни замърсители на въздуха, съобщават от ЕП.

Сред тези замърсители са серният диоксид, праховите частици и азотните оксиди, а целта е да се намалят емисиите им в ЕС с 70% и да се спестят 40 млрд. евро до 2030 г. Членовете на ЕП апелират още за въвеждането на по-строги мерки за намаляване на емисиите на живак, както и на средна стойност за повечето тавани за емисии до 2025 г.

Докладът на комитета по околната среда на ЕП, изложен на заседанието, ще бъде гласуван на пленарно заседание в Страсбург през октомври.

Преразглеждане на директивата относно националните тавани за емисии
Директивата относно националните тавани за емисии (National Emission Ceilings, NEC) на някои атмосферни замърсители (2001/81/ЕО) понастоящем се преразглежда в рамките на Пакета от мерки за чистотата на атмосферния въздух на ЕК. С Eпредложението за преразглеждане се отменя и заменя сегашният режим на Съюза относно годишните тавани на емисии на замърсители на въздуха, определени в Директива 2001/81/ЕО.

Така Комисията гарантира, че националните тавани за емисии, приети чрез Директивата през 2010 г., ще останат непроменени до 2020 г., но и очертава новите изисквания за емисиите на серен диоксид, азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, амоняк, фини прахови частици и метан, които се предвижда да влязат в сила след това.

По-амбициозни цели относно таваните за емисии
Целта на новата директива относно националните тавани за емисии е да въведе тавани за емисиите на живак (HG) до 2020 г., а новите тавани за емисиите на серен диоксид (SO2), азотни окисиди (NOx), неметанови летливи органични съединения (NMVOC), метан (CH4), амоняк (NH3) и прахови частици (PM2,5), предложени от Комисията, да бъдат приети във всички държави членки до 2020 г. и 2030 г. На заседанието на ЕП през юли е изложена тезата, че трябва да бъдат изготвени по-амбициозни мерки, за да се постигнат целите за 2030 г.

За да се гарантира напредъкът към постигане на тези цели, комитетът по околната среда на ЕП предлага към законодателството да бъде приложена средна стойност за таваните на емисии до 2025 г. Средната стойност ще е задължителна за всички видове замърсители освен метан.

Без компенсации при международен морски превоз
Членовете на ЕП са гласували и за отмяна на предложението на Комисията, което позволява на държавите членки да компенсират намаляването на емисиите на азотни оксиди, серни диоксиди и прахови частици от международен морски превоз. Според комитетът такъв механизъм за офсет (компенсация) би бил изключително труден за прилагане и би ощетил държавите, които нямат излаз на море.

Необходимост от синхронизиране на нормативната рамка
Значителното несъответствие между действащите локални стандарти за качество на въздуха и новите международни задължения на ЕС по Протокола от Гьотеборг пречи на ефективната защита на гражданите и на околната среда от атмосферното замърсяване, отчитат от ЕП. Зоните в рамките на ЕС, които не са в съответствие със стандартите за фини прахови частици (PM10) и азотен диоксид (NO2), са съответно 32% и 24% от общата територия, а 40 милиона граждани все още са изложени на нива на PM10 над допустимите за ЕС, сочат данните на ЕП.