Емисии от транспорт – измерване и прогрес в ограничаването им – част I

Kакто е известно, пътният транспорт е съществен източник на парникови газове и атмосферни замърсители. Въпреки подобренията в ефективността на автомобилите през последните десетилетия, секторът е отговорен за близо една пета от емисиите на парникови газове в Европа.

Емисиите от превозните средства водят и до превишаване на установените норми за атмосферни замърсители в много европейски градове. В Столична община, например, приносът на сектор транспорт към емисиите на ФПЧ10 е 57%, което е една от предпоставките за наблюдаваните превишения на средногодишната норма за този замърсител в пет от шестте пункта на територията на София през 2014 г. Пътният транспорт допринася и за 30% от емисиите на азотни оксиди.

През последните 25 години е постигнат значителен прогрес в ограничаването на емисиите от транспорт. Тези постижения са резултат от комбинация от политики и мерки, като например определяне на технологични стандарти за емисиите от превозни средства и за качество на горивата, законодателство, въвеждащо норми за качеството на въздуха, и мерки за управление на транспорта на местно ниво – подобрено планиране и стимули за използване на градски транспорт.

Независимо от това, общото нарастване на пътническия и товарния трафик, както и лошите екологични показатели на някои автомобили в реални условия, показват, че този прогрес всъщност не е достатъчен.

Видове емисии
Емисиите от пътния транспорт могат да бъдат класифицирани в три основни групи – емисии на димни газове, емисии от износване и емисии от изпарение. В момента контролираните от законодателството замърсители, изпускани с димните газове от превозните средства, включват CO2, CO, въглеводороди, азотни оксиди и прахови частици.

Емисионните стандарти в ЕС засега не регулират емисиите от транспорт на: някои кисели замърсители като NH3 и SO2 (въпреки че концентрацията на SO2 се ограничава индиректно чрез законодателството за качество на горивата); канцерогенни и токсични органични замърсители като полициклични ароматни въглеводороди, устойчиви органични замърсители, диоксини и фурани; тежки метали като Pb, Cr, Hg, Ni, Se и Zn. Съдържанието на всеки един от тези замърсители в емисиите, разбира се, зависи от вида на използваното гориво и от типа на двигателя.

Емисиите от износване са резултат от механичното изтриване и корозия на частите на превозните средства. Тези емисии включват само прахови частици и някои тежки метали. Значителни емисии на прах се генерират от механичното износване на гумите, спирачките, съединителя, повърхността на пътната настилка и от корозията на шасито на превозните средства.

Емисиите от изпарение се формират от пари, отделящи се от горивната система на автомобилите. Те съдържат единствено летливи органични съединения, които се изпускат в околната среда, дори когато превозното средство е паркирано и е с изключен двигател.

Статията продължава в следващ брой на сп. Екология & Инфраструктура