Екологични практики и технологии в минно-добивната промишленост

Mинната индустрия може да стане по-устойчива чрез разработването и внедряването на практики, които ограничават въздействието на минно-добивните дейности върху околната среда. Тези практики включват мерки като намаляване консумацията на вода и енергия, свеждане до минимум на нарушаването на терени и генерирането на отпадъци, предотвратяване на замърсяването на почвата, водите и въздуха на площадките и осъществяването на успешно закриване и рекултивация след преустановяване на дейността.
Днес непрекъснато се откриват нови залежи на нефт, въглища и минерални ресурси.

Същевременно с това се наблюдава подобряване на степента на рециклиране на материалите и неспиращ напредък по отношение на технологиите. Тези факти донякъде ограничиха страховете от изчерпването на невъзобновяемите ресурси сред обществото. Типични примери са технологиите като пенна флотация на някои металсулфидни руди и използването на цианид при добива на злато, които позволяват да се оползотворят руди с ниско съдържание на целевия ресурс.

Въпреки че минно-добивните дейности се реализират на сравнително малки площи, свързаните с тях инфраструктурни изменения и замърсяване могат да окажат въздействие както върху човешкото здраве, така и върху екосистемите. За да бъдат по-устойчиви, минно-добивните компании все по-често залагат на щадящи околната среда технологии, които дават възможност обработваният терен да бъде в приемливо състояние след прекратяване на дейността, позволяващо по-нататъшното му използване за други цели.

Редица операции в минно-добивната промишленост изискват употребата на вода. Отклоняването на повърхностни води и изпомпването на подземни води за осъществяването на минна дейност могат да редуцират както количеството, така и качеството на ресурса за водните екосистеми и други промишлени и битови потребители, особено в районите със сух климат. В отговор на това минната индустрия разработва и въвежда иновативни практики за намаляване консумацията на вода.

Минно-добивната дейност и обработката на метали са силно енергийно интензивни процеси. За работата на камионите и екскаваторите се изразходват значителни количества дизелово гориво, за смилането и рафинирането на мед и алуминий е необходима доста електроенергия, а за топенето на желязната руда при производството на стомана се изисква използването на въглища.

Добивът на изкопаеми горива и изграждането на инфраструктура за генериране на електрическа енергия сами по себе си оказват въздействие върху компонентите на околната среда – отделяне на емисии парникови газове и повишен риск от замърсяване по веригата на електроснабдяване. Редуцирането на енергопотреблението в мините може да намали количеството отделяни парникови емисии и да позволи по-дългосрочно оползотворяване на запасите от изкопаеми горива. В допълнение това може да доведе до занижаване на експлоатационните разходи и цената на обработвания ресурс.

Внедряването на такива иновативни стратегии и технологии за намаляване както на входните, така и на изходните потоци в минно-добивната индустрия, гарантира в максимална степен опазването на околната среда и постигането на устойчиво развитие.

Материалът продължава в следващ брой на сп. Екология & Инфраструктура