Екологични оценки на сгради

22.03.2012, Брой 1/2012 / Стандарти /

  • Екологични оценки на сгради
  • Екологични оценки на сгради
  • Екологични оценки на сгради

Стандарти

 

Предпоставка за устойчиво строителство и повишена пазарна стойност

    Все повече бизнеси осъзнават предимствата от обитаването на ""зелени"" сгради като елемент от общата им стратегия за устойчиво развитие. Стъпка в тази посока са и нарастващите изисквания към сградите в европейското законодателство и нормативите в отделните държави, с което се цели да се подходи отговорно към опазването на околната среда. Екологичното строителство създава предпоставки за по-висока продуктивност, по-високо качество на труда, по-ниска заболеваемост на обитателите и повишава пазарната стойност на самите обекти.

Различни проучвания показват, че предлагането на сгради с екологични характеристики у нас е сравнително малко, в резултат на което трудно се намират и споделят добри практики в тази област. Последните няколко месеца опровергават до известна степен тези изводи. В България бяха създадени няколко проекта за промишлени и търговски сгради, както и големи офис центрове. Създаден бе и български еквивалент на европейската система за оценка на устойчивите показатели на сгради DGNB (German Sustainable Building Certificate).

Оценка за екологичност на сградите
Съществена част от сертификационните системи за устойчиво строителство е оценката за екологичността на сградата. Тя е вид гаранция, че за сградата като цяло има създаден устойчив модел за експлоатация и поддръжка. Екобалансът обаче не може да определи реалните въздействия върху околната среда. Eкологичната оценка на една сграда представлява метод за изчисление на въздействията на съответния строителен обект върху околната среда по време на неговия жизнен цикъл. Тя се базира на комплексен подход на разглеждане на строителните обекти, на редица научни и практически изследвания и на познаване на технически процеси и експлоатационни характеристики на сградата. Целта е да се получат количествени показатели за екологичните качества на сградата, коментира инж. Иванка Ботева, технически директор на Българския съвет за устойчиво развитие.

За изготвянето на един екологичен баланс е необходимо да се дефинират системните граници на обекта, функционалните единици, въздействията, на които са подложени, както и стойностите, спрямо които се извършва оценката, или т. нар. benchmarking. Поради широкия обхват и сложност на процесите, които са свързани със строителството и експлоатацията на сгради, при определянето на екологичния баланс се налагат определени ограничения и допускания.

На практика се оценяват следните въздействия върху околната среда:
- потенциал за глобално затопляне (GWP)
- потенциал за разрушаване на озоновия слой (ODP)
- окислителен потенциал (АР)
- потенциал за възникване на еутрофикация (ЕP)
- потенциал за фотохимично създаване на озон (POCP)
n първична невъзобновяема енергия, първична възобновяема енергия.

За всеки от тези показатели се изчисляват еквивалентните въглеродни емисии, отнесени към квадратен метър полезна площ от сградата, уточнява г-жа Ботева. Например, потенциалът за глобално затопляне (global warming potencial) представлява стойността на CO2 еквивалент, отнесен към площ и година през жизнения цикъл на конструкцията и експлоатацията на сградата. Колкото по-ниска е стойността на въглеродния еквивалент, толкова по-малко е потенциалното въздействие върху глобалното затопляне и свързаното с него въздействие върху околната среда.





Кога се изготвя оценката?
За изготвянето на една екологична оценка на сграда е необходимо да са известни видът и количествата на строителните материали, от които ще бъде изградена тя. При проектирането на дадена сграда може да се направи приблизителна оценка на екологичните качества на сградата. Затова и екологичният баланс се разглежда като един от инструментите за оптимизиране на проектните решения. Препоръката на инж. Ботева е още в ранен етап на проектиране да се изберат материали и енергоносители, които да са с възможно най-ниски въздействия върху околна среда в локален и глобален аспект, а окончателното пресмятане на екологичния баланс, да става след изграждането на сградата, когато са известни всички входни величини с точните им количества, масови съотношения и стойности (като стойностите за енергопотребление, част от енергийния паспорт на сградата).

Нормативна база
Базата, върху която се извършват екологичните оценки, са стандартите ISO 14000, БДС EN ISO 14040:2006 и БДС EN ISO 14044:2006, които съдържат принципите, изискванията и указанията за оценка на жизнения цикъл на обектите.

БДС EN 15643-2:2011 описва рамковите условия, обхватът на екологичните оценки и индикаторите. Изготвянето на екологични оценки във вида дефиниран от стандартите все още не е заложено в българската нормативна уредба, твърди експертът. То се осъществява в рамките на сертифицирането на сградите по различните системи за оценка според показателите за устойчиво строителство. А това са пазарни системи, в които екологичните характеристики на сградата се оценяват наред с икономическите, социалните и техническите качества. В системите за сертифициране присъстват и методите за изчисление и референтите величини, към които се отнасят резултатите.
Основа за разпространение на екологичните оценки на сгради в България е новият Регламент №305/2011 на Европейския парламент за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти. Съгласно параграф 55, при оценката на устойчивото използване на ресурсите и екологичните въздействия на строежите следва да се използват екологични декларации за продуктите. В държави като Германия, Швеция, Франция, Холандия и Япония например, се прилагат успешно програми за издаване на екологични продуктови декларации, в съответствие с действащите в тази област ISO и EN стандарти. У нас органът, който участва в инициирането на нова европейска платформа за въвеждане на единни правила за издаване на такива декларации във всички европейски държави е Българският съвет за устойчиво развитие.




Механизми за екооценка
Екобалансът е наложил се подход за развойна дейност и оценка в различните сектори на индустрията (автомобилна, химическа и др.), производството и предлагането на стоки и услуги. В строителството са дефинирани екобалансни стойности за строителните продукти и материали, но за цели сгради прилагането на същия метод става по-бавно и строго индивидуално. Част от улесненията в тази насока са разработени напоследък софтуерни инструменти за изчисление, съдържащи значително количество бази данни.

Базата данни включва стойността на емисиите, изразена с еквивалент вещество (CO2, SO2, PO4, R11 и т.н.), отделяни при добива на ресурси, производството, експлоатацията или края на жизнения цикъл на материалите.

Едва след като се определят границите на системата, за която се изготвя съответния екобаланс, се избира методът на изчисление (опростен или комплексен). Това означава първо да се определи конструкцията на сградата и техническите инсталации в нея, и едва тогава да се пристъпва към изчисляване. При самите изчисления се вземат предвид продължителността на живот на конструктивните и техническите материали и системи, както и вариантите за разрушаване, рециклиране, повторно използване или изгаряне на строителните отпадъци след края на жизнения цикъл.

Уточнието, което прави експертът, е че подобни екооценки могат да се направят на сгради с различно предназначение, като не се издават документи под формата на екологични сертификати. Такива имат единствено строителните продукти.

Видове сертификати
Сертификати на сгради се издават за цялостна оценка на сградата като „устойчива”, която се извършва по различни сертификационни системи – LEED, BREEAM, DGNB, HQE, Green Star и други. Екологичната оценка е част от тази оценка, като има различна тежест във всяка една от сертифициращите системи. Така например, водещите международни методи за екологична оценка на сградите – BREEAM и LEED, оценяват екологичните въздействия по време на строителния процес и експлоатация. За разлика от тях, немската система DGNB отчита цялостното влияние на сградата. Съгласно новите енергийни стандарти, екологичните въздействия на вложените материали в сградите придобиват съществено значение. Екологичната оценка на сградите, която се прави при DGNB сертифицирането, е базирана изцяло на новите европейски стандарти, което я определя като система от второ поколение за оценка на устойчивост.


 

Приложение на устойчивото сертифициране у нас
В България има сертифицирани сгради по LEED и DGNB, както и сгради в процес на сертифициране по BREEAM, които са трите най-приложими системи в Европа. Тези системи са разработени и управлявани от организации и съвети за устойчиво строителство в съответните държави. Други се прилагат след обстоен анализ и адаптация на съдържанието им към местните закони, норми, климатични условия и култура, обяснява начина на прилагането им инж. Иванка Ботева. В същността си тези сертифициращи системи представляват набор от критерии, съдържащи количествени и качествени показатели, които определят изискванията за устойчиво строителство.
През 2010 г. Български съвет за устойчиво развитие (BGBC) адаптира основния вариант на германската система DGNB за България по силата на международен договор с Германския съвет за устойчиво строителство (DGNB). Българският Съвет има право да прилага, адаптира и доразвива систематиката за устойчивост, разработена съвместно с експерти на Германското министерство на транспорта, строителството и благоустройството.

„Българската система за сертифициране DGNB Bulgaria, надминава екологичните изисквания за “зелена” сграда и включва равнопоставено икономическите и социални аспекти”, категорична е г-жа Ботева, която е и първият DGNB одитор в България.
В рамките на пилотната фаза, първи проекти по системата станаха сградите на Сердика Офиси София, Сердика Център София, Софарма Бизнес Тауърс.
За сградите, сертифицирани по системите LEED и DGNB, има изготвени екологични оценки съгласно изисквания на тези системи.

Инвеститорският интерес към строителството на зелени сгради
През последните години интересът към екологичните и устойчиви сгради нарасна. От една страна, това се държи на факта, че икономическите условия предизвикват промяна в мисленето и трансформация на пазара в строителния сектор. От друга, в страната вече има български и международни компании, които инвестират в устойчиви сгради или наемат помещения в такива. „В смисъла на устойчивото развитие, опазването на околната среда е само един от „стълбовете” наред с икономическите и социалните фактори”, заключава инж. Ботева. „В този смисъл, екологията не трябва да е самоцел при проектирането и строителството на сгради”.

В тази насока е и работата на Съвета за устойчиво развитие, който цели развитието и внедряването на устойчиви технологии и практики чрез популяризиране на постиженията в тази област сред архитекти, инвеститори и всички други участници в регионалното развитие и благоустройството на местно и общодържавно ниво.
Изискванията за устойчивост и енергийна ефективност, които присъстват в най-новите нормативни документи и оперативни програми на Европейския съюз, са допълнителен стимул за превръщане на строителния бранш в устойчив.

 

 

 

ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ ПО ТЕМАТА

Kонцепцията за кръгова икономика в ЕвропаСтандарти

Kонцепцията за кръгова икономика в Европа

Преходът към кръгова икономика се основава на три стълба: ползи за околната среда, особено по отношение на ограничаване на въздействието върху нея и намаляване използването на ресурси; спестяване на разходи от понижените нужди от природни ресурси; и създаване на нови пазари, предоставящи допълнителни икономически ползи от кръгови практики, например по отношение на създаването на работни места или подобряване на благосъстоянието.

ISO 14046 – Управление на околната среда – Воден отпечатък – Принципи, изисквания и указанияСтандарти

ISO 14046 – Управление на околната среда – Воден отпечатък – Принципи, изисквания и указания

B наши дни устойчивото развитие е приоритет за потребителите, предприятията и правителствата. Загрижеността от прекомерното търсене на ограничени природни ресурси и оказваното вследствие на това въздействие върху околната среда продължава да нараства в световен мащаб.

Нови изисквания относно ограничаването на употребата на опасни вещества в ЕЕО

Eвропейската комисия публикува изменение на приложение II към Директива 2011/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на списъка на ограничените вещества в електрическото и електронното оборудване (ЕЕО).С директивата от 8 юни 2011 г.

Нова версия на системата за управление на околната среда ISO 14001

Стандартите от серията ISO 14000 са сред подходите към опазването и съхраняването на околната среда. Те осигуряват на фирмите ефективна система за управление на ресурсите и средства за контрол на влиянието и рисковете от тяхната дейност върху околната среда.

Наредба за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталацииСтандарти

Наредба за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации

Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации, транспонира изискванията на Директива 2010/75/ЕО по отношение на горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, равна или по-голяма от 50 MW, в частност – на нормите за допустими емисии на вредни вещества. Етапите на привеждане на големите горивни инсталации у нас в съответствие с изискванията на нормативния документ са описани в поместения в глава трета Преходен национален план.

Приеха нова наредба за третиране на биоотпадъците

В средата на месец октомври т. г.

АБОНИРАЙ СЕ БЕЗПЛАТНО СЕГА

 

Уеб дизайн от Ей Ем Дизайн. Списание Екология & Инфраструктура. TLL Media © 2017 Всички права запазени. Карта на сайта.

Top