Депозитни системи за отпадъци от опаковки

29.03.2016, Брой 2/2016 / Технически статии / Отпадъци

 

Изискванията за управление на отпадъците от опаковки в ЕС се определят с Директива 94/62/ЕС за опаковките и отпадъците от опаковки. Тя поставя и цели за тяхното рециклиране и оползотворяване. В отговор на условията на Директивата в повечето от държавите-членки са въведени системи, базирани на принципа на “отговорност на производителя”.

При тях производителите приемат обратно отпадъците от опаковки, организират свои системи за обратно приемане, или участват в общи системи за връщане на отпадъчни опаковки. В някои европейски страни има създадени общински схеми за връщане на отпадъците от опаковки.

В други държави членки на ЕС са въведени системи за обратно връщане и депозитни схеми, например за опаковки от напитки. Резултатите от събраните отпадъци показват, че тези схеми се реализират успешно и стимулират връщането на използваните опаковки. Така се постига редуциране на количеството им в общия поток битови отпадъци и достигане на изискваните от рециклиращите предприятия нива за качество и чистота.

Директивата е транспонирана в българското законодателство чрез Закона за управление на отпадъците и Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки. Националният план за управление на отпадъците за периода 2014-2020 г. определя следните цели за отпадъците от опаковки:
• не по-малко от 60% от теглото на отпадъците от опаковки трябва да бъдат оползотворени или изгорени в инсталации за изгаряне на отпадъци с оползотворяване на енергията;
• не по-малко от 55% и не повече от 80% от теглото на отпадъците от опаковки трябва да бъдат рециклирани, като се рециклира не по-малко от: 60% от теглото на отпадъците от опаковки от стъкло; 60% от теглото на отпадъците от опаковки от хартия и картон; 50% от теглото на отпадъците от опаковки от метали; 22,5% от теглото на отпадъците от опаковки от пластмаси, при чието рециклиране се получава единствено пластмаса; 15% от теглото на дървесните отпадъци от опаковки.

Изпълнението на тези цели може да бъде подпомогнато чрез внедряването на депозитни системи. Те намират приложение както за продукти за многократна, така и за такива за еднократна употреба.


› Реклама
› Реклама



Същност
По своята същност системите за депозит представляват добавяне на допълнителната такса към цената на потенциално замърсяващи продукти. Когато замърсяването се избягва чрез връщането на продуктите или техните остатъци, се предоставя възстановяване на допълнителната такса. Депозитната система насърчава връщането на материалите за организирани процеси на повторна употреба, рециклиране, третиране или обезвреждане.

Обикновено производителите финансират процеса като заплащат административна такса за всяка една опаковка. Предмет на депозитните системи в повечето случаи са контейнерите от напитки. Икономически проучвания сочат обаче, че тези системи са приложими за опасни материали и други отпадъчни потоци. Депозитната схема може да стимулира рециклирането и повторната употреба в случаите, когато се смята, че обезвреждането на опаковките и остатъчния материал в тях е по-лесно.

Същият механизъм може да бъде използван и за трудни за обезвреждане или опасни материали. Обратното им връщане ще гарантира, че тези отпадъци няма да постъпят в потока неопасни отпадъци. Депозитните системи могат да бъдат разглеждани като метод за предотвратяване образуването на отпадъци и за понижаване на опасните свойства на материалите в отпадъчните потоци.

Освен за опаковки от напитки, реализирани системи за обратно връщане има за батерии (Швеция, Дания, Мексико), акумулатори (Германия и Дания), гуми (САЩ), излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (Южна Корея) и смазочно масло (Норвегия).

Сред ползите от въвеждане на депозитна система са увеличаване на рециклирането, намаляване на замърсяването и предотвратяване на мобилизацията на опасни химикали в компонентите на околната среда.


› Реклама


Видове
Въведените в европейските страни, САЩ и Канада депозитни системи са задължителни. Задължителната депозитна система позволява да се избегнат проблеми, причинени от участието на едни и неучастието на други организации. Доброволното участие в депозитната схема би довело до приходи за някои участници на пазара и до допълнителни разходи за други.

Депозитът върху опаковката на даден продукт би повишил цената му и това би могло да предизвика отдръпване на клиенти, тъй като потребителите сравняват качествата на продуктите и цената при избора си. Освен това разходите по събирането на върнатите опаковки биха били по-големи за участващите в депозитната система, отколкото разходите на тези, които решат да не участват.

Администрацията на задължителните депозитни системи може да се осъществи от централизиран орган или да бъде реализирана с помощта на по-опростена организация, при която свързаните с начисляването и възстановяването на депозит отношения между участниците се уреждат на базата на отделни двустранни споразумения между тях.

Опростяването се изразява в премахването на някои участници и нива на контрол. Чрез него се редуцират експлоатационните разходи на депозитната система. Законовите предпоставки, както и характеристиките на системата, касаещи териториалния й обхват, задължителното участие, видовете опаковки и изискванията за маркиране при опростения вариант са същите, както при централизирания вариант.

Съществуват и някои разлики, например търговците на дребно са задължени да изкупуват само опаковки, които продават, докато в пунктовете за изкупуване могат да бъдат връщани всякакви опаковки. По този начин може да се използва инфраструктурата на системата както за опаковки за еднократна употреба, така и за опаковки за многократна употреба от стъкло, метал и пластмаса.

Основната разлика между двата варианта се състои в това, че при опростените депозитни системи липсват централизиран орган за управление и система за клиринг, които да балансират сумите на платените и получени депозити между участниците. При тези схеми няма и обща система за транспортиране на събраните опаковки, т. е. всеки производител или търговец на едро организира обратното изкупуване, транспортиране и рециклиране на опаковките самостоятелно.

Производителите или търговците на едро заплащат такса в определен размер на търговците на дребно или изкупвателните пунктове, за да се покрият разходите, свързани с обратното приемане на опаковките. По отношение на разходите по въвеждане, опростеният модел на депозитна система е по-евтин. Липсата на централизиран орган и свързаните с него разходи намаляват значително финансовите изисквания към участниците.

Една от негативните страни на опростените депозитни системи е, че успехът на цялостното функциониране на системата зависи от коректното отношение на всеки отделен участник, а то невинаги е гарантирано. Осъществяването на такъв тип системи е възможно единствено когато стойността на депозита е ниска. Ниските нива на депозит обаче могат да доведат до това потребителите да нямат достатъчен стимул да връщат обратно опаковките.

В практиката често се стига до предаване и изкупуване на сравнително големи количества опаковки по тегло в изкупвателните пунктове, където е възможно и връщането на всякакви други недепозитни опаковки и отпадъци. Това води до отдалечаване от целите и практиката на депозитните системи.

Когато депозитът е висок, се получават разлики между продадени и върнати опаковки на производителите, което означава загуби за някои от тях поради голямото количество осребрени депозити спрямо получените такива.

Събиране на опаковките
Първичното събиране се извършва или чрез автомати, или ръчно в по-малките търговски обекти. По време на този етап потребителите получават обратно депозита си, когато върнат отпадъчните опаковки. Автоматите приемат празните опаковки, сканират ги и издават касова бележка за сумата, която потребителят следва да получи (депозита за връщане).

Използването на автомати осигурява по-бързо функциониране на системата. Така събраните опаковки се поставят в чували и се запечатват. Информацията за броя върнати опаковки се изпраща по електронен път до производителите или администратора на системата и се предявява съответната сума за плащане по депозити.

За голяма част от депозитните схеми съществува и вариант за ръчно приемане на опаковките. Дори в обекти, оборудвани с автомати за обратно връщане, се налага да има и обучен персонал за приемане. Тази необходимост се обуславя от възможността за повреда, невъзможността на автоматите да работят с всички видове опаковки, обхванати от в депозитната система и др.

Нужно е персоналът, отговарящ за приемането на празните опаковки, да е добре обучен, да открива евентуални опити за измама и да не приема замърсени или повредени опаковки. За да се предотвратят измамите от дублиране на върнати депозити, някои модели автомати са снабдени с преси, които компактират събраните отпадъци от опаковки.

Ако приемането става ръчно, компактирането се извършва в преброителните центрове след преброяването на опаковките. След това опаковките се поставят в чували или други транспортни опаковки, запечатват се и се насочват към преброителните и сортировъчни центрове.

В случай, че търговците на дребно нямат монтирани автомати за връщане на опаковки в техните обекти и събират ръчно върнатите еднократни опаковки, те могат да възложат на центровете за броене да следят данните за върнатите опаковки за еднократно ползване, подлежащи на депозит. Тези центрове за броене са сертифицирани от администратора на системата обекти, в които се преброяват предадените еднократни опаковки и генерират записи данни за тях за нуждите на клиринга на депозити с производителите.

След преброяването отпадъците от опаковки се компактират и предават на преработващите предприятия за вторични суровини. Операторите, които желаят да ползват услугите на центровете за броене, следва да бъдат одобрени от администратора на системата и да сертифицират площадката на съответния център от страна на администратора или посочена от него сертифицираща организация.

С тази сертификация те трябва да докажат, че функционират коректно по отношение на преброяването на опаковките, създаването на съответните записи данни и компактирането им.


 

Сепарация на събраните отпадъчни опаковки
След като бъдат събрани в търговските обекти, отпадъците от опаковки се транспортират до инсталациите за преброяване и сортиране. Когато опаковките са събрани ръчно, преброяването им е задължително, за да се верифицират исканията за възстановяване на депозит. Когато се използват автомати, те сами изпращат данни за събраното количество опаковки и в тези случаи повторно преброяване не е необходимо.

В повечето случаи сортиращите инсталации имат изисквания опаковките да бъдат предварително сортирани при търговците. В тези инсталации се използват високопроизводителни сортиращи машини, които обработват близо 500 опаковки в минута.

Сепарацията става по цвят РЕТ, алуминиеви контейнери и стъклени опаковки, като сортирането на стъклените обикновено е ограничено до 20% от опаковките. Поради спецификата на транспортиране и съхранение стъклените опаковки обикновено се изисква да бъдат сортирани при търговците.

Начините за приемане и съхранение на опаковките при търговците са от голямо значение за преброителните центрове. При депозитните системи в Дания и Швеция РЕТ опаковките най-често се събират с автомати. В Швеция в търговските обекти има автомати предимно за РЕТ и алуминиеви опаковки. По-рядко се срещат комбинирани автомати поради по-високата им цена.

Понякога, заради липса на възможност, например липса на достатъчно място за съхранение на отпадъчните опаковки, използване на по-малки автомати и др., е нужно сепарацията да се осъществи на два етапа. В първия етап, който обикновено протича в търговските обекти, опаковките се сортират по основен признак, а през втория – по вторичен признак.

Управление на депозитната система
Успешното въвеждане и функциониране на депозитните системи изискват създаването на централизиран орган. Той следва да разработи основните принципи на схемата, да подготви въвеждането и впоследствие да администрира системата. Обикновено централизираният орган е търговска организация, създадена по инициатива и с участието на производителите, вносителите и дистрибуторите или по инициатива и в рамките на държавен орган.

Сред основните цели на централизирания орган са разработването и внедряването на организационната рамка, уреждаща отношенията, свързани с депозитите между участниците в системата и създаването на нужната организация, която да гарантира успешна практическа реализация на депозитната система в условията на реалния икономически процес.


ВИДЕО ПО ТЕМАТА

 

ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ ПО ТЕМАТА

АБОНИРАЙ СЕ БЕЗПЛАТНО СЕГА

 

Уеб дизайн от Ей Ем Дизайн. Списание Екология & Инфраструктура. TLL Media © 2017 Всички права запазени. Карта на сайта.

Top